Русия преговаря с България за втората тръба на "Турски поток"

Русия преговаря с няколко страни от Европа за определяне на входната точка на втората тръба на газопровода "Турски поток", като решаващ фактор ще е икономиката, а не политиката, заяви руският премиер Дмитрий Медведев пред журналисти в понеделник, цитиран от агенция ТАСС.

Той припомни, че планираният втори лъч на "Турски поток" е за снабдяване с газ на потребителите от европейските държави. "В момента ние в рамките на преговори, които се водят с редица държави, определяме къде е най-добре да се установи точката за вход в Европа", отбеляза той. По думите на Медведев " има различни предложения, преговорите се водят с редица европейски държави – това са и Гърция, и България, развитието може да е различно".

"При вземането на решението, преди всичко ние сме длъжни да анализираме икономическите фактори, защото този газопровод не е политически проект, а е особено икономически проект", подчерта Медведев. Той добави, че след определяне на точката за вход на газопровода в Европа към него може да се включат и други европейски държави.

По думите му "в крайна сметка реализацията на тези планове на територията на европейския континент зависят от решенията, които ще бъдат взети от европейските държави". "На никого не искаме да се натрапваме, изхождаме от това, че проектът е интересен и взаимно изгоден и по него трябва да се вземат необходимите решения", каза руският премиер. Той допълни, че "изхождайки от тези фактори, продължават консултациите относно това кои страни ще се включат за доставките по втората тръба на "Турски поток".

При обявяването на намерението за строеж на "Турски поток" по дъното на Черно море,вместо "Южен поток" от Русия до България, през декември 2014 г. от руския президент Владимир Путин, намеренията бяха за четири тръби. С течение на времето обаче капацитетът намаля до две тръби, едната от които ще е за турския пазар, втората се планира за захранва Западна Европа като досегашните намерения на "Газпром" бяха трасето да стига до турско-гръцката граница и там да се ситуира газов хъб.

От българска страна неведнъж е коментирано, че Русия може да пусне тръба и до Варна по трасето на прекратения "Южен поток". Последно това официално е поискано от "Газпром" чрез позицията на София по предложенията на руския концерн до Еврокомисията за избягване на многомилиардна глоба заради злоупотреба с монопол в осем европейски държави, сред които и България. В становището, което бе изпратено до Брюксел и с което правителството ни приема газпромовските отстъпки, се посочва, че в допълнение искаме "директни газови доставки по дъното на Черно море до България и оттам до държавите от Югоизточна Европа би допринесло за политическата и икономическата стабилност в региона". Идеята на кабинета е, чрез преговорите за прекратяване на антимонополното дело, Русия да да бъде накарана да осигури тръба за любимия енергиен проект на премиера трети мандат Бойко Борисов – за изграждането на газоразпределителен център край Варна.

Друг съществен момент от българското искане към "Газпром" във връзка с антимонополното дело е смяната на входните точки на доставките на руски газ у нас, което от експерти също се определя като начин за натиск над руснаците да пуснат тръба до планирания хъб "Балкан" край Варна.

Строежът на първата тръба на "Турски поток" от руското крайбрежие по дъното на Черно море до Турция започна на 7 май 2017 г. и се извършва от компанията "Олсийз" Сега Медведев обяви това за "добро събитие".

"Това е голям инфраструктурен проект, който ще помогне за развитието и на нашата страна, и на Турция, и на цяла Европа", заяви Медведев. По думите му "Турски поток" не е възникнал случайно, а е резултат от една страна на реализацията на предишни идеи и подготвени вече проекти, а от друга страна е резултат на отказа на Европейския съюз от реализацията на "Южен поток". "От наша гледна точка това беше външно икономическо решение, което нанесе ущърб преди всичко на самите европейски държави, но този проект ("Южен поток") е прекратен и сега ние се занимаваме с "Турски поток", каза още руският премиер.

Той уточни, че след прокарването на подводната част на сега изгражданото трасе от под 1000 км ще има и близо 200 км сухопътен маршрут през турска територия.

Сега изгражданата тръба ще е с мощност 15.75 млрд. куб. м годишно и ще е изцяло за турския пазар. Втората, която е записана под условие в руско-турското междуправителствено споразумение за газопровода, ще е със същия капацитет и явно тепърва се решава докъде да стига.

Позицията на Европейския съюз по "Турски проект" на този етап е, че за да влиза в европейска територия трябва отговаря на изискванията на европейското енергийно законодателство, според което половината капацитет на тръбата трябва да се предоставя на други търговци. В същото време обаче Брюксел е против замяната на Украйна като транзитен маршрут за руски газови доставки в Европа, каквито са намеренията на Москва с пускането на "Турски поток" в експлоатация след 2019 г.

Общата стойност на проекта по предишни оценки е 11.4 млрд. евро.