Ти си това, което четеш

Соленият безплатен обяд на българския лекарствен пазар – част I

Или какво стои зад щедрите дарения на фармацевтичната индустрия за лекари

Лекарски командировки за участие в конгреси, поемане на регистрационни такси, хонорари за лектори, консултантски услуги, големи дарения за пациентски организации. Това е само най-видимата част от щедрата благотворителна дейност на фармацевтичните компании по цял свят, включително и у нас, която по всички правила и морално-етични кодекси е напълно безусловна и по никакъв начин не задължава получателите да се отблагодарят по един или друг начин на донора. Но безплатен ли е реално обядът на трапезата на българския лекарствен пазар или просто тук важи докторският лаф: “Няма здрав пациент, има недостатъчно изследван“?.

В предишна публикация "Хапчетата, които задавиха здравната" каса, Mediapool освети някои от практиките, които стоят зад грандиозния ръст в разходите за лекарства на здравната каса, които през миналата година достигнаха 900 млн. лева. Безконтролно влизане на нови и скъпи лекарства в позитивния списък, без достатъчна преценка дали ефективността им отговаря на цената и последващи неадекватни ограничения за предписването им. Всичко това повлича след себе си ненормално висок ръст на болните с определени диагнози, на който се дивят и чужди научни издания.

Как обаче се стига до фаворизирането на определено лекарство? Какви са стимулите лекарите да го