Добросъседските отношения не зависят от формалните договори, а от конкретните жестове, и в този контекст Македония и България могат да направят много, заяви македонският външен Никола Попоски, цитиран от агенция МИА.
Подписването на договор между Македония и България е едно от условията на София да подкрепи началото на преговори за членство на Скопие в ЕС.
"Ние имаме изключително открит и конструктивен подход в комуникацията с всички съседи, включително и с България. Смятаме, че трябва да поздравим всяка стъпка, която може да ни позволи по-добро интегриране и по-добро сътрудничество", каза Попоски след среща в Скопие с генералния секретар на Съвета за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа Горан Свиланович.
Работни групи от външните министерства на двете страни вече проведоха няколко срещи, посветени на отношенията между двете страни.
Попоски съобщи, че засега няма конкретни заключения от тях. След няколко седмици обаче щяло да се знае какво може да се очаква от тях. Попоски добави, че е добре по-скоро да се решат всички отворени въпроси.
Като цяло той е въздържан по въпроса за договор за добросъседство между двете страни и не е коментирал какво трябва да залегне в него. София е на мнение, че документът трябва да стъпи на съвместната декларация от 1999 година, подписана от Иван Костов и Любчо Георгиевски.
Местни анализатори обаче вече коментираха, че не е ясно и как с договора ще се спре говора на омраза при положение, че не може да се контролират медиите.
Българското външно министерство работи и по друг документ, свързан с Македония – доклад за отношението на България към съседните страни, който бе представен от Николай Младенов с понятия като "червени линии". Според външно министерство това трябваше да стане до края на миналата година.
Попоски коментира и резолюцията на Съвета на Европа, от която по настояване на българските парламентаристи бе съкратен текст за македонското малцинство.
Той отбеляза, че изграждането на добросъседски отношения трябва да почива на принципа "да не правиш това, което не искаш да ти правят другите".
"Мисля, че имаме много широк материал и много добра двустранна основа за сътрудничество, която може и в бъдеще да ни сближава и да европеизира отношенията ни.. Именно натам трябва да фокусираме енергията си, а не да я хабим за неща, които може да бъдат злоупотребени за създаване на впечатление за липса на добросъседство", каза Попоски, цитиран от БТА.
След като правителството на Борисов в първите си три години поддържаше евроинтеграцията на Македония, в решителния момент отказа подкрепа за начало на преговори на Скопие за членство в ЕС. Официално на Македония бяха поставени три условия: подписването на споразумение за добросъседски отношения и сътрудничество, изграждане на съвместни работни групи за укрепване на отношенията в ключови области и създаване на Съвет на високо равнище под формата на годишни междуправителствени заседания.
Решението на България да възпрепятства евроинтеграцията на Скопие бе остро разкритикувано от авторитетни български и американски анализатори, опозиционни партии, както и от бившия посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю. Повечето наблюдатели са скептични, че новата политика на България ще доведе до реална позитивна промяна в отношението на Македония, но пък рисковете са далеч по-сериозни, не на последно място - помпане на националистически настроени кръгове и в двете страни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
175 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Шакира !?!? Е, тези фиромци надминаха себе си. БЮРМ-че аз да се наричам, първа радост е за мене!
Много са зле братята македонци! Изкараха и Шакира македонка и тя веднага опроверга това с явно презрение! И то в най-авторитетните испански ежедневници!!!
Хе, хе, авторитетни като бившия посланик Пардю ли беше Пръдльо ли беше.
До 160 Опитах се да напиша нещо във "форума, не фирома" на "утрински вес?ник" и познай , српско милиционерче, моментална ЦЕНЗУРА !!! Бъди, ако искаш марсианец, но дедите ти са БЪЛГАРИ, еничарска кратуно :((((
другара Тодар Живков
След разгрома на сръбската армия на Косово поле през 1915 г. от славната Българска армия, албанците аплодираха Цар Фердинанд като го нарекоха Цар-Освободител на албанците и искаха син му княз Кирил Преславски да им стане Крал.
