Стотици километри нови велоалеи, станции за зареждане на електрически автомобили, модернизирани жп линии и пътища, нови влакове и автобуси, бърз интернет в труднодостъпни места като острови и селски райони, обновени домове, дигитални разплащания, е-услуги, е-здравеопазване, е-колеж, водородни технологии и т.н. – това са само част от проектите, които се реализират с помощта на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) в страни от Европейския съюз. Планът беше приет през 2020 г. в отговор на предизвикателствата пред европейската икономика заради пандемията от коронавирус.

Еврокомисията призна, че изпълнението на плана се забавя през 2023 г. Като причини посочи войната на Русия срещу Украйна, високата инфлация, ограниченията в доставките и необходимостта от приемане на главите по REPowerEU – инструмент за диверсификация на енергийните доставки на ЕС, ускоряване на екологичния преход и подкрепа на уязвимите домакинства. В допълнение редица страни решиха да променят плановете си заради новите реалности. След това те трябваше да бъдат отново одобрявани.

За отиващата си 2024 година ЕК отчита ускоряване на изплащането на средствата, но не достатъчно. Към началото на октомври са платени едва над 40% от наличното финансиране, като до края на годината се очаква сумата да достигне над 300 милиарда евро, отчита Европейската комисия в годишния си доклад по изпълнението на плана. Така за оставащата година и половина ще трябва да бъдат усвоени повече от половината от наличния ресурс от 648 милиарда евро – безвъзмездни средства от 357 млрд.евро и заеми от 291 млрд. евро.

В същото време – Белгия, Унгария и Нидерлания все още не са получили първото си плащане, а Швеция дори официално не е поискала такова, според доклада на ЕК с данни към началото на септември.

Други осем държави, сред които и България, все още са на първо плащане, въпреки че по план трябваше да са изпратили шестото. В същото време крайният срок за усвояването на парите е 31 август 2026 г. В допълнение страната ни е единствената в ЕС, която не е предложила за одобрение главата по REPowеrEU – инструментът, свързан с трансформацията на енергетиката, и не е ясно кога и дали въобще ще го направи, заради липсата на правителство и изтичащото време за реализация на проектите.

Затова въпросът, който днес си задават мнозина, е ще успее ли Европа да изпълни рекордния си план след година и половина. Или за втори път бюрократите в Брюксел ще се провалят с амбициозната си цел пари да се дават само срещу реформи. 

Още по темата

България от грешната страна в реформирането на ЕС

3 май 2018 18:02

Пари срещу реформи

Този лайтмотив – "пари срещу реформи" за първи път беше обявен при изпълнението на предишния програмен период 2014 – 2020 г., но в крайна сметка се провали и не постигна целта си. Реформите не се случиха въпреки замразяването на парите за Унгария и Полша например, които имат(ха) проблем с върховенството на закона.

Сега ЕК отчита, че под натиска на парите вече са направени над 900 реформи за намаляване на бюрокрацията и ускоряване на бизнес процесите. Като пример дава опростяването на процедурите за получаване на разрешения и лицензи.

Но редица страни показаха, че са готови да жертват пари, но да не извършат реформи, наложени от ЕС. Плащанията към Белгия например се бавят заради пенсионната реформа.

България пък така и не прави нужните промени в антикорупционното си законодателство, отложи либерализирането на пазара на електроенергия и си прави оглушки за затварянето на въглищните централи.

Унгарският премиер Виктор Орбан даде да се разбере, че няма да направи исканите реформи, дори това да му струва замразяване на парите. За разлика от Полша. След идването на власт на правителството на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск нещата за Варшава се промениха. Предприети бяха реформи в правосъдието и днес Полша получи първото си плащане от 9.4 милиарда евро.

Въвеждането на формулата "пари срещу реформи" е добрата страна по Механизма за възстановяване и устойчивост, коментира пред Mediapool бившият министър на екологията и номиниран за кандидат за еврокомисар Юлиан Попов. Според него една голяма част от тях вече са направени, други се движат, а трети поне са започнали. Дори за България вкарването на либерализацията на пазара на ток за битовите потребители в дневния ред на обществото е успех, смята той.

