Реформата: Сегашното доплащане за здраве се узаконява и се отваря врата за ново

Узаконяване на съществуващите форми за доплащане в здравеопазването и отваряне на вратата за нови разходи, които пациентът ще трябва да покрива. Това е философията на представените от здравния министър Кирил Ананиев варианти за промяна на здравноосигурителния модел. Концепцията за реформа на здравната система беше представена във вторник пред заинтересованите страни – депутати, пациентски, съсловни и бизнес организации, представители на институции, Световната банка, Световната здравна организация.

От представянето така и не стана ясно как ще се подобри качеството на медицинските услуги, които получаваме. Ананиев обаче направи уточнението, че дебатът по модела започва оттук нататък, министерството е отворено за дискусии и предложения и много детайли подлежат на уточняване. За целта участниците в днешната кръгла маса ще бъдат поканени в работни групи, които трябва да излязат с окончателно предложение за реформа, която да влезе в сила от 2020 година, в случай, че изобщо се постигне консенсус.

Освен това в края на кръглата маса здравният министър увери, че освен чисто финансовата промяна в здравноосигурителния модел се подготвят и редица промени относно качеството и контрола в здравеопазването, които ще бъдат предложени с бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2019 година.

Два модела

Ананиев представи два модела – за пълна демонополизация на НЗОК, при което тя е в реална конкуренция с частни застрахователи и пациентът сам избира къде да постъпва здравната му вноска; и втори – тристълбов модел, при който сегашната 8% здравна вноска продължава да постъпва в НЗОК, въвежда се втора задължителна здравна застраховка от 12 лева месечно и се оставя поле за допълнителни здравни застраховки.

Ананиев само маркира модела за пълна демонополизация на НЗОК и коментира, че е по-вероятно към него да се пристъпи на по-късен етап, след като първо се реализира моделът със съвместно работещи обществен фонд (НЗОК) и частни застрахователи.

И сега пациентът доплаща 3.5 млрд. лева годишно

Ананиев съобщи, че от 1998 година досега разходите в здравната система са нараснали от 810 млн. лева на 4.3 млрд. лева, а като процент от БВП те са нараснали от 3.1% на 4.6%.
Същевременно съотношението между публичните и частните разходи се измества в полза на частните.

Ананиев посочи, че в момента разходите за здравеопазване са 8.4% от БВП, от които публичните са 4.6%, а 3.8% - частните – от джоба на пациента.

Разходите от джоба на пациента възлизат на 3.5 млрд. лева, като 50% от тях са нерегламентирани, обяви Ананиев.

Затова предлаганият от Ананиев модел предвижда регламентиране на част от съществуващите форми на доплащане – като например за медицинските изделия, които ще започнат да се покриват от НЗОК и частните застрахователи.

Национални цени и наднационални цени

Наред с това обаче се отваря врата за допълнително доплащане, тъй като се въвеждат единни национални цени на медицинските услуги, лекарствата и медицинските изделия.

Те ще се определят с преговори между НЗОК, съсловните лекарски организации и МЗ, а частните застрахователи ще са длъжни да плащат по тях в рамките на задължителния основен пакет медицински услуги.

На болниците обаче се дава възможност да работят на различни цени - над националните. А разликата между националните и обявените от болниците цени, ще се доплаща от пациента – кеш или с доброволна застраховка.

Така на болниците на практика се позволява да си избият загубите от сегашните недофинансирани клинични пътеки. В момента частните болници също го правят, но държавните се въздържат или го правят в по-малка степен заради ограничения на МЗ и НЗОК и заради общественото недоволство. С предлаганата промяна подобни задръжки падат.

По-вероятният модел

Предлаганият от Ананиев модел предвижда със сегашната здравна вноска от 8%, която постъпва в НЗОК, лечението до 700 лева да се поделя между НЗОК и пациента, като касата покрива 85% или 90% от него, а пациентът 10% или 15%. Така ако клиничната пътека е на стойност 400 лева, касата ще покрие 340 лева, а пациентът – 60 при съотношение 85:15.

Според здравното министерство чрез доплащането от 10%-15% пациентът ще бъде включен по-активно в контрола по изразходването на средствата. За сметка на това пациентът ще бъде освободен от таксата за болничен престой, за която в болните дават около 90 млн. лева.

Отделно от това, за по-скъпите лечения над 700 лева, се предлага въвеждането на допълнителна задължителна застраховка от 12 лева месечно, която да постъпва в частен застрахователен фонд по избор на пациента. Всяко лечение до 700 лева ще се финансира от НЗОК и пациента, а за по-скъпите терапии горницата над тази гранична линия ще се поема от частните застрахователи. Частните застрахователи няма да могат да селектират пациенти за задължителната застраховка на принципа на пол, възраст, заболяване и т.н. и трябва да имат мрежа в цялата страна, да работят с всички изпълнители на медицинска помощ и да имат поне 500 000 записани пациенти.

В случай на фалит на чaстни застрахователи пациентите ще бъдат поети от здравната каса или от друг фонд. Разходите за тях ще се покрият от специално създаден осигурителен пул, средствата в който ще се акумулират още през първата година на смяната на модела. 

Разчетите на Ананиев сочат, че застрахователната премия може и да е по-малка от 12 лева, тъй като се очертава застрахователите да събират 860 млн. лева от нея, а да покриват лечение за 511 млн. лева годишно. Пациентите пък ще вадят от джоба си между 85 и 100 млн. лева за 10% или 15% доплащане за лечението до 700 лева. НЗОК от своя страна ще бъде разтоварена и при гранична линия от 700 лева ще намали сегашните разходи за болнича помощ от 1.6 млрд. лева с близо 600 млн. лева.

Услуги като избора на екип и екстри като самостоятелна стая в болницата и др. вероятно ще останат обект на допълнително доплащане от пациентите, което ще може да става кеш или чрез доброволна допълнителна застраховка.

Само 6% са съгласни да плащат още, но всички искат по-високо качество

Същевременно национално представително проучване на "Алфа Рисърч" показва, че само 6% от хората са склонни да внасят над сегашната си здравна осигуровка, макар, че огромната част от тях доплащат много повече в момента. Едва 35% от хората обаче знаят върху каква сума се осигуряват и 20% знаят размера на здравната си вноска.

По думите на социолога Боряна Димитрова сред хората има огромното недоверие, че вдигането на здравната осигуровка автоматично ще реши проблема с доплащането. А пациентите са склонни да плащат повече, само срещу гаранции, че ще получат по-качествено и по-достъпно здравеопазване, сочи проучването.

По думите на Димитрова обществото е на ръба на крехкия оптимизъм – 51% още вярват, че може да има нов модел, който да е от полза за обществото и съсловието.

Освен това анкетираните очакват от новия модел по-силна зависимост между вноските им и обема здравни услуги, които получават. Хората очакват по-модерно, високо специализирано лечение, достъп до иновативни терапии, добре квалифицирани специалисти, по-добър достъп до качествено здравеопазване. Сред проблемите, който хората отчитат в сегашната система са неравнопоставения достъп до медицински услуги и слабия контрол.