Повече от три години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна стотици украински граждани – както цивилни, така и военнослужещи – продължават да бъдат задържани в руски затвори или на окупираните територии при условия, които нарушават международното право. Тяхната съдба е една от най-дълбоките, но и най-пренебрегваните рани на този конфликт. Въпросът за освобождаването им – и най-вече за реинтеграцията им след завръщането у дома – остава до голяма степен без отговор.

"Евгений Матвеев, кметът на град Днипрорудне в Запорожка област, беше заловен в самото начало на инвазията, защото отказа да сътрудничи на руските военни. Той беше изтезаван и в крайна сметка убит в плен. Поне тялото му беше върнато." Това разказва Наталия Яшчук, старши експерт по последиците от войната в Центъра за граждански свободи – украинска правозащитна организация и носител на Нобеловата награда за мир за 2022 г. Тя изрежда дълъг списък с имена и факти за цивилни и военни, попаднали в плен в Русия и на окупираните територии, включително Крим.

"Има и цели семейства", казва Наталия, посочвайки снимки в брошура от 2023 г. със заглавие Гласът на затворника. "Човек с трайни увреждания, студент, работник, IT специалист, избягал от окупацията в Крим, мъж, който се е опитал да спаси съпругата си, починала в ръцете му. Истории от всякакъв вид. Андрей, Микола, Сергий…"

"И жени?" – питам плахо.

"И жени. Ирина Хоробцова, доброволка от Херсон – отведоха я пред очите на родителите ѝ, държаха я повече от година в изолация, без документи и без информация. После ѝ скалъпиха фалшиво дело и я осъдиха, по техните закони, като шпионка."

Това са само част от историите, достигнали до Яшчук и до хуманитарните работници, които като нея се занимават с правата на човека в една от най-активните украински организации. Повечето случаи на лишаване от свобода, обяснява Яшчук, са в окупираните територии, където се смята, че около 16 000 души са незаконно задържани.

Тези числа обаче са приблизителни – както и данните за отвлечените и депортирани деца. Последните случаи засягат разделени семейства, цивилни, разпитвани, задържани и изтезавани, а след това евентуално освобождавани; други са прехвърляни на неизвестни места и след една-две години плен са осъждани по скалъпени обвинения.

Освен военнослужещите, има и цивилни затворници – граждани, които живеят (или са живели) в региони под контрола на Киев, на различно разстояние от фронтовата линия: Суми, Чернигов, Харков, Херсон, Запорожие. Но има и хора от Киевска област. "Само в Киевска област, за месец и половина окупация, те отвлякоха около 500 души", добавя Яшчук, която заедно с колеги и доброволци продължава издирването – на затворниците, но и на справедливостта.

"Това е най-добре документираната война в историята на човечеството", казва Олександра Матвийчук, директор на Центъра за граждански свободи. "В нашата база данни, която поддържаме заедно с партньори, имаме над 88 000 епизода на военни престъпления. Това не са просто числа. Зад тях стоят конкретни човешки съдби."

Тънкостите на политическото задържане: цивилни срещу военни

В контекста на руската война срещу Украйна цивилните и военните често са задържани при едни и същи условия, понякога дори заедно, без каквото и да е разграничение. Въпреки това е важно да се разбере, че те не попадат в напълно една и съща категория политически затворници. Разликата произтича от правния и институционалния статут на лицето към момента на задържането, както и от контекста, в който се случва лишаването от свобода.

"Очевидно всички те са хора, попаднали в плен – пряко или непряко – в повече или по-малко сложни ситуации", обяснява Яшчук. "Най-тежко е положението на онези, които са арестувани в окупираните райони и след това са държани дълго време без ясна причина, често по тежки и напълно необосновани обвинения."

За удобство често се използва понятието "военнопленници" за всички заловени. "Но този термин реално се отнася само за военните. Цивилните не могат да бъдат смятани за военнопленници, защото не са бойци. Те са жертви на отвличане, произволно задържане, необосновано наказателно преследване и други злоупотреби", подчертава тя.

Свидетелствата на завърналите се от руски плен

Физически и психологически травми, трудности при връщането към "нормален" живот и липса на системна държавна подкрепа – това са част от изпитанията пред хората, преживели руски затвори, подземия и често жестоко насилие.

"Комбинираната медицинска и психологическа помощ е от ключово значение", казва Максим Буткевич – правозащитник, журналист и активист, освободен от руски плен през октомври 2024 г. Най-трудната част от рехабилитацията, според него и според бившия военнопленник Максим Колесников, е именно психологическата подкрепа – особено когато много хора не осъзнават, че имат нужда от нея.

Докато за военните съществува относително ясен протокол за рехабилитация и реинтеграция, за цивилните такъв липсва. "Но той трябва да бъде създаден", настоява Яшчук. "Системата трябва да бъде укрепена, защото при сегашните и бъдещите мащаби няма да имаме достатъчно ресурси."

Европейският подход към завърналите се политически затворници

Според експерти, успешната реинтеграция изисква незабавен достъп до медицинска, психологическа, правна и финансова помощ – особено за семействата. Част от тези насоки са заложени в украинския закон за реинтеграция, приет през март 2024 г.

Въпреки санкциите срещу Русия и усилията за международна отчетност, реалното въздействие на европейските инициативи по отношение на репатрираните политически затворници остава ограничено. Липсват централизирани програми на ЕС, които да гарантират пряк достъп до подкрепа. На практика тази тежест продължава да се носи основно от украинските институции, неправителствени организации и хуманитарни агенции.

Затворници в забрава

Положението на украинските политически затворници – цивилни и военни – остава трагично. Десетки хиляди хора са задържани в Русия и на окупираните територии, често без правен статут, обвинявани в тероризъм или шпионаж и подлагани на системни изтезания.

Разкриването на тези престъпления, освобождаването на всички политически затворници и оказването на реална подкрепа на тях и семействата им е не просто необходимо, а спешно. За тази цел европейският политически дневен ред трябва да бъде по-конкретен, по-видим и далеч по-малко символичен.