Ще има ли кой да ни лекува в близко бъдеще? Този въпрос придобива все по-голяма актуалност на фона на застаряващо население в Европа, недостиг на медицински кадри и отлив от медицинската професия. Един от ключовите фактори за това да имаме достатъчно и равномерно разпределени медицински кадри е изборът на специалност от младите висшисти. Това се очертава като сериозно предизвикателство, защото за разлика от по-старите поколения, младите лекари дават приоритет на баланса между работа и личен живот, имат изострено чувство за социална справедливост и търсят по-гъвкави и комфортни условия на труд.

В техните предпочитания фокусът се измиства от дефицитни и тежки специалности към такива без нощни дежурства и по-добре платени. Така в бъдеще ще са нужни все по-големи и целенасочени усилия за задържането и насочването на лекарите, за да бъдат посрещнати обществените потребности от медицински грижи.

България – диспропорции и тенденции

В България от дълги години се наблюдава отлив на младите лекари от определени специалности заради големите диспропорции във финансирането на здравната система.

Традиционно най-добре платени и доходоносни са кардиологията, някои хирургичните специалности, както и акушеро-гинекологията и по тези специалности има достатъчен брой специалисти в страната. В същото време дефицитни са дълго подценявани специалности като педиатрия, патоанатомия, психиатрия и др.

В последните години обаче се наблюдава засилен интерес на завършващите медицина към педиатрията, което може да се обясни донякъде с плановете за изграждане нови детски болници в страната.

В София се предвижда изграждането на нова Национална детска болница, която по план трябва да е готова през 2029 година и която ще се нуждае от 342 лекари и 577 медицински сестри.

Регионална педиатрична болница беше построена и в Бургас, като тя отваря врати през 2026 година и в нея се очаква да работят 120 лекари и 220 медицински сестри.

Педиатрията беше избрана на първо място като най-желана специалност от 10% от Випуск 2024 на Медицинския университет в София. Това е с 3.3% повече в сравнение с предишния випуск. 

Още по темата

74% от младите лекари искат да работят в България. Педиатрията е най-желаната специалност

21 февруари 2025 12:32

На второ място е кардиология (9.3%), на трето – хирургия (8.7%). Следват образна диагностика (5.6%) и ендокринология (5.6%). Акушерство и гинекология ще практикуват 5% от завършващите, а гастроентерология – 4.3%.

Значително е намалял интересът към тежки специалности като анестезиология и реанимация. Докато в предишния випуск 12.2% са специализирали анестезиология и реанимация, сега едва 3% от завършващите са се ориентирали към тази специалност, т.е. спадът е  около 9%. Останалите специалности набират по около 2%.

Онкологията и спешната медицина продължават да са най- малко предпочитаните от младите лекари сфери за работа – с по 1.8%. 86.2% от новозавършващите млади лекари от Медицинския университет в София искат да работят в болнични заведения и само 7.7% като общопрактикуващи лекари.

Как избират младите лекари: между призванието и реалността

"Обикновено хората избират специалност, която чувстват като призвание, особено в първите години на следването си по медицина, но след това се сблъскват с реалността, която много често е различна", казва пред Mediapool Василена Димитрова, която е студент по медицина и един от лидерите на протестите на младите лекари от инициативата "Бъдеще в България".

Тя разказва, че още с влизането си в Медицинския университет е била сигурна, че иска да специализира съдебна медицина, защото смята тази специалност за призвание. Днес обаче тя вече има колебания дали иска да продължи да се занимава с медицина заради многото проблеми в системата, за които не се вижда на хоризонта скорошно решение.

"Но ако продължа да се занимавам с медицина, все още виждам бъдещето си в съдебната медицина. Причината да избера тази специалност е моят личен интерес към тази област, в която се преплитат медицината и правосъдието, интересът ми към човешката психология при извършване на различни престъпления", обяснява тя.

