Проектозаконът за училищното образование беше представен от просветното министерство в средата на февруари, след като беше писан две години и половина. Забавянето му бе оправдано с дългите дискусии и събиране на препоръки и бе обяснено, че е “избродиран“ до последния детайл.
Въпреки това той провокира множество въпроси сред ангажираните с образователния процес като се оформят редица спорни моменти. Дори идеи с принципна обществена подкрепа крият неясноти и има риск да не се случат така, както са замислени.
В момента за Закона за училищното образование се говори като за нещо, носещо “голямата промяна“, а всъщност реализирането на така желаните промени зависи от съвсем други неща.
Липсват основни парчета от пъзела
На първо място това са държавните образователни стандарти, които са в процес на разработване, а точно те трябва да зададат рамките на едни нови учебни програми и учебници. Т.е. дори след влизането на закона в сила, той няма да промени нищо, преди да станат готови стандартите и новите учебни програми.
Според ресорния зам.-министър Милена Дамянова процесът по писането на новите учебни програми и учебници трябва да приключи през 2013 година, включително учителите да бъдат обучени за работа с тях. Т.е. положителен или негативен ефект, ако те са успешни или не, ще се види едва след години.
Дори и новите стандарти и програми да се окажат перфектни, до момента не е ясно как ще бъде преодоляно все по-задълбочаващото се неравенство между отделните училища. Защото и сега има единни държавни стандарти, но качеството на преподаване и усвояване на материала е различно. В момента има училища, от които излизат деца, печелещи международни състезания в съревнование със свои връстници от цял свят. Други пък пускат неграмотни деца с фатални пропуски по различните предмети. И най-абсурдното е, че и едното, и другото дете може да имат еднакъв среден успех. Защото отдавна за всички е ясно, че шестицата в едно училище по никакъв начин не е равна на шестицата в друго.
Тези факти се констатират постоянно при външното оценяване, държавните зрелостни изпити, както и международни оценявания като PISA. И макар че, за да се вземат някакви мерки, да не е необходим цял закон, досега не е представено публично какво е предприело образователното министерство. Някак нелогично звучи, че идентифицирани от години проблеми са оставени да се решават със закон, резултатите от който се очакват поне пет години по късно. Това на практика означава, че държавата вдига ръце от цяло поколение и казва: “Ще мислим за следващите“.
Оценяването остава субективно и обвито в мъгла
Към самото оценяване също има доста критики – от това правилно ли е децата до трети клас да нямат оценки, трябва ли да се запази шестобалната система и шестобална ли е всъщност тя при положение, че мери със “слаб“, “среден“, “добър“, “много добър“ и “отличен“. Според хора в системата и с новия закон продължава да липсва възможност за реално оценяване на учениците според показаните от тях знания и умения. Няма разписани критерии какви знания и умения водят до определена качествена и количествена оценка по отделните предмети .
Не е ясно и при формирането на една оценка каква тежест ще имат знанията и каква - уменията. Докато материалът, който трябва да бъде преподаден, и броят на учебните часове по даден предмет са ясно дефинирани, то никой до момента не казва как трябва да се оценява наученото. Така всъщност остава без отговор въпросът какво трябва да знае един ученик в седми, осми или девети клас, за да получи съответно четворка, петица или шестица по даден предмет.
Според учители и родители е дефект на сегашната система за оценяване, че ученик с тройка и петица получава средно аритметично четворка, защото това не отразява някакви реални знания и умения.
Прави се опит тези дефекти да бъдат изчистени като при външното оценяване и матурите се въвежда оценяване с точки, но въпросът остава отворен при текущото оценяване.
Децентрализацията може да се окаже мираж
Новият проектозакон има претенцията, че дава свобода на отделните училища и общини и засилва децентрализацията. Тази теза обаче среща критици в лицето на учители и общини, които смятат, че в голяма степен се запазва сегашната свръхцентрализация. Според преподаватели например централизираните програми, спускани от министерството, не позволяват на учителя да избере подходящото учебно съдържание спрямо нуждите и способностите на детето. Той има възможност да избере някакъв метод на преподаване, но остава с “вързани ръце“ и е принуден стриктно да се придържа към спуснатите отгоре “планове и програми“, с което на практика е лишен от свобода.
Опасенията са, че с малки промени ще бъдат запазени сегашното разпределение на учебното време и съдържание, методите на преподаване и цялостната организация на учебния процес.