Но все пак ЕК си е оставила вратички в случай, че някой много се запъне и не спазва обещаното – пари да се дават, но по-малко. (Намалението се определя с коефициенти за неизпълнение на поставените цели – бел. ред.)

Още по темата

ЕК замрази второто плащане от 1.2 млрд. лв. по Плана за възстановяване

29 ноември 2024 18:12

България – парите по ПВУ са част от преговорите за кабинет

Изглежда обаче България е напът да загуби ако не всичките, поне голяма част от оставащите около 4.3 млрд. евро по ПВУ. Поне такива са изказванията на политици и анализатори. Като причини те посочват липсата на стабилно правителство и работещ парламент, както и краткия срок за оползотворяването на средствата.

В първото си посещение в София, след като стана еврокомисар, Екатерина Захариева заяви в прав текст, че "България загуби безвъзвратно парите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ)". По думите ѝ важно е да има правителство, за да се приемат необходимите закони, за да може страната ни да не загуби и други европейските средства, визирайки фондовете от програмния период 2021 – 2027 г.

Думите ѝ бяха изтълкувани, че средствата по ПВУ са част от сделката за формиране на правителство, преговорите за което се водят в момента.

"Страхувам се, че има консенсус между политическите сили да се откажем от оставащите пари по ПВУ", коментира пред Mediapool Атанас Пеканов, бивш вицепремиер по еврофондовете в служебните правителства на президента. Аргументът му е, че едно от условията на БСП за участие във властта е отлагането на либерализацията на пазара на ток за битовите потребители.

Именно по времето на Пеканов – в края на декември 2022 г. – България получи първия си и засега единствен транш по ПВУ от 1.37 млрд. евро, което е близо една четвърт от ресурса.

През октомври 2023 г. страната ни поиска да ѝ бъдат платени 724 млн. евро без да е изпълнила всички реформи и условия. Българските политици смятаха, че ЕК ще се съгласи да изплати част от парите, като приспадне средствата за неизпълнените условия, но това не се случи и беше пратена на поправителен.

За да се случи второто плащане до шест месеца е нужно българският парламент да приеме два закона – за личния фалит (България е единствената страна в ЕС без такъв закон – бел. ред.) и за защита на подаващите сигнали срещу корупцията, както и да избере състав на антикорупционната комисия. "Търпението на европейските институции към България се е изчерпало. Разочаровани са, че нищо не се случва. Толкова много реформи не са изпълнени по ПВУ, че не само може да се стигне до неплащане на втория транш, а дори да ни вземат и от първия. Милиони са под въпрос", коментира Пеканов.

България ще загуби милиарди евро, предупреди и служебният финансов министър Людмила Петкова. "Боя се, че половината пари по ПВУ ще бъдат загубени, като се има предвид, че остава година и половина до края", каза неотдавна Томислав Дончев, бивш вицепремиер по еврофондовете в три правителства на ГЕРБ/ЕНП (2010 – 2021 г.). Той нарече ситуацията с еврофондовете "катастрофа".

Загубата на евромилиарди и на реформи за българите означава липса на справедливост и на нова инфраструктура. Така обещанията за безплатно саниране, нови влакове, станции за електромобили и инвестиции във ВиК мрежата, за да няма режим на водата в XXI век, за пореден път остават мираж.

Добрата новина, ако въобще има такава, е, че този път България не е на дъното. След нас са шест държави към момента, сред които и моторът на европейската икономика – Германия, показват данните на ЕК.

Още по темата

Европейският парламент настоява Унгария да бъде лишена от средства заради подкопаване на ценностите

18 януари 2024 16:49

Унгария – лошото дете на Европа

Лошото дете на Европа, както наричат Унгария в ЕС заради управлението на Виктор Орбан, е със замразени плащания основно заради проблема с върховенството на закона и демокрацията. През декември 2022 г. ЕК спря 55% (около 6.3 млрд. евро) от кохезионните фондове и 10.4 милиарда евро по ПВУ. ЕС задържа и 5.8 млрд. евро, докато Унгария не приложи мерки за ограничаване на корупцията и засилване на независимостта на съдебната система.

