Съветският ренесанс на българската армия

След старите самолети, МО стяга и славните танкове Т – 72

Колаж Меdiapool

Военният министър Красимир Каракачанов превърна стягането на старата съветска техника в първия наистина реален приоритет в сектора от много години насам. Само за година той предопредели бъдещето на българската натовска армия и го обвърза трайно с Москва. През следващите години ще осигури около 200 млн. лева, които ще се насочат основно към Русия.

След като министърът пусна дългосрочни поръчки за ремонта и поддръжката на изтребителите МиГ 29, щурмоваците Су 25, хеликоптерите Ми 17 и Ми 24, той стигна и до славните стари съветски танкове Т–72, които все още са на въоръжение в Сухопътните ни войски.

МО пусна поръчка за ремонта на 13 танка Т-72 и на мерници за около 8.2 млн. лв без ДДС. Екипът на Каракачанов отдавна планува да ремонтира танковете във ведомствените заводи ТЕРЕМ.

Инвестициите в съветската техника не се приемат еднозначно в бранша. Известните като прозападно настроени експерти се обявяват категорично против тях. Някои даже твърдят, че МО веднага трябва да продаде за колкото може старата съветска техника и да инвестира парите в нова, тъй като каквато и да е инвестиция в старото въоръжение е загуба на време и средства.

Резерви обаче има дори и сред по-умерените хора в бранша, които смятат, че поддръжката на руската техника е необходима, но не в толкова сериозни мащаби.

Според тях България няма как да се откаже изведнъж от тази техника, защото на практика армията ще остане небоеспособна. Но поддръжката ѝ трябва да бъде обвързана със закупуването и усвояването на нова съвместима с НАТО техника и оборудване.

Като тук не става въпрос само за самолетите, хеликоптерите и танковете, а и за руските системи за управление на армията и ПВО.

Около 90% от нашата армия е с руско въоръжение и това не е тайна за съюзниците ни в НАТО, които периодично ни призовават да инвестираме в ново съвместимо със стандартите на съюза оборудване.

В момента България подготвя трите най-големи проекти за модернизацията на армията – за нов тип изтребители, два патрулни кораба и бронирани машини, като се очаква те да излязат около 4 млрд. лева.

Въпреки че тези проекти са във финалната си фаза, много експерти все още са скептични за реализирането им - както заради дългогодишната лоша практика в това отношение, така и заради наливането на стотици милиони лева в съветската техника.

В същото време става все по-актуален въпросът какво ще се прави с тази техника, ако наистина закупим нова. Възможно е да се направят разумни инвестиции в част от нея – например вертолетите Ми 17 и Ми 24, които имат широка употреба на много места по света, а други – като изтребителите МиГ 29, да бъдат бързо извадени от употреба.

За всички е ясно, че изнемогващата ресурсно българска армия не може да разполага и използва едновременно с модерно въоръжение и със старата съветска техника, защото това ще изисква изключително много средства. Така че свалянето на старото въоръжение трябва да се подготви с ясен и точен план преди усвояването на новото.

Реален риск е приоритетното наливане на средства в старите съветски машини да се окаже за сметка на купуването и експлоатацията на нормалната, съвместима с НАТО техника. До сегашната ситуация се стигна заради липсата на политическа воля в поредица правителства да проведат реална модернизация на армията ни.

Всички тези въпроси може лесно да бъдат решени при изготвянето на ясна и точна стратегия за замяна на старото въоръжение, но такава все още няма въпреки характерното за МО мащабно нормативно творчество по какви ли не теми.

Танковете Т-72

Последната поръчка по линия на старото съветско въоръжение е за танковете Т–72. Това е основният боен танк на Сухопътните войски, които разполагат с тях още от края на 70-те години на миналия век, когато България бе част от Варшавския договор.

Т–72 започва да се произвежда още през 1971 година в различни модификации, като за времето си е бил много модерен. Освен във Варшавския договор, той е на въоръжение и в армиите на африкански и арабски страни. Дори и сега се използва в горещите точки по света, включително в Сирия.

През последните 10 години МО извади от въоръжение и продаде десетки танкове Т-72. Колко точно са останали в българската армия в момента се води държавна тайна, но според плана за развитие на въоръжените сили до 2020 година Сухопътните войски ще трябва да разполагат с едва 90 танка.

Вертолетите Ми 17 и Ми 24

МО пусна поръчка и за ремонта на два вертолета Ми-17 и четири Ми-24 за общо над 31 млн. лева.  Той стана наложителен след като и последният Ми 17, който можеше да лети, се разби преди два месеца. При инцидента загинаха двама военни, а един пострада тежко.

Състоянието на въртолетната ни авиация е критично. От 5 хеликоптера Ми-17 не лети нито един, от 5 Ми-24 лети само един, от 12 "Кугар" летят 3-4, а от 6 "Бел“ летят 3.

Щурмоваците Су 25

Военното министерство пусна поръчка и за ремонта и поддръжката на руските самолети Су-25, чиято цена може да достигне до над 82 млн. лева без ДДС. Ще се стягат всички 14 машини от този тип, които са на въоръжение в армията.

Удължаването на ресурса им трябва да се извърши от оригиналния конструктор – руската "Компания Сухой", или на базата на негово заключение.

МиГ-овете

Преди това пък МО осигури над 80 млн. лева за ремонта и поддръжката на старите съветски изтребители МиГ 29. Тогава президентът и върховен главнокомандващ Румен Радев коментира , че инвестицията е наложителна, но е спорно в какви параметри трябва да е тя.

"Има харчене на парче, няма ясно фокусирана визия как да се изграждат способности и съвместимост с нашите партньори поне за 10-15 години напред. За мен тенденцията на една абсолютна разпиляност все повече набира скорост", каза Радев.

Как върви модернизацията?

На този фон военният министър Красимир Каракачанов обяви амбиция още до края на годината да подпише сделката за нови изтребители, която ще е за около 1.8 млрд. лева.

Основният проблем около проекта е, че ще трябва да се направи избор между нови и "втора ръка" самолети. Какъвто и алгоритъм да използват българските Военновъздушни сили, при всички положения ще има аргументи "за" и "против" направения избор, като не се изключва дебатът да проточи проекта отново.

В момента проектът за бронираните машини на стойност над 1.4 млрд. лева се движи в информационно затъмнение. За разлика от проекта за изтребителите, който е детайлно разписан, в този има съвсем обща информация.

От Сухопътните войски твърдят, че за всяка търсена машина има техническа информация, но тя не е публична.

Тези детайли са ключови при бъдещия избор, тъй като има големи разлики между предлаганите машини.

Основният въпрос около третия проект – за купуването на два нови патрулни кораба, е дали ще се намери качествена оферта за парите, които България предлага - 984 млн. лв. с ДДС.

Проектът за новите кораби бе на финалната си права, но в края на миналата година единствената компания, която подаде оферта – варненската "Делфин", изненадващо се отказа в последния момент.

От компанията не коментираха официално решението си, но от МО обясниха, че то се дължи на намалената стойност на проекта. Първоначално той бе за 820 млн. лева, които трябваше да бъдат изплатени през следващите пет години. След като законови промени доведоха до начисляването на ДДС върху военните проекти, парите за сделката паднаха с над 164 млн. лева.

Още миналата година обаче бе ясно, че дори за 820 млн. лева няма да се намерят достатъчно кандидати, а от Военноморските сили предупреждаваха, че проектът с всеки изминал ден ще поскъпва.

Сега МО се озовава в приблизително същата ситуация. 

Още по темата
Още от Анализи и Коментари