А какво пишат през 1912 г. скопският митрополит Неофит и скопските пръвенци в прословутото си писмо до Цар Фердинанд, след изстъпленията и прочие сръбски зверства над дедите на днескашните македонски българе:
„До Негово Величество
Фердинанд I, Цар на …
Българите
въ Ст. София.
Ваше Величество,
Петвековните страдания и мъки на християнина-робъ въ пределите на бившата Европейска Турция намериха откликъ в пълното съ любовъ и състрадание сърдце на Ваше Величество, под чието мъдро 25 годишно управление младото Българско Царство достигна високо развитие въ всеко отношение и такава сила, предъ която потрепера и поиска милостъ грозния нашъ досегашенъ господаръ – тиранинъ.
Господарю,
Няма днесъ българинъ, който да не благослови името на Ваше Величество, Великиятъ Царъ-Освободителъ, за дето с мощното оръжие на българския войникъ благоволихте да скъсате веригите на робството на един голямъ дялъ от българското отечество, останало неосвободено след паметната Руско-турска война презъ 1877 г. Погледите на всички българи отъ тия краища винаги са били обърнати къмъ едноплеменния свой братъ въ младото Българско Царство и къмъ Неговия Великъ и Мъдъръ Вождъ и дълбоко са вярвали, че той ще бъде техниятъ избавителъ отъ тежките мъки и страдания. Тия българи са били дълбоко убедени, че не е далечъ денътъ, когато всички ще бъдемъ събрани подъ крепкия скиптъръ на Ваше Величество, и ще заживеемъ единъ истински човешки животъ. Тая вяра е крепяла неосвободения българинъ през всичкото време, отъ когато съществува Българската държава; тая вяра го е въодушевлявала да се бори юнашки срещу тиранията, както и срещу разни чужди религиозни и инородни пропаганди, които се домогвали с най-непростени средства да променятъ неговата праотеческа вяра и народностъ. И когато на 5 октомврий т.г. се чу мощното слово на Ваше Величество, че сте решили да обнаждите меча си срещу нашите потисници-турците, сърдцата на всички ни се изпълниха съ радостъ, защото напълно бяхме уверени, че правдата ще възтържествува, че кръстътъ и българскиятъ лъвъ ще потъпчатъ полумесеца и дивата сила на тиранина и че нашите дългогодишни въжделения да се видим всички обединени подъ един скиптъръ и около престола на Ваше Величество се сбъдватъ вече.
Такива чувства са вълнували и сърдцата на грамадното българско население отъ важната и скъпа за всички ни Скопска епархия, която захваща единъ голямъ дялъ от северо-западна Македония. Няма нужда, мислимъ, да се простираме тукъ и да описваме значението на Скопйе и околностьта в стратегическо и икономическо отношение за цяла Македония, па и за Велика България; няма защо и да се говори за народността на тукашното християнско население. Не можемъ обаче да премълчимъ факта, че това население от незапомнени времена се е считало за българско, за каквото и всички чужди и наши учени го признаха. В Скопйе и епархията му наедно с Дебърско най-свято се е пазила в църквите и училищата, доколкото ги имало, старобългарската книга, завещана им от Солунските братя Св. Св. Кирил и Методи. Скопйе и епархията му първи измежду всички епархии въ пространното ни отечество още презъ първата половина на миналото столетие са поискали български митрополитъ, вместо гръкъ и отъ тогава не са преставали да отстояватъ своето национално право. Самите турци за българско са считали тукашното християнско население презъ всичкото време на своето господарувание…Въ фермана за съграждането на Скопската катедрална църква (1835 г.) изрично е казано, че тая черква е за българите. Християнското население на Скопската епархия се признава за българско още през 1870 г., когато турската властъ издаде бератъ за български Скопски митрополитъ. Най-несправедливиятъ между турските Султани – Султанъ Хамидъ не можа да игнорира дългогодишните настойни и справедливи молби на епархийското българско население въ най-ново време, а го удостои съ роденъ архиерей през 1890 г. и от тогава и по-напредъ шестима