Също така върху решението ѝ оказва влияние проблемът с местата за специализация в някои специалности и затова тя решава да избере специалност, където има дефицит на кадри и по-лесно би си намерила къде да специализира и да започне работа по специалността.

Още по темата

Младите лекари поискаха от МЗ прозрачни конкурси, а не шуробаджанащина при специализациите

8 юли 2025 18:20

"Тенденцията, която наблюдавам в последно време е все повече от колегите ми в по- горните курсове на следването да избират специалности, които позволяват взимайки специалност да излезеш в частният сектор, да си по-добре финансово, специалности, които не изискват да даваш нощни смени. Такива специалности са офталмологията, ендокринологията, ревматологията, дерматологията", посочва Василена Димитрова.

По думите ѝ медицинският риск не е определящ, тъй като всяка специалност крие такъв риск, колкото и да е неинвазивна. По-скоро съотношението между свободно и работно време в комбинация със заплащането са факторите, които определят избора на младите лекари.

Според нея, за да се намалят диспропорциите, е необходимо да се редуцират местата за специализация в специалности, където има достатъчно кадри или достатъчно специалисти в дадения регион. Докато за специалности, които са нежелани и няма достатъчно кандидати, да бъдат предвидени финансови и други стимули, които да мотивират избора им. Тя дава пример със себе си, че сега освен личната ѝ мотивация няма други стимули да избере съдебната медицина, тъй като заплащането в тази област е доста ниско.

Не на последно място са нужни промени и в самите условия за специализация, за което младите лекари и студенти по медицина от инициативата "Бъдеще в България" протестираха през 2025 година. "На много места не се провеждат изискуемите конкурси за зачисляване или се провеждат абсолютно формално, без никакви ясни критерии, без предварително обявени критерии, срокове и т.н. Това се прави абсолютно умишлено, за да може кандидати, които са лансирани от някого, да имат преднина, която да не бъде ясна за другите кандидати", посочва Василена Димитрова.

Румъния: Отличниците избират дерматология и кардиология, но не и обща медицина

В съседна Румъния също се наблюдава наплив на младите лекари към дерматологията, докато за най-дефицитната специалност – общата медицина по-трудно се намират кандидати. Хирургията също не е сред атрактивните за младите лекари специалности.

От първите 200 по успех млади медици на изпита за специализация само 1 е избрал да специализира обща хирургия, 6 са избрали интензивно лечение, а 33 са избрали двете специалности, свързани с естетична медицина: дерматология и пластична хирургия.

Дерматологията е била първата запълнена специалност, но и обявените места за нея са били ограничени. Изпитът за специализация през ноември 2025 г. са държали около 7000 студенти по медицина в Румъния, като 5179 са го издържали. 47 от 200-те най-добри кандидати са избрали да специализират кардиология. Образната диагностика е третата най-предпочитана специалност след кардиологията и дерматологията сред бъдещите лекари с най-високи оценки. Неврологията и психиатрията също са сред популярните специалности в Румъния – по 15 от 200-те най-добри кандидати са избари всяка от тези специалности.

"Кардиологията е най-важна, като се има предвид, че сърдечно-съдовите заболявания са основната причина за смъртност в нашата страна. Най-добрите бъдещи лекари с най-високи оценки избраха кардиология", коментира проф. д-р Каталина Пояна, координатор на комисията по разпределение на специализациите и президент на румънската съсловна лекарска организация пред HotNews.

По думите ѝ ясно се вижда, че румънските лекари са сериозни и искат да се занимават с кардиология, образна диагностика, неврология. Но, признава, че през последните години има и "тенденция да се избира дефанзивна медицина".

"Вярно е, че дерматовенерологията беше първата медицинска специалност, за която местата бяха изчерпани на конкурса за прием на специализанти, защото в цялата страна бяха предложени само 60 места. В пластичната хирургия имаше 59 места. За сравнение в кардиологията бяха предложени 189 места. А медицинската специалност с най-много предложени места беше семейната медицина, с 640 места. Тя е най-дефицитната и има най-голям брой лекари, наближаващи пенсиониране", казва Каталина Пояна. Семейната медицина обаче не е била предпочетена от никой от първите 200 най-добри кандидати.

