Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Седем години след фалита КТБ си върна 25% от откраднатото

Новата власт готви одит на действията на синдиците и фонда за гарантиране на влоговете

23 коментара
Седем години след фалита КТБ си върна 25% от откраднатото

Новите управляващи смятат да ревизират продължаващата вече 7 години несъстоятелност на Корпоративна търговска банка. Готви се възлагане на външен одит на процеса, заявиха пред Mediapool председателят на бюджетната комисия в Народното събрание Любомир Каримански ("Има такъв народ") и депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров. Те потвърдиха, че работят по ангажимента, който е записан в четиристранното коалиционно споразумение и трябва да бъде изпълнен до края на 2022 г.

Все още не е ясно коя институция ще извърши проверката.

В същото време от Сметната палата съобщиха пред Mediapool, че вече са започнали одит на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава синдиците, отговорни за несъстоятелността.

Очакванията са именно проверката на държавните одитори да отговори на трудния въпрос дали през последните 7 години бившите квестори и синдиците на банката са направили достатъчно, за да възстановят максимално голяма част от "кражбата на века", осъществена с източването на бившата четвърта по големина банка в България.

Неясен остава и въпросът дали освен ревизия ще има и персонални промени сред хората, които носят отговорност за несъстоятелността. Това зависи както от правителството, така и от очакваното бъдещо ново ръководство на Българската народна банка.

Синдиците са възстановили 1.4 млрд. лв.

КТБ изпадна в неплатежоспособност и бе затворена преди повече от 7 години – на 20 юни 2014 г. По преценка на тогавашното ръководство на БНБ обаче банката бе държана в ненужна агония в продължение на още 4-5 месеца и лицензът ѝ бе отнет едва на 6 ноември 2014 г. За този период тя бе допълнително разграбена. В несъстоятелност финансовата институция бе обявена на 22 април 2015 г.

Общата кражба от КТБ, включително гарантираните депозити за 3.7 млрд. лв., надхвърля 5 млрд. лв., става ясно от изчисления на дължимите средства на признатите кредитори на фалиралата банка в списъците, обявени в Търговския регистър.

На този фон възстановените от синдиците (първо Лазар Илиев и Росен Ангелчев, а от края на 2015 г. - Ангел Донов и Кристи Маринова, б. р.) средства към 1 декември 2021 г. са общо 1.4 млрд. лв., става ясно от отговор на финансовия министър Асен Василев на въпрос на депутата от ДБ Мартин Димитров.

Така, равносметката за 7 години несъстоятелност е около 25% възстановени средства. Това не е особено много в европейски план, твърдят експерти. Има банките в ЕС, които след фалит или затваряне възстановяват 90% или 100% от сумата на влоговете и другите си задължения към кредиторите, но всичко много зависи от правната рамка на несъстоятелността, с която България от години има тежък проблем.

От възстановената сума на кредиторите (основно на Фонда за гарантиране на влоговете в банките) са разплатени близо 1.3 млрд. лв. чрез четири сметки за разпределение, а 164 млн. лв. са налични в масата на несъстоятелността към 1 декември 2021 г., пише още в отговора.

Освен създадения от държавата фонд за гарантиране на влоговете (който си върна около 920 млн. лв.) по една четвърт от парите си, държани в някогашната банка, получиха обратно и останалите ѝ кредитори с влогове над гарантирания размер (197 000 лв.). Например "Топлофикация София", която на фона на вечните си дългове затъна с около 90 млн. лв. в КТБ, успя да си върне около 22 млн. лв. Държавното дружество "Булгартрансгаз", което при затварянето на банката се оказа с блокирани над 55 млн. лв., успя да си възстанови около 15 млн. лв.

Около една четвърт от парите си върнаха и други държавни компании: "Българският енергиен холдинг", НЕК, "АЕЦ Козлодуй", "Булгаргаз", "Мини Марица Изток" ЕАД, Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), "Пристанищна инфраструктура", "Летище София"; частни компании като "Полимери" АД и др., както и много физически лица – например почетният председател на ДПС Ахмед Доган, бизнесменът Александър Сталийски, бившата ТВ водеща Виолета Сечкова.

