"Стихиите", Джон Бойн, ("Вода", превод Мария Змийчарова, "Земя", "Огън", "Въздух" – превод Радостин Желев), издателство "Лабиринт"

За по-малко от година издателство "Лабиринт" осигури на почитателите на Джон Бойн пълната четирилогия "Стихиите": възможност за литературна наслада и личен човешки катарзис. Ирландецът Бойн създава с всяка своя дума образи и конфликти и ги гравира в паметта и въображението на читателя. Историите на героите се развиват в протежението на четирите тома, докосват се и се преплитат. Общата тема – насилието, сексуалното посегателство, травмата, вината, оцеляването. Светът е малък и никой не може да избяга, нито да измие с вода унижението, нито да закопае греха си в земята, нито да изпепели спомена. Джон Бойн с хирургическа точност разкрива гледната точка на престъпника, на свидетеля и съучастника, на жертвите, преки или косвени.

Удивително е, че всичко това се случва в рамките на четири кратки романа, между 190 и 210 страници елегантна, стегната проза. На английски език те са още по-кратки, има по-късно общо издание в един том, което е 496 страници. На български те излязоха поотделно и това се превърна във феномен – всяка следваща книга беше очаквана, обсъждана в читателските групи в социалните мрежи, нетърпението и напрежението ескалираха, докато излизането на "Въздух" преди дни донесе развръзката – ярка, умиротворяваща и прекрасна. Това се случи не само заради ефекта на сериала – Джон Бойн няма нужда от такива лесни за постигане ефекти като прекъсването там, където е най-интересно. Всяка от първите три книги е напълно завършена и самостоятелна. По-скоро бихме казали, че конфликтите са толкова остри и трагични, че времето в очакване на следващата история беше необходимо: впечатлението да улегне, да обмислим на какво сме станали свидетели, да преживеем травмата, която талантливата литература причинява и лекува едновременно.

Най-важното в цялата тази трепетна, брутална, смела и милосърдна четирилогия е силата на свободната воля. Всеки човек преживява болка и предателство: "ще ги познае, естествено, защото е жив, а това е цената, която плащаме". Престъпленията създават верига от ужас и греховност, нанесената болка отеква през времето и пространството, дори през поколенията. Но дори и най-нараненият човек може да прекъсне тази верига, може просто да спре, да не пристъпи към отмъщение, да не се ласкае с мисълта, че неговата мисия е да наказва.

Ние оставаме променени, понякога смазани, животът ни се превръща в нещо друго; но ние не сме нито наказани, нито виновници, нито съдници за болката, която сме понесли. От нас се иска да се изправим и да продължим.

"Сега ще ти кажа нещо… Но искам да ме чуеш. Защото говоря сериозно. Защото си мой приятел. Ти заслужаваш да бъдеш обичан."

Колкото и ужасни да са престъпленията – сексуални и други посегателства над деца, инцест, убийства; дори да не могат да простят на насилниците, жертвите трябва да намерят сили и да простят на себе си. Човек е способен да оцелее, да създава, да защитава; има правото да продължи да живее, да бъде подкрепа за близките си. Водата и огънят, въздухът и земята могат не само да убиват и да поглъщат, но и да ни излекуват, и да ни спасят.