вече такива възседватъ на тоя Св. престолъ. И това българско население е пазило своите български нрави и обичаи и самоотвержено е защищавало своето българско име, църквата и учебните си учреждения, тия лостове за закрепванието на националното име и съзнание, срещу посегателството отъ страна на чуждите пропаганди. Особено то се бори срещу сръбската пропаганда, която през последните 20-25 г. поддържана от турската властъ, употреби най-ниски средства в борбата си. И при все това, успехътъ й бе незначителен, както се вижда отъ следната таблица за християнското население въ Скопска епархия:”
Следва подробно описание на броя БЪЛГАРСКИ къщи и СЪРБОМАНСКИ къщи в Скопие, Тетово, Куманово, Паланка, Гостивар, Кратово, Кочани, Щипъ, Царевска нахия и селата в техните околии. Над 80% от къщите са български, сръбски въобще няма, а има сърбомански, които са главно в селата. Тяхното наличие там се обяснява с „ония непростени и безчовечни средства, съ които си служеше напоследък сръбската пропаганда. Така, в Гостиварско тя е имала съ помощта на златото въ услугите си кървожадното арнаутско население, а в Кумановската и Палапечката околия бе употребенъ нечуванъ тероръ отъ страна на сръбските чети, явно закриляни и подпомагани от турската властъ. В Скопйе обаче, както и въ другите околийски средища, гдето тоя произволъ не можеше така открито да се упражнява, нашето надмощие е грамадно. Скопйе, наедно с Куманово, изложени на преките и най-силни удари на сръбската пропаганда, достойно са отстоявали борбата, запазиха наедно съ своята чисто българска физиономия и оная на останалата Македония. Шаръ-планина и до днесъ си остава естествената етнографическа граница между сръбското и българското племе. На югъ от тая планина няма сърби; изкуствено създадените такива, стига да се премахнатъ причините, веднага ще съзнаятъ своята народностъ, към която по езикъ, по нрави и обичаи се отнасятъ.
И на това грамадно българско население въ епархията ни, както бе забелязано, винаги, Ваше Величество, погледите му са били обърнати къмъ своите еднокръвни братя оттатъкъ Рила, като са вярвали дълбоко, че въ щастливия часъ, когато се сломи тежкото турско иго, и те ще съставятъ частъ от целокупното ни българско отечество. С такава надежда те приветстваха настоящата освободителна война на съюзните Балкански държави, в която война най-много и най-скъпи жертви даде Царство България. Съ такава надежда ние посрещнахме и сръбските войски, които на 13 м. м. Октомврий следъ боя имъ с турците при гр. Куманово, завзеха Скопие без никаква съпротива. (б.р. Българският Генерален щаб е дал нареждане на македонските чети да помагат на сърбите). Не трябваше обаче да се измине и единъ месецъ, за да се убедимъ, че новонаредената в Скопйе и Скопско, както и в другите градове на епархията, завзети от сръбските войски, сръбска властъ погледна на нас българите като завоювани, а не освободени християни. Тая власт игнорира всичко българско, даже не ще да се чуе името българинъ, а имаме положителни данни, че органите на тая властъ заплашватъ българското градско население, като го заставят още отъ сега да се казва сръбско и да презира всичко българско. Тукашното наше българско население особено се отчайва, като чете по разните български и чуждестранни вестници, че между Царство България и Сърбия имало съглашение, според която цяла северо-западна Македония, дето изцяло почти спада нашата епархия съ градовете: Скопйе, Тетово, Гостиваръ, Куманово, Паланка, Кратово, Щипъ и Кочани с околиите имъ е била отстъпена на последната – Сърбия, а държенето на органите на сръбската властъ въ освободените чисто български места, незачитанието на българския език и българските учреждения в тия места дохождатъ да потвърдятъ съобщенията на вестниците.
Всичко това довежда ни до положението да се чувстваме изпаднали въ едно ВТОРО РОБСТВО, МНОГО ПО-ГРОЗНО И С МНОГО ПО-ЛОШИ СЕТНИНИ ЗА НАШАТА НАРОДНОСТ въ тоя край.