Общините пък настояват работодател на директорите на училища да бъде кметът, а не началниците на регионалните управления, които ще заменят сегашните регионални инспекторати без да е много ясно защо. Общото впечатление е, че освен ангажименти, общините нямат никакви реални права върху управлението и контрола на просветните институции. С изключение на образованието, този модел е реализиран и работи успешно във всички останали сфери на делегирани от държавата дейности – социална, култура, здравеопазване. Директорите на общински болници например се избират от общинските съвети.
Финансирането на деца в частните училища повдига много въпроси
Финансирането на децата в частните училища и детски градини е един от новите моменти, около който се оформя сериозен спор. Според крайните противници на идеята е абсолютно неоснователно с парите, събрани от всички граждани, да се плаща, за да може богатите да си пращат децата в частни училища. Аргументът “за“ е, че у нас се финансират ученици, а не училища и в крайна сметка държавата трябва да дава издръжка за всички деца, защото всички родители са данъкоплатци.
Дори за привържениците на идеята обаче в момента остават неизяснени множество въпроси като например как ще се контролират частните структури при положение, че общините и сега не могат да упражнят контрол върху подопечните им училища. Частните училища ще са длъжни да намалят таксите си с размера на държавната субсидия, но този процес се нуждае от сериозен контрол.
Освен това стои въпросът няма ли всъщност частните училища да се окажат в привилигирована позиция спрямо държавните и общинските, ако идеята се реализира.
Причината е, че частните училища събират и такси за своята издръжка, докато държавните и общинските - не. И ако трябва да се търси равнопоставеност между училищата с различна форма на собственост, логично стои въпросът тя не трябва ли тя да е пълна.
Обезпечени ли са предучилищното и целодневно обучение?
Една от положителните стъпки в проектозакона е регламентирането на предучилищната подготовка и целодневното обучение в училище, за които държавата в последните години започна да отделя финансов ресурс. Тези мерки целят чрез ранна социализация на децата, особено от рисковите групи, да се гарантира успешното им вписване в образователната среда и да се намали процентът на отпадащите ученици.
Предучилищната подготовка на децата е разписана като задължителна, но отсега има сериозни съмнения, че някои общини ще успеят да осигурят нужната материална база и ресурси за провеждането ѝ. Издръжката на децата в детските градини продължава да е отговорност единствено на общините и родителите, като държавата поема само разходите по възнаграждения на персонала и малка част от текущите разходи.
От Националното сдружение на общините са на мнение, че на фона на намаляващите общински приходи и обедняването на населението, държавата трябва да осигури финансова подкрепа за детските градини – от една страна чрез поемане на част от издръжката, а от друга – чрез подпомагане на инвестиционните дейности по изграждане на нови забавачки и модернизиране на съществуващите.
Засега обаче държавата не е обявила подобни намерения, а само уверява, че “общините ще се справят“.
Неформалното образование трябва да се насърчи повече
Проектозаконът получава похвали за това, че прави опит да регламентира неформалното образование и валидирането на знания. Според текстовете обаче от това могат да се възползват само ученици, които са навършили 16-годишна възраст, тъй като по Конституция училището до тази възраст е задължително.
Според експерти обаче конституционната разпоредба може да бъде спазена и чрез валидиране на придобитите от обучаващите се в домашни условия ученици.
За пример се дава възможността, която се дава при редица международни изпити, на които се явяват хора от цял свят, без никой да им търси сметка, как са се подготвяли за изпита.
От каква квалификация се нуждаят учителите?
Проектозаконът предвижда, че учителите са длъжни всяка година да повишават своята квалификация. Според хора в системата обаче в момента липсва ясен анализ за това от какви нови умения се нуждаят педагозите. Обикновено те сами избират от списък с възможности или пък решението се взима от директора. Друг проблем е, че това, което се поднася на учителите по време обученията, вече е остаряло.
Специалистите коментират,че не трябва проформа да се организират мероприятия по теми, за които учителите могат да прочетат сами в интернет и курсовете за квалификация не трябва да се правят, колкото да се отбие номерът, че една работа е отметната.
Въпреки че проектозаконът се пише от самото начало на управлението на ГЕРБ, е видно, че след представянето му възникват много въпроси и лъсват различни дефекти. Анализатори вече прогнозират, че той изобщо няма да бъде приет до края на мандата на ГЕРБ, тъй като урежданите теми са чувствителни, а страната навлиза в предизборен период, в който обществен консенсус се постига трудно. Такава вече бе съдбата на внесения в края на мандата на предишното правителство училищен закон. Ще сполети ли същата съдба и този предстои да видим.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
10 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Да кажа за квалификациите.
Последният път, когато бях на квалификация, констатирах следното:
- Платих солидна сума от джоба си; преди беше безплатно.
