Възможно ли е ГЕРБ да приеме реформите, които досега спираше

На фона на несекващия антагонизъм между ГЕРБ и "Продължаваме промяната – Демократична България", новината, че двете формации подготвят обща законодателна програма с конкретни поправки, звучи доста оптимистично и дори сюрреалистично в някои отношения.

Причината се корени в приоритетите им. Сред тях са антикорупционната и съдебната реформа, срещу които ГЕРБ и ДПС толкова яростно се съпротивляваха, че това се превърна в катализатор за разпада на предишните два-три парламента.

В четвъртък ГЕРБ и ПП-ДБ обявиха по какви точно теми търсят съгласие: законопроектите по Плана за възстановяване и устойчивост; влизането в Шенген и еврозоната; гласуване на съдебната реформа в частта за КПКОНПИ, за промени в НПК (включващи въвеждането на механизъм за контрол над главния прокурор), както и приемането на законопроект за домашното насилие.

Целта била до идния вторник да са готови няколко важни закона, които да бъдат предложени на останалите парламентарни групи в сряда, за да бъдат подкрепени евентуално и от тях.

Декларираната идея е тези приоритети да бъдат приети от 49-ото Народно събрание, което да работи поне една сесия. ГЕРБ и ПП-ДБ имат мнозинство от общо 133 народни представители, което означава, че могат и сами да гласуват законите, за които са се разбрали.

Но за реална съдебна реформа е необходимо конституционно мнозинство, за каквото първата и втората политическа сила се съгласиха да работят.

Обратът в поведението на ГЕРБ се разви в политически театър, когато Бойко Борисов отиде да уговаря ДПС за съдебна реформа, а Мустафа Карадайъ му отговори: "Евроатлантическите формации, на база ценности и принципи, могат да сформират конституционно мнозинство, защото, според нас, съдебната реформа минава през промени в Конституцията, както пише и в доклада на Венецианската комисия".

Всичко това изглежда почти невероятно, като се има предвид, че ГЕРБ и ДПС опраскаха съдебната реформа на Христо Иванов през 2016 г. и оттогава досега са стожери за съхраняване на статуквото. Всъщност логиката е такава, че ако един ден България има истински независима прокуратура, първата ѝ мишена ще е Бойко Борисов. Той дори бе предупреден от главния прокурор Иван Гешев да не допуска евентуално предателство.

Ето защо започналите разговори между първата и втората политическа сила по законодателните приоритети са добра новина, но има много подводни камъни и не бива да се забравя, че дяволът е в детайлите. Именно те могат да спънат постигането на финално съгласие по конкретните теми.

Управленската формула, към която се стреми бившият премиер Бойко Борисов, е с "Продължаваме промяната- Демократична България". Новата коалиция обаче предварително отказа подкрепа на кабинет с мандата или участието на ГЕРБ. За Борисов е много по-лесно да сглоби мнозинство с партньорите от "хартиената коалиция" ДПС и БСП, но това няма да го изкара от "изолатора", полагащ се на корумпираните управници.

Ето защо Борисов може да даде "благословията" си за съдебна и антикорупционна реформа, най-вече защото това е условие България да получи милиардите от ЕС по Плана за възстановяване. Но не е изключено Борисов и ДПС да скроят пореден номер и да прокарат някакви фасадни промени, които ще назоват реформи, за да могат хем да спасят статуквото, хем да получат парите от ЕС.

Гешев и главният проблем

Една от най-сериозните пречки пред съставянето на бъдещо правителство вероятно ще се окаже въпросът с отговорността на главния прокурор. Въпреки дългогодишните критики у нас и от международни организации, че човекът на този пост е на практика безконтролен, управлявалите в продължение на 12 години от ГЕРБ не направиха нищо по темата. Към днешна дата те имат коренно различна визия за бъдеща реформа от тази на ПП-ДБ.

По време на мандата на кабинета "Петков" бе внесен законопроект, предвиждащ престъпления, извършени от главния прокурор, да бъдат разследвани от специално назначен за целта съдия. Тези законови текстове така и не бяха одобрени от парламента. Впоследствие законопроектът претърпя промени, но запази основната си структура и бе внесен повторно, но този път от служебния правосъден министър Крум Зарков. Неговите текстове обаче предвиждат и промяна в начина на избиране на главния прокурор. Вторият опит в Народното събрание също бе провал. В четвъртък правосъдното министерство обяви, че проектите отново са внесени.

ПП-ДБ са склонни да приемат тази концепция. ГЕРБ обаче имат съвсем различно виждане. Още преди изборите техните депутати поискаха от Конституционния съд тълкуване по въпроса къде е мястото на следствието в съдебната система. В искането си те намекнаха, че планът е именно разследването срещу главния прокурор да бъде възложено на следствената служба. Това би било сериозен проблем, тъй като националното следствие е подчинено на шефа на държавното обвинение от 15 години и едва ли може да се очаква, че би го разследвало независимо.

ГЕРБ не са правили опит да прехвърлят това правомощие на следователите, но пък подобна промяна в НПК вече бе внесена от "Възраждане".