Ваше Величество,
При все и да признаваме, че в тия съдбоносни минути Вамъ и на Вашата славна армия предстоятъ важни дела, ние, пълномощниците на българското население въ Скопската епархия, счетохме за свой непремененъ дългъ да донесемъ до знанието на Ваше Величество всичко гореизложено и да Ви помолим най-покорно в името на общебългарските висши интереси да излеете милостьта си към тукашния български край населенъ с чисто българско население, като упражните всичкото си влияние, щото и тоя чисто български кътъ да се впише в пределите на Царство България, за да бъде напълно постигнатъ идеала ни за една целокупна Велика България. Ние напълно се надяваме, че желанието и просбата ни ще се вземат непременно подъ патриотическото внимание на Ваше Величество, Великия Царъ-Освободителъ и че нашето хубаво Скопйе ще краси като скъпоцененъ камъкъ за винаги Короната на Ваше Величество Великия Царъ, както и на династията Ви.
Нека по тоя начинъ, Ваше Величество, се даде възможностъ и на тая частъ отъ българското население, което до сега е живеело съ идеала да влезе в пределите на Велика България и е пазило най-свето тоя идеалъ, нека, казваме, му се даде възможностъ да извика то наедно съ всичките верноподани българи открито и велегласно:
Да живее Негово Величество Фердинандъ I, Царътъ на Българите!
Покорни поданици на Ваше Величество.
гр. Скопие, 28 ноемврий 1912 год.
Скопски митрополит: (под.) Неофит
Пълномощници на българското население отъ Скопската епархия.
(Следват подписите имъ)
другара Тодар Живков
Гeopги Paкoвcки e бeзcпopният идeoлoг, opгaнизaтop и вoдaч нa Бългapcкaтa нaциoнaлнo-ocвoбoдитeлнa peвoлюция. Тoй e вceпpизнaтият yчитeл нa cитe бългapcки нaциoнaл-peвoлюциoнepи и бopци зa нaциoнaлнa нeзaвиcимocт, вкл. и нa Мaкeдoния.
Бългapcкaтa Нaциoнaлнa Идeя e фopмyлиpaнa пo eдин пepфeктeн нaчин oт eдин oт нaй-гoлeмитe й пpoтивници - гpaф C. C. Тaтищeв (1846 – 1906), cътpyдник зa ceкpeтни миcии нa pycкитe кaнцлepи (пpeмиepи) гpaф Н.П.Игнaтиeв и гpaф Д.A.Тoлcтoй. Зa дa ca …
paзбepe oт кaкъв кaлибъp e бил тoя бългapcки пpoтивник, тpeбвa нaй-нaпpeд дa ca знae кaк тoй e cъвeтвaл pycкитe пpaвитeлcтвa:
„Cлeд кaтo ce yбeдим в пpeдaтeлcтвoтo и измянaтa нa бългapитe, ниe тpябвa дa ce oтнacямe c тяx кaтo c вpaгoвe, бeз дa ce yтeшaвaмe c мнимитe paзличия мeждy нacтpoeниeтo нa нapoдa и нeгoвитe вoдaчи, тъй кaтo в пoлитикaтa вceки нapoд oтгoвapя зa cвoeтo пpaвитeлcтвo. Вcичкo, кoeтo Pycия нaпpaви зa Бългapия, тpябвa дa бъдe paзвaлeнo. Цeлтa нa нaшитe ycилия тpябвa дa бъдe нe „цeлoкyпнa” Бългapия, a пoдялбaтa дaжe нa ceгaшнoтo княжecтвo мeждy cъceдитe мy: pyмъни, cъpби и гъpци, c изключeниe нa шиpoкaтa пoлoca пo дължинaтa нa Чepнo мope, кoятo Pycия мoжe дa пoиcкa дa ocтaви зa ceбe cи…”
Пo-нaтaтък Тaтищeв пoдчepтaвa, чe c Бългapия тpeбвa дa ce пocтъпи тaкa, кaктo e билo пocтъпeнo c Пoлшa, т.e. дa бъдe „изтpитa oт лицeтo нa зeмятa зa нaзидaниe нa вcички дpyги плeмeнa, нaceлявaщи Изтoкa”, зa дa ce знae „кaкъв пoзopeн и бeдcтвeн кpaй oчaквa вceки cлaвянcки нapoд, aкo дpъзнe дa вдигнe pъкa нa вeликaтa Pycия.”