През декември 2023 г. ЕК размрази 10.2 млрд. евро за Унгария от общо 22 млрд. евро от Кохезионния фонд. Официалният мотив беше, че е направена съдебна реформа, но наблюдатели го определиха като сделка срещу подкрепата на Орбан за войната в Украйна.

Будапеща разчита на около 16.8 млрд. евро по ПВУ, от тях 7.1 млрд. евро грант и 9.6 млрд. евро – заеми, но с днешна дата парите са ѝ значително орязани и все още няма достъп до тях. Единствено са изплатени 920 милиона евро авансово по глава REPowerEU за реализацията на енергийни проекти.

За да получи и останалите средства, Унгария трябва да направи реформата в обществените поръчки, за да намали корупцията, да гарантира правото на академична свобода, защита на ЛГБТ общността, както и правото на убежище на бежанците.

Чехия с второто плащане

Чехия е една идея по напред в изпълнението на ПВУ спрямо България и Унгария с две плащания за общо 2.69 млрд. евро. Това е далеч от средното за ЕС изпълнение въпреки липсата на разногласия сред партиите за използване на евросредствата.

Общо Чехия разчита на 9.2 млрд. евро по Механизма за възстановяване и устойчивост, от които 8.4 млрд. евро са грант, а 818 млн. евро – заеми. Срещу тези пари Прага е поела ангажимент да изпълни 105 инвестиции и 58 реформи.

Чешкият клон на международната организация "Амнести интернешънъл" изрази съмнения относно прозрачността при вземането на решения при изпълнението на поставените цели. Основният проблем е липсата на капацитет в местните и регионални власти да подготвят качествени проекти. В същото време държавните институции не спазват заложените сроковете за разглеждането на проектите, което поставя под риск усвояването на средствата.

Предоговарянето на сроковете

Все пак има страни, които се справят с усвояването на парите, но те са единици. Безспорният лидер е Франция, която е получила над 65% от общо над 40 млрд. евро по МВУ.  Италия и Хърватия също се движат добре, като всяка една от тях е получила по пет плащания, а Рим дори е поискал и шесто, спазвайки поставените срокове.

"Това не е изненада. Франция на практика изпълнява националния си план с парите по ПВУ, както и Хърватия. Планът на Италия беше написан от Марио Драги (той разработи основния доклад по механизма на ЕС – бел.ред.) и въпреки заканите на Мелони, че ще го преработи, докато беше в опозиция, това не се случи, след като дойде на власт", коментира Атанас Пеканов.

"С усвояването на средствата се справят тези страни, които имаха готови проекти и политическа стабилност", смята Юлиан Попов.

Добрите примери обаче не стигат. Като цяло повечето страни няма да се справят с крайния срок – 31 август 2026 г. Затова рискът европейските правителства да не могат да усвоят най-големия пакет от помощи в историята си остава. Единственият изход от ситуацията е удължаване на срока.

Този въпрос вече беше поставян от Португалия, която се справя относително добре, заедно с няколко страни от Източна Европа. Първата комисия на Урсула фон дер Лайен обаче категорично отказа да обсъжда тази идея. Темата сега не е повдигана отново, но се очаква това да се случи през следващата година.

Дали ще стане, предстои да видим, защото критиките относно неразумното харчене на пари се засилват. Така остава другата възможност – който си е написал домашното до крайния срок взел, който не е успял – губи.

"Още в самото начало дизайнът на Механизма за възстановяване и устойчивост не беше добре обмислен", смята Юлиан Попов. Той посочи два основни дефекта – изсипването на огромно количество пари в момент, когато европейската икономика вече се беше възстановила, както и липсата на готови проекти и правилното приоритизиране. Всичко това превърна МВУ в "проинфлационен инструмент", смята Юлиан Попов.

Атанас Пеканов напомни, че още в самото начало на създаването на новия инструмент е имало силна съпротива от страна на развитите северни страни, включително и Германия, заради допълнителното печатане на пари и наливането им в икономиката, което неминуемо води до по-висока инфлация.