"Когато отида там горе, ще запазя една голяма маса да сме пак заедно". Така през 1995 г. Румяна Узунова, вече тежко болна, намира сили да иронизира дори болестта си.
Чувството ѝ за хумор не я напуска и в най-тежките моменти от съдбата ѝ. Затова не е изненада, че нейният роман "Убийство в стил рококо" е пародия - не само на криминалния жанр, но и политиката на тоталитарния режим, посочват от "Сиела".
Романът е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия ѝ емигрантски път. Според критици той е много различен от знаменателните ѝ интервюта и репортажи по "Свободна Европа", не само заради жанра.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
14 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Не преувеличавай!Помним кво-що беше.
Толкова е хубаво да си спомним за Румяна Узунова.Някак си , става малко по-ведро и спокойно, нали?
за конски сили на бемвета ли става Дума?Едуард ГенОв е името...
Затворът на Илия Минев (където по изпитана процедура щеше да бъде ликвидиран от подставени криминални престъпници) бе заменен с домашен арест. Едуард Генев бе освободен, но натоварен на самолет за Франция. Стефан Чолаков след 90 подлудяващи дни от 31.12.1988 г. в карцер-единочка четири етажа под земята в центъра за изтезания на КДС на ул. "Развигор" в квартала "Лозенец" в София бе освободен, но натоварен на самолет за Франция. Протестиращи "възродени" турски сънародници бяха освободени, но натоварени …
на самолети за Швеция и другаде или изхвърлени през гранични пунктове в Турция. Дейността на Човека и Журналиста Румяна Узунова с интелигентността на организатор на съпротива и със силата на словото на талантлив журналист спаси живота на десетки хора.Те никога не ще я забравят !Не миналите кадесарски отрепки заслужават днес български държавни отличия, а тази крехка жена от студиото в Мюнхен, която ги надви и лисна менчето с вода пред копитата на катафалкните им коне !
Vecna pamet na Rumjana Uzunova!A za nedonosceto i urodlivo sashtestvo Damjan Damjanov,podloga na komunistite-kakvo da kaje covek,to prirodata go ocukala djudjeto garbavo1
И тъпаците-олигофрени от КДС, нямащи си представа, че спасение без СССР и танковете му просто нямаше, развихриха червен терор за да могат да се отчетат пред Политбюро, че "действат". Започнаха да арестуват и да поготвят физическото ликвидиране на потенциални известни им хора с кураж, несломени от предишен терор спрямо тях, които те подозираха, че могат да оглавят действия за смъкване на комунистическата власт. Доайенът на правозащитното движение у нас, Илия Минев, дръзнал във вече непърва младост …
пак да основе сдружение за защита на човешките права. Едуард Генев, непокаял се и след излежана присъда за демонстрацията си през 1968 срещу съветската и българската окупация на Чехословакия. Стефан Чолаков (да, същият който днес пише активно в Интернет), излежал две политически присъди за призив и в България да бъде създаден действителен профсъюз в защита на гражданите, като полския "Солидарност". И още много други.
Румяна Узунова успя за кратко време да вдъхне доверие на множество емигранти да убедят близки им в страната да събират информация всеки ден какво КДС предприема срещу противници на режима и да я предават чрез частни телефонни разговори на емиграните, които да я правят достояние на българската редакция на Радио "Свободна Европа" за излъчване и протести още на следващия ден. Кадесарските отрепки се видяха в чудо - изтичаща информаци за престъпни кадесарски издевателства от обикновени милиционери, пазачи …
по затвори и арести, шофьори на затворнически транспорти, затворнически лекари и медицински сестри, служители в прокуратури и съдилища още следващия ден гърмеше по "Свободна Европа". И прекъсването на един или два случайно успешно подслушани телефона на близки на един или двама емигранти не помагаше - мрежата от десетки емигранти в чужбина и стотици техни близки в страната, въодушевена и одухотворена от Румяна, даваща на всеки допринесъл доказателство още на следващия ден чрез чутото от Румяна по радиото и чрез мънкания и опровержения на властниците в България, че е свършил нещо добро, действаше безотказно за първи ужас (от многото тепърва предстоящи им) на комунистическите отрепки и кадесарските им палаши ! И този им ужас ги вцепени и те не посмяха да осъществат замисленото физическо унищожаване на набелязаните.
+ + +
Впечатленията ми от Румяна при първата ни среща в студиото на Радио "Свободна Европа" в Мюнхен при първото ми участие "на живо" в нейна програма в средата на 80-те години на миналия век бяха пленяващи. Те бяха от и очарователен и общителен човек, но и от сериозен и прецизен журналист. И от страстно отдаден на демократичната идея и на демократизирането на България човек, но и човек безкомпромисно и обективно проверяващ за истинност всяка информация преди чрез студийните микрофоните тя да бъде поднесена …
като достоверна на милионите слушатели. Човек неспестил ми предварителното предупреждение, че за свободословието ми пред микрофоните на "Свободна Европа" близките ми в България могат да платят скъпо на комунягите, но изразил и информирано и просветено убеждение, че дните им са преброени и че няма да им стигнат за да репресират всички, които имат кураж да им противостоят.Но възхищението ми от Човека и Журналиста Румяна Узунова дойде по-късно, през втората половина на 1988 г. и през знаменитата 1989 г. Тогава захвърлената като употебен парцал от СССР и от Горбачов българска комунистическа върхушка изпадна в параноидна паника как да спаси властта си и рахата си без помощта на съветски танкове. И престъпните отрепки Живков, Младенов, Луканов, Дойнов и останалата им пасмина се обърнаха към единственото останало им - собствените им палаши от КДС с единственото им познато собствено "оръжие" за разрешаване на всички въпроси - червен терор.
Натали Андреева и Милен Радев..