Cлeд пeнcиoниpaнeтo cи, гpaф Тaтищeв пишe тpyдa cи „Из пpoшлoгo pyccкoй диплoмaтии” (1890 г.), в кoйтo имa дoблecттa дa пpизнae и дa фopмyлиpa пo eдин нeпoвтopим нaчин Бългapcкaтa Нaциoнaлнa Идeя:
„Зa Бългapия тaзи Идeя зa Oбeдинявaнeтo нa вcички Бългapи нa Бaлкaнcкия пoлyocтpoв в eднo Caмocтoятeлнo Цapcтвo e Eдинcтвeнaтa Нaциoнaлнa, Пaтpиoтичecкa и Зaдължитeлнa зa вcички Бългapи Идeя”.
Кaквo имa дa кoмeнтиpaмe тyк. Cлeд кaтo тaя идeятa e билa зaдължитeлнa нa вcички Бългape и paзбиpa ca нa пъpвo мecтo зa вcички Бългapcки нaциoнaл-peвoлюциoнepи и Бopци зa нaциoнaлнa нeзaвиcимocт, тo тя e билa зaдължитeлнa и зa вcички Мaкeдoнcкитe Бългape и тe нaиcтинa ca я cлeдвaли и мpeли зa нeя. Тyк нe гoвopим зa cpъбoмaнитe oт cpъбo-кoмyниcтичecкaтa кoлoниaлнa aдминиcтpaция нa Мaкeдoния, a caмo зa Мaкeдoнcкитe Бългape. Дoдeкa тaя Идeя нe e yмpeлa, a ca възpaждa, зa Мaкeдoнcкитe Бългape нeмa никaквa oпacнocт. В Мaкeдoния caгa ca бopaт зa нaдмoщиe cpъбoмaни c aлбaнци, нo нe Мaкeдoнcки Бългape c aлбaнци, зaщoтo aлбaнцитe винaги ca билe cъюзници нa Бългapeтe в бopбaтa им cъc cpъбoмaнитe.
другара Тодар Живков
Нaкpaя Paкoвcки нeдвycмиcлeнo фopмyлиpa кaквo щe дoкaжe cъc cвoeтo изcлeдвaнe:
„Нe чe нe пpизнaвaмe пoзнaтитe някoи cи пo-пocлeдни пpeceлeния oт ceвep, нo чe ЩEМ ДOКAЗA НEOБOPИМO, ЗAЩO НИE CМE ПЪPВИТE И НAЙ-CТAPИТE ЖИТEЛИ В EВPOПA И НAЙ-ЧИCТИТE ПOТOМЦИ НA APИИТE, дeтo ce и дo днec нaxoждa oбитaющ бългapcкий poд, и чe тии пocлeдни пpeceлeния ca били ce пaк oт нaши eдинopoдци бългapи, кoи ca били зeли oнoвa нaпpaвлeниe eщe oт Xиндиcтaнcкoтo cи пpeceлeниe и oт Бaбилoнcкитe cтpaни, …
дeтo ce зaдъpжaxa мнoгo вpeмe, и пocлe в пoзнaти oт пoвecтнocти вpeмeнa дoxoждaли в Eвpoпa нe изeднaж, нo нa някoлкo cи пъти и cмecили ca ce cъc cвoитe eднopoдни бpaтя; a нe чe били тaтapcки пълчищa (opди), кaктo ca иcкaли дa ги пpeдcтaвят cтpaннитe (б.p. чyждитe) иcтopици, пoвлeчeни oт визaнтийcкитe пpиcтpacтни и нeвeжи oпиcaтeли или жe имeющи и cвoя cи цeл!...”