Бившият евродепутат, а преди това директор на свързаната с банката телевизия ТВ 7 Николай Бареков, за когото прокуратурата твърди, че чрез подставени лица е получавал сакове със стотици хиляди лева от клона на КТБ на "Цар Борис III", също взе дребни суми от остатъците от ограбената банка.

Несъстоятелността тече непрозрачно и с витаещи съмнения

През последните седем години процесът по несъстоятелността тече непрозрачно, което предизвиква съмнения за участие на задкулисни интереси.

Синдиците Ангел Донов и Кристи Маринова отказват почти всякакви интервюта и публични изяви. За пореден път през януари те не пожелаха да отговорят на писмени въпроси на Mediapool с обяснението, че така са преценили.

Същото направи и органът, който трябва да ги надзирава – Фондът за гарантиране на влоговете в банките.

Двете институции не подлежат на почти никакъв публичен контрол извън съдебния.

Известна информация за работата на синдиците може да се получи от обявленията за публична продан на сайта на КТБ. От нея обаче не става ясно какъв е резултатът от проведените търгове. На страницата на ФГВБ се публикуват отчетите на синдиците и актовете на фонда, но повечето съществени данни в тях са заличени. Подбрана информация се обявява чрез прессъобщения и отговори на парламентарни въпроси.

Проблемът с независимостта

Основният въпрос, на който обществото засега не е получило задоволителен отговор, е доколко синдиците работят изцяло в полза на кредиторите на КТБ и доколко те са независими от двете страни във войната между мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, която бе в основата на сгромолясването на КТБ.

В интервютата си Цветан Василев, който е и главният обвиняем за източването на КТБ, многократно е критикувал синдиците, че заемат страната на бившия му партньор Пеевски в битката за наследството на фалиралата банка, тоест, за разпределянето на остатъците от някога могъщата бизнес империята около нея.

Въпросната война не е приключила напълно, а в нейн залог през годините се превърнаха апетитни предприятия като русенския оръжеен завод "Дунарит", "Авионамс", "Петрол", а също и купища атрактивни имоти, начело със сградата на централата на КТБ на пл. "Гарибалди".

Спорният избор на кадри

Сянка на недоверие върху случващото се с несъстоятелността бе хвърлена в самото начало с подбора на хората, които отговарят за процеса. Правителството и БНБ така и не назначиха безспорни имена в ръководството на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, а той не посочи убедителни фигури за квестори и синдици.

Кадровите решения се оказаха неудачни до такава степен, че квесторите Станислав Лютов и Елена Костадинчев (няма грешка, б.а.) бяха дадени на съд, защото според прокуратурата "не са положили достатъчно грижи за стопанисване и запазване на повереното им имущество и от това са последвали значителни щети за ФГВБ". Един от временните синдици – Росен Ангелинчев, пък бе освободен, тъй като бившият премиер Бойко Борисов бил недоволен от работата му.

Впоследствие назначените за синдици Ангел Донов и Кристи Маринова също не се отличаваха с блестящи биографии, преди да заемат важната функция в КТБ. Твърди се, че троянската икономистка е представлявала в миналото няколко фирми с участието на братя Мондешки. Тя самата потвърди в интервю пред в. "24 часа", че дружества на Младен Мондешки са били нейни клиенти, но с адв. Мондешки се познавала само служебно.

В процеса по несъстоятелността се намеси още едно име, свързвано в юридическите среди и според медийни публикации с Мондешки, без информацията да е официално потвърдена. През март 2019 г. правителството на Бойко Борисов назначи адвоката Матей Матев за председател на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Преди това постът се заемаше от бившият шеф в Общинска банка Радослав Миленков, който бе издигнат до подуправител на БНБ, отговарящ за банковия надзор, какъвто е и в момента.

И до ден днешен по решение на БНБ в управата на фонда, надзираващ несъстоятелността на КТБ, е бившата шефка в централната банка Нели Кордовска.

Тя се прочу с това, че в последните работни минути на 19 юни 2014 г., точно преди КТБ да бъде поставена под специален надзор от БНБ, е изтеглила 64 195 евро на каса, знаейки, че на другия ден банката е много вероятно да бъде затворена. Това се случва в момент, когато ръководството на БНБ уверяваше населението, че не трябва да тегли спестяванията си и че ситуацията е под контрол. В крайна сметка Върховният административен съд така и не откри конфликт на интереси в действията на Кордовска, а като награда за постъпката ѝ тя години наред (и до ден днешен) е въвлечена в несъстоятелността на КТБ.