И без това заплатата ми стига само за сметки. От джоба си плащам и телефонните си разговори с родителите на провинени ученици.
- Лекторите само отбиваха номера - почти всичко, за което се говореше, вече ми беше известно. Не си струваше парите. Предпочитам да платя на човек, когото да видя в действие, например да го наблюдавам една седмица как се справя …
по-добре от мен на собственото ми работно място, как прилага теорията си на практика при моите ученици и с моите условия на материална база. Това наричам аз квалификация. Книгите мога да си чета и сам. Има толкова много публикации по интересуващите ни въпроси, стига да му се чете на човек.
Аз не съм съгласна държавата да дава пари на частните училища - плащам си данъците,но аз лично не съм взела и един лев детски.Защо ли ... - ми много ми е висока заплатата като ресурсен учител 489лв основна.Махнете данъци и такси и сами си направете сметката.Откъде -накъде държавата ще плаща с моите пари на баровските чада,дето само ботушките им са колкото моята заплата???Че моят син хляб не яде ли .... Те паралиите се осигуряват на минимална заплата и с цялата си наглост идват да вземат бележки за …
детски надбавки - същите тия родители през месец се хвалят,че ходят на разходки я до Барселона,я до Пекин.
Нито стотинка да не отива в частните училища! За децата инвалиди кой се сеща...Ще превърнем ресурсните центрове в центрове за личностно развитие....
Алооооооооооо,нали преди 8 години искахте интеграция за тези дечица ,бе...А сега ?????????????????????
Какво стана с новите програми? Министърът заяви още в началото на мандата си, че ще прочете всички учебници и ще бъдат написани нови. До къде стигна с четенето? Да не говорим за писането. Пълнят главите на децата с ненужен материал, карат ги да зубрят и после защо нямало кадри за икономиката? Трябват нови образователни програми, не толкова нов закон. Искаме за всичко да има закон и като има какво, кой го прилага? За финансирането на частното и държавното училища - очевидно не е нормално държавата …
да отделя от нашите данъци само за децата, които учат в държавни училища, защото така хората, които си пращат децата в частно училище плащат веднъж за своето дете такса и веднъж за чуждите деца, които учат в държавно училище. Щом принципът е парите да следват ученика, то не е справедливо парите да следват само ученика на държавното училище. И този министър, както и останалите министри в това правителство, за 3 години не свърши никаква работа. А се надявах поне той нещо да промени в положителна насока. Не оправда доверието и надеждите на родителите и на децата.
Защо изведнъж МГ станах толкова важни в системата? Наясно ли е някой, че там не става въпрос за обучение на талантливи деца? Май това ще бъде закон с приоритет ПМГ!
http://www.peticiq.com/zapazi_obuchenieto_v_mg
Електронна подписка за запазване на обучението от 5-ти до 7-ми клас в математическите гимназии
А. Приемът след четвърти клас в МГ трябва да се запази, защото:
1. Позволява развитието на таланта на деца с доказани интереси и възможности в областта на математиката.
2. Начинът на обучение в МГ в 5-7 клас е доказано качествен. Доказателствата са многобройните национални и международни награди по математика, физика, информатика и високите резултати от НВО …
и изпитите за прием след седми клас на възпитаниците на МГ.
3. Практиката е доказала, че математическото мислене се развива и формира от ранна възраст и изпуснатите години за специализирано обучение от пети до седми клас трудно могат да се наваксат впоследствие.
Б. Математическите гимназии не трябва да се пререгистрират като друг тип училища, защото:
1. Всяка една от тези гимназии има имидж, граден с години, и имената на математическите гимназии са станали вече търговска марка и синоним на качественото образование в България.
В. Проектозаконът трябва да се промени по следния начин:
1. Математическите гимназии да се третират като специализирани училища и тази промяна да бъде заложена в чл. 37. (2)
2. Да се разреши приемът след 4-ти клас в МГ с промяна в чл. 37 (3)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Уважаеми приятели,
На 07/03/2012г., в Министерство на образованието, младежта и науката (МОМН) се проведе тристранна среща между заместник министър Милена Дамянова и членове на екипа ѝ, участващи в подготовката на проектозакона за предучилищно и училищно образование, представителите на Инициативата за спасяване на обучението между V- VII клас в математическите гимназии и представители на математически гимназии за обсъждане на готвените промени, засягащи обучението на децата с математически талант в прогимназиална възраст.
Решенията и ангажиментите, поети от г-жа Дамянова, са описани по-долу.
• Запазване на името и формата на обучение в математическите гимназии
Зам.-министър Дамянова посочи, че гимназии ще могат да се наричат само училища, които ще обучават деца от VIII-XII клас.
