Европа спира парите за пътни ремонти след 2014 г.

България няма да получи нито цент от европейските фондове за ремонт на общински пътища и републикански втори и трети клас след 2014 г. Причината е, че пътните ремонти не влизат в стратегията за развитие на Европа до 2020 г. Това съобщи министърът по регионално развитие Лиляна Павлова пред парламентарната комисия по еврофондовете. Тя обра овациите на депутатите от всички политически сили заради ясните и точни отговори и липсата на шикалкаване и измъкване. Положителният опит по “Регионално развитие” да се пренесе в другите оперативни програми, някои от които затъват, призова Джевдет Чакъров от ДПС.

Спирането на европарите за най-неподдържаните пътища у нас, от които над 60% са разбити, ще изисква значителен финансов ресурс от държавния бюджет. Това са над 100 млн. лв. допълнително за пътната агенция за ремонти годишно. Страната ни получи 750 млн. лв. от европейския фонд за регионално развитие през този програмен период 2007 – 2013 г.

Първите изцяло усвоени средства по всички оперативни програми пък бяха именно за ремонт на общинските пътища – около 250 млн. лв. Кметовете дори настояваха за отпускане на допълнителни средства, защото редица общински проекти не получиха финансиране поради изчерпване на бюджета на схемата.

Останалите 500 млн. лв. отидоха за ремонт на републиканските пътища. Заради ниските цени постигнати на търговете по време на първите две фази, спестените пари отидоха за още два проекта. Единият от тях е разширението на околовръстното шосе на София до жк.”Младост 4”, който предстои да бъде открит през лятото.

Пари за пътища няма да има и от новия фонд “Свързана Европа”, на който възлагахме големи надежди. По него ще се финансират само железопътни, енергийни и информационни магистрали, уточни министър Павлова.

Така единственият източник на европейски средства, но за нови магистрали и пътища, ще бъде оперативна програма “Транспорт”, като най-вероятно средствата няма да бъдат много повече от сегашните един милиард евро.

“Регионално развитие” става програма само на големите градове

През следващия планов период оперативна програма “Регионално развитие” ще бъде вече програма само на градовете. Към момента по нея се планира да се финансират проектите на 36 големи общини, посочи министър Павлова.

Програмата за развитие на селските райони, където има три пъти повече пари, ще финансира проектите на селските общини. И сега селската програма финансира малките общини, но основно за ремонт на пътища и ВиК.

Другата новост е, че се премахва състезателният принцип при кандидатстване, който действа в момента, и се минава на пряко договаряне с общините. За целта в момента 36-те големи общини разработват интегрирани планове за развитие. За това 7-те големи града са получили по 1 млн. лв., а останалите 29 по половин милион лева - за да определят проектите за следващия програмен период на ЕС.

Устойчиво и интегрирано градско възстановяване ще е основният фокус на програма “Регионално развитие” след 2014 г. По това направление ще отидат около 70% от исканите 2 млрд. евро.

Средно по 10% отиват за останалите три направление. Едното е секторни политики на държавата в сферата на здравеопазването, образованието и социалните домове. Другото е туризъм – национален и местен, и последното е финансов инженеринг, посочи министър Павлова. Финансовия инженеринг е форма на публично-частно партньорство между местната власт и бизнеса за реализиране на проекти, които носят печалба.

Катастрофа с европрограмите по гранично сътрудничество

Сбъркани еврорегламенти, свръх бюрокрация и липсата на интерес от страна на една от държавите са основните причини за провал на програмите за трансгранично сътрудничество, финансирани от Европейския съюз, посочи министър Павлова.

Европрограмите за гранично сътрудничество са между две съседни страни и имат за цел да развият граничните райони, които обикновено са най-западналите. Така в един проект задължително се включват организации от двете страни на границата. Средствата са насочени предимно към т.нар. меки мерки – фестивали, туризъм, бизнес сдружения. Инфраструктурните проекти са единици.

България е управляващ орган по три такива програми – с Македония, Турция и Сърбия. По трите за 2011 г. сме загубили общо 2.5 млн. евро. Тази година ни очаква още по-сериозна загуба на средства, посочи министър Павлова. Съгласно европравилата трябва да разплатим общо 13 млн. евро по трите програми. В най-добрия случай обаче може да постигнем половината от средствата, останалите пари ще бъдат отписани, показват разчетите на Министерството на регионалното развитие.

Най-отчайващо е положението с програмата България – Македония. Липсата на всякаква комуникация с ресорното македонското министерство ни кара да се откажем от тази програма, каза министър Павлова. Тя посочи, че съседите ни не реагирали по никакъв начин на официални покани за срещи, писма и e-mail. За случаят е уведомена Европейската комисия. Бюджетът на тази програма е 6.6 млн. евро, като до момента са сключени 35 договора за 6.3 млн. евро, но поради липса на интерес от македонска страна не се изпълняват.

Никакъв шанс няма да успеем да спасим и парите по програмата със Сърбия, посочи министър Павлова. Проблемът тук е, че заради кризата сръбското правителство е отказало да съфинансира проектите и така всичко пада на бизнеса и местната власт. Те пък поради липса на пари се отказват. Програмата е с бюджет от 12 млн. евро.

Проблем има и с граничната програма с Турция, която е с бюджет от 11.8 млн. евро, където също се очертава сериозна загуба на средства, а един договор вече е прекратен. Незаинтересоваността тук се дължи основно, че това са малки проекти за мащабите на Турция.

Необходима е коренна промяна в европейските правила, за да са успешни тези програми, посочи министър Павлова. Всички български предложения за облекчаване на процедурите вече са изпратени в Брюксел.