Словесните престрелки между обвиняемия Цветан Василев и синдиците

В началото на работата си Ангел Донов и Кристи Маринова често влизаха в задочни спорове с Цветан Василев, редовно опровергавайки повечето негови твърдения и обяснявайки през медиите, че именно той саботира събирането на парите на КТБ.

През 2017 г. синдиците публикуваха детайлен анализ на най-проблемните длъжници на КТБ, сред които се оказаха много фирми от бившата империя на Цветан Василев, а също и дружества, свързани с Гриша Ганчев.

Впоследствие синдиците се отказаха да отговарят на Цветан Василев, но през годините не спираха да се опигват да докажат, че работят в полза на обществото по случаи като връщането на милионите за БТК, за сградата на пл. "Гарибалди" и др.

През април 2018 г. например стана ясно, че синдиците са си върнали контрола върху централната сграда на КТБ на пл. "Гарибалди" в центъра на София. Оттогава насам обаче няма информация какво се случва със сградата, което е паметник на културата.

Синдиците считат за един от най-големите си успехи връщането на 125 млн. евро от продажбата на БТК в масата на несъстоятелността на КТБ, което се случи през май 2020 г.

Това е сумата, с която през 2012 г. КТБ финансира придобиването на контролен пакет акции от капитала на БТК и така на практика Цветан Василев се сдоби с телекома.

Според проекта за разследване на фалита на КТБ - "КТБ files", "ако има една инвестиция, която може да се определи като перлата на КТБ и гордостта на мажоритарния собственик на банката Цветан Василев, то това определено е БТК".

Законодателят Пеевски

Подобна на синдиците стратегия имаше и Делян Пеевски, който бе сред вносителите на прословутите законови промени срещу "вторичното разграбване" на КТБ. Те целяха със задна дата да обезсилят сделките по време на квестурата – период, за който има почти пълен консенсус, че доведе до допълнително разграбване на затворената банка с незаконни цесии и прихващания между кредитори и вложители.

Основните публични изяви на синдиците през последните години бяха именно в защита на законовите инициативи на Пеевски. В парламента Ангел Донов и Кристи Маринова не се поколебаха да обещаят, че законът на депутата от ДПС ще върне през съдебни дела 1.4 млрд. лв. в източената банка.

Това обаче така и не се случи. Според отговора на парламентарния въпрос на Мартин Димитров, за периода от влизането в сила на закона "Пеевски" за КТБ през 2018 г. до 1 декември 2021 г. събраните от синдиците средства са 503 млн. лв., от които – 276 млн. лв. при реализация на обезпечения или принудително изпълнение върху друго имущество.

През май 2021 г. обаче законът "Пеевски" бе обявен за противоконституционен по отношение на действието му със задна дата, а синдиците обявиха, че това е загуба за банката.

"Считаме, че с обявяване на гореизброените разпоредби за противоконституционни се увредиха в значителна степен интересите на вложителите и другите кредитори на несъстоятелната банка, затрудни се дейността на синдика по връщане в масата на несъстоятелността на активи с произход банката", смятат синдиците.

Делата не се водят избирателно

Двамата не са съгласни с тезата на депутата Мартин Димитров, че ангажирането на международна компания, специализирана в проследяване и възстановяване на източеното при банкови фалити, би допринесло за повишаване на масата на несъстоятелността "при приложимия законов ред в Р България". Според Димитров съизмеримото в подобни случаи възстановяване на източени средства е около 60%, а не 25%, колкото са постигнали синдиците до момента.

Синдиците опровергават и съмненията на Мартин Димитров, че са оспорвали избирателно и по "неясни критерии" цесии и прихващания въз основа на закона "Пеевски".

"Всички допустими от закона средства за събиране на вземанията са приложени спрямо всички длъжници на банката, без да е правена разлика нито спрямо длъжниците, нито спрямо предприетите действия, без значение дали са съществуващи преди или са резултат на законодателни промени, приети след откриването на производството по несъстоятелност на КТБ (н)", твърдят Ангел Донов и Кристи Маринова.