Tези математически гимназии, които искат да обучават ученици в V-VII клас, ще трябва задължително да се преобразуват и преименуват в „средни математически училища“. Бе поет ангажимента, че ще бъдат направени съответните промени в регламента на преобразуването им, така че да се избегне първоначалното закриване и стартиране на новa процедура, както предвижда сегашния проект. Гимназиите в заварено положение, които сега приемат ученици в 5-ти клас и решат да се преобразуват в средни математически училища ще могат да направят това безболезнено.
• Според така публикувания проектозакон преобразуването на математическите гимназии в средни училища ги задължаваше да приемат ученици от първи клас
Зам.министър Дамянова увери, че в проектозакона ще бъдат направени конкретни промени в текстовете, които ще разрешат прием в първия от класовете на началния и/или на прогимназиалния етап. Това ще позволи новите средни училища с математически профил да осъществяват прием след 4-ти и след 7-ми клас.
• Според проекта, средните училища не могат да осъществяват прием на база проверка на способностите (изпит), което поставя въпросът за критериите, по които бъдещите средни математически училища ще осъществяват подбор след 4-ти клас
Зам.министър Дамянова обясни, че редът и условията за извършване на този подбор ще бъдат регламентирани в държавните образователни стандарти, които ще се променят след приемане на новия закон. Тя се ангажира, че в стандартите ще се включат текстове, които да гарантират възможността на математическите училища да правят подбор на децата и откриване на млади таланти без това да противоречи на др. текстове от закона. В тази връзка бе поет ангажимента в работните групи за подготовка на стандартите да бъдат включени представители на математическите гимназии.
• Учебни планове и автономност
Зам.министър Дамянова увери, че в проекта е предвидено директорите на училищата да имат гъвкавост и автономност при определяне на съдържанието на разширената подготовка по учебните предмети в рамките на държавните образователни стандарти и не се предвижда намаляване на часовете по математика.
Представителите на инициативата за спасяване на математическите гимназии благодариха за срещата на г-жа Дамянова и екипа ѝ, както и за декларираната воля за съхранение на мрежата за ранно откриване и развитие на математически таланти, действаща към момента в България в лицето на природо-математическите и математически гимназии. Родителите оттеглиха искането си за оставка на заместник-министър Дамянова, като увериха, че ще продължават внимателно да следят предлаганите промени и спазването на поетите ангажименти
По време на срещата родителите представиха следния документ на екипа на г-жа Дамянова
http://dox.bg/files/dw?a=d20b8d821f
До 4
Ние също преценихме, че искаме детето ни да учи в частно училище, но тъй като и ние не сме богати - нямахме възможност да си го позволим. Не е вярно това, че в държавните училища не приемат деца - инвалидиди и с аутизъм, защото синът ми има такива съученици. Считам, че не може да се говори за дискриминация в този случай, тъй като такава ще бъде налице само ако сте поставени в ситуация без избор. А вие имате избор дали децата ви да учат в държавно или в частно у-ще.Другите обаче нямат избор. …
Поради факта, че в момента финансирането е недостатъчно в държавните у-ща, от родителите се събират пари за материали, лекар, ремонти и др. За да се отпуснат средства на частните, това означава, че още повече ще се намали финансирането на държавните, което и в момента е крайно недостатъчно. Това няма ли да утежни още повече положението в държ.у-ща?
Децата ми учат в частни училища. Ние не сме богати, но сме преценили, че искаме децата ни да учат на първо място в безопасна среда и на второ място да получат качествено образование. В училището на дъщеря ми има няколко деца инвалиди или с аутизъм. Тези деца не се приемат в държавните училища. Абсолютна лъжа е, че частното образование е само за богатите. Дискриминация е с парите от моите данъци да се финансират децата в държавните училища, а на моите деца да се гледа така, сякаш не са българчета. Всяко българско дете би трябвало да се ползва от полагащите му се средства за образование, без значение дали учи в държавно или частно училище.
Законът не е толкова лош, но наистина не отговаря на някои основни въпроси. Т.е. може да не оправдае обществените очаквания. Мисля, че наистина има простички неща, които могат да бъдат предприети и без задължително да се чака две години написването на този закон.
Като родител съм доста скептична, че със закон могат да се променят отношенията на ниво класна стая. И смятам, че ако се говори за свобода и децентрализация, то наистина трябва да има свобода за взимането на решения на ниво класна стая.
Този законопроект може да даде ориентир за продукта, който излиза от Нов Български Университет - едно голямо, скъпо нищо!