Обявените места за специализация в Румъния зависят от това кои специалности са дефицитна и какъв е капацитетът за обучение на медицинските университети.

И в Испания местата за дерматология се изчерпват най-бързо

В Испания се провежда ежегоден национален селективен изпит за 47 специалности, като през 2026 г. ще бъдат обявени 9 276 места за специализанти. След изпита лекарите избират специалност и болница според крайния си резултат, като се вземат предвид оценката от изпита и академичния успех.

През 2025 г. са били обявени 9007 свободни позиции и всички те са били попълнени, като най-желаните от младите лекари специалонсти са били "Дерматология", "Пластична, естетична и реконструктивна хирургия", "Офталмология", "Орална и лицево-челюстна хирургия", "Ендокринология", "Кардиология". Обявените за "Дерматология" 131 места, с осем повече от 2024 г., са били запълнени още в първия ден на разпределението.

Даниел Селва, генерален секретар на Испанската асоциация за медицински специализации, обяснява пред El Confidencial, че дерматологията е фаворит сред младите лекари от около 10 години: "Вярваме, че популярността ѝ е свързана с условията на труд. Това е специалност без дежурства, което позволява определено качество на живот и дава възможност за приемане на пациенти в клиниката с известно ниво на спокойствие". Той очаква да се засилва и интересът към естетичната хирургия, защото специалонстта позволява частна практика и е добре платена.

В Италия 17% от обявените места за специализация са останали незаети

В Италия през 2025 г. са били обявени 15 283 места за специализация, от които 17% не са били попълнени. Най-много са били обявените места в дефицитните специалности като например специалността "Анестезиология и реанимация", за която са били обявени 10% от общия брой места. Други търсени специалности са още "Спешна медицина", "Педиатрия", "Вътрешни болести", "Образна диагностика", "Обща хирургия", "Кардиология" и др. Средно 86% от наличните места в тези специалности са разпределени, като за сърдечно-съдовите заболявания и педиатрията са заети 100% от местата. Най-малко привлекателните специалности, където са заети под 50% от обявените места за специализация са: Микробиология и вирусология (20%); Фармакология и токсикология (21%); Клинична патология (24%); Лъчетерапия (35%); Здравна статистика (36%); Обществена медицина (36%), Палиативни грижи (39%), Нуклеарна медицина (42%)

В Литва семейната медицина е популярна

Според Йозас Купчинскас, декан на Центъра за следдипломно обучение на Литовския университет по здравни науки (LSMU), най-популярната специалност остава семейната медицина като тази година почти 70 от всички 310 специализанти са я избрали.

"Но търсенето на тези специалисти също е високо", казва Купчинскас, добавяйки, че кардиологията, офталмологията и анестезиологията и реанимация остават също сред най-популярните специалности. За първи път от няколко години сред най-популярните специализации са дерматология и кардиологията. Най-малък интерес миналата година е имало към програмите за специализация по инфекциозни болести, патология и съдебна медицина, които са на дъното на списъка от няколко години.

Витаутас Касиулевичюс, заместник-декан по следдипломна квалификация в Медицинския факултет, казва, че недостигът на лекари в Литва само ще се увеличава през следващите години.

"Въз основа на различни анализи на Министерството на здравеопазването и други институции до 2030 г. Литва ще има недостиг от около 600 лекари от различни специалности, особено в спешната медицинска помощ, семейни лекари, както и специалисти по вътрешни болести и педиатри", казва Касиулевичюс.

Университетите в Литва предлагат премахване на платената специализация и настояват всички специализации да се поемат от държавата.

През миналата година са записани 171 специализанти държавна поръчка и 23 лекари ще плащат сами специализацията си в Медицинския факултет на университета.