Процесът по несъстоятелност на КТБ продължава, а възможностите за възстановяване на откраднатото намаляват с всеки изминал ден. Въпреки това бъдещата ревизия би била полезна поне за да хвърли светлина за случилото се с банката не само преди, но и след фалита.

А това ще е несъмнен принос към разплитането на "кражбата на века", като се има предвид, че съдебното дело за КТБ може да се влачи и още едно десетилетие без какъвто и да е осезаем напредък. Заслугата за това е и на водещия прокурор по делото Иван Гешев, който го оприличи на "кацане на Луната с дизелов двигател", и убедено заяви, че в делото го няма не само Пеевски, но и Путин, и Обама. Две години по-късно Гешев бе избран за главен прокурор.


подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

23 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Williams Smith
    #23

    МОЕТО ИМЕ Е УИЛЯМ. Аз съм късметлия, че намерих истински заклинател и за да спазя думите му, д-р Огунделе върна жена ми, която ме напусна заради друг мъж след 3 години, след работата му за мен тя се върна след 24 часа... благослови ти и моят Бог те пазят в безопасност и здраве. Това е моят начин да го оценя, ако имате нужда от помощ за вашата връзка, брак и т.н. Свържете се с д-р Ogundele WhatsApp или Viber: 27638836445. Той е добър човек.

  2. анита хегерланд
    #22

    Парите ги търсят синдици, т.е. те се търсят чрез документите. Знае се, че банките имат мазета, фалшиви стени, зазидани каси. Криминалистите са обучени да се справят със скрити съкровища, пари, оръжия, наркотици. За целта има и кучета, които са обучени да откриват онова, което е невидимо за човешкото око. Разследващите краха на КТБ трябва да опитат да търсят пари в банката не само по обичайните начини на криминалистите, но и чрез новите технологии: сканиране, пускане на записите отзад - напред, изслушване на показанията от психолози и т.н.

  3. Entdecken
    #21

    Осребряването на масата на несъстоятелността не е била под надзора на Василев така че - ти си знаеш защо си прозд! Само дето може и да не ти се размине че мераклиите са много...

  4. Камен Илиев
    #20

    Голямата част от липсващите пари отдавна потънаха в джобовете на собственика и няма да бъдат събрани никога.

  5. асен
    #19

    съд за грабителите начело с клъстия цацаров и онзи мошеник искров!

  6. анита хегерланд
    #18

    Знаете ли колко струва външния одит?! Държавата ни ще похарчи пари за външни специалисти, които ще боравят с класифицирана информация, ще минат още няколко години и ще стигнем до следното заключение. В света съществува добро и зло. В рамките на тази констатация ще си спомним, че най-развитата демокрация е стигнала там, където е сега, на базата на пробите и грешките. Ако си спомням правилно, има около 200 големи обира на американски банки, които никога не са били разкрити...
    Мартин Димитров да измисли

  7. .text
    #17
    Отговор на коментар #12

    Статията не е (директно) за Путин, но ти си путински трол, така че всичко си е на мястото

  8. Stefan
    #16

    Кражбите са огромни и има намесени и синдици и политици и прокурори, както и БНБ. Разплитане преди смяна на политическата власт и прокуратурата са невъзможни. Първо трябва да се смени главният прокурор и тогава може да се случи нещо. Все пак въпросният одит може да тече паралелно. Важното е да има желание да се разкрие схемата, другото е лесно просто отнема някакво технологично време и усилия.

  9. Entdecken
    #15

    До 12 - Е праСлавке - важното е че всички те виждат как като путинист и руски трол се връткаш като гръцки гей под мостовете на Сена - както казва твоята позната Ванина - с БКП-БСП Дондуков 2 а сега и с комунистите ог Герп - който по добре те работи. Ето как в средата на 2018 защитаваш Путин и политиката му по окупациятя на Крим с построяването на така наречения Кримски мост: https://www.mediapool.bg/putin-podkara-kamaz-za-otkrivaneto-na-krimskiya-most-news279128.html

  10. Мони Монев Тиранофоб
    #14

    Близо две години – от юли 2014 до май 2016 г. единственият кандидат за нов главен прокурор КАСКЕТА " е работил само по делото за източването и фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). .........И ЗАЕДНО С СВИНЯТА ОТКРАДНАХА НАЙ-МАЛКО 500 МИЛИОНА!

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.