КПКОНПИ и (не)възможното разследване

Още от създаването си ПП твърдят, че антикорупционната комисия трябва да бъде реформирана и да получи разследващи функции подобни на полицейските. В момента тази институция се занимава с имуществените декларации на чиновниците и с конфликта на интереси, който не е престъпление, а административно нарушение. Освен това има правомощия да поиска отнемане на имущество, което счита за незаконно придобито. 

ГЕРБ формално подкрепи идеята за разследващи функции на КПКОНПИ, но пък заяви, че ще има редакции между първо и второ четене на закона. Иначе казано – няма никаква гаранция, че подобни текстове ще излязат от парламента във вида, в който са били предложени. ДПС също настоя за промени. Този законопроект също бе приет само на първо четене. Главният прокурор също е против промените. 

Друга идея, идваща от средите на ПП, също никак не се харесва на бившите управляващи. Става дума за промени, лансирани от бившия вътрешен министър Бойко Рашков, който настоява МВР да получи правомощия да образува само разследване вместо задължително да докладва на прокурор, както е в момента. Според ГЕРБ обаче по този начин се прави опит за "байпас" на прокуратурата. Сега полицията може да образува досъдебно производство само в условията на неотложност. Именно това правомощие бе използвано при ареста на бившия премиер Бойко Борисов. Впоследствие задържането му бе обявено за незаконно от съда.

Сметки без кръчмар в Бюджет 2023

Бюджет 2023 не е част от договорените между ГЕРБ и ПП-ДБ приоритети и това не е случайно, защото това е едно от най-драматичните разминавания между тях. Двете политически сили са съгласни само за едно – че дефицитът не бива да надхвърля 3% от БВП към края на годината, за да може страната да има реален шанс за приемане в еврозоната от 2025 г. Как да се постигнат въпросните 3 процента обаче е въпрос, по който представителите на ГЕРБ и съпредседателят на ПП и бивш финансов министър Асен Василев изобщо не могат да се разберат.

Партията на Борисов настоява за стриктно спазване на фискалната дисциплина – подход, който Василев нарича "стабилна бедност" и срещу който работи последователно през последните две години. Депутатите от ГЕРБ обвиняват именно съпредседателя на ПП за високата инфлация с политиката на разхлабване на държавните разходи и неколкото вдигания на пенсиите. ГЕРБ като цяло е против оптимистичния подход при разписването на бюджета, докато Василев е на мнение, че разчетите не бива да са прекалено консервативни.

И двете партии обаче не смятат, че трябва да се вдигат данъци и вероятно биха гласували против предложения от служебното правителство данък върху свръхпечалбите. Може да намерят общ език и по запазването на някои по-ниски ставки на ДДС, а също и за вдигането на минималната работна заплата.

Изплъзващата се еврозона

Има три законопроекта, които са важни за България по пътя към еврозоната, посочена като важн атема и за двете най-големи политически формации. Това са промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Кодекса за застраховане и Търговския закон. Освен това приемането на еврото не може да стане и без специален закон за еврото, какъвто финансовото министерство твърдеше, че пише.

В предишния парламент поправките в Кодекса за застраховането бяха блокирани и то с дейното участие на ГЕРБ, докато ПП и ДБ настояваха за приемането им. Тогава се превърнаха в арена на тежък политико-икономически сблъсък, защото засягат финансови интереси на компании от застрахователния сектор. Промените целят да решат проблема с неплащането на част от старите задължения на България към международната система "Зелена карта". В 48-ото Народно събрание депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Български възход" и "Възраждане" саботираха разглеждането на законопроекта на второ четене преди разпускането на парламента.

Въпросът е дали сега от ГЕРБ са готови да преосмислят позицията си и да приемат законопроекта и то във вид, в които да бъде решен въпросът със системата "Зелена карта".

Иначе и двете коалиции твърдят, че имат съгласие по въпроса за необходимостта България да се забърза, за да не изпусне историческия прозорец за присъединяване към еврозоната.

Законите по плана за възстановяване

По въпроса с приемането на законопроектите по Плана за възстановяване шансовете ГЕРБ и ПП-ДБ наистина да се разберат изглежда най-голям, макар и там да са имали противоречия.

Народното събрание трябваше да приеме 22 законопроекта до края на 2022 година, за да вземе в срок и втория транш от 1.4 млрд. лева от Брюксел. Това обаче не се случи. В предишния парламент бяха приети само 4 законопроекта. Сега депутатите трябва одобрят още 13, сред които и този за разделянето на КПКОНПИ. Той обаче не е единственият, по който ПП и ДБ вече са имали спорове с ГЕРБ.

Такъв беше случаят и с измененията в Търговския закон, въвеждащи нова правна форма на търговско дружество, която позволява използването на по-гъвкави инструменти за развиване на стопанска дейност. От ПП настояваха на въпросния нов вид "дружество с променлив капитал", докато от ГЕРБ не харесаха тази идея.

По останалите 12 законопроекта, които включват и няколко мерки в областта на енергетиката, изглежда, че ГЕРБ и ПП-ДБ по-скоро ще се разберат.

Заради многото законодателни промени трудно би могло да се очаква да бъдат окончателно приети, без да има редовно правителство. За кабинет обаче, поне официално, все така няма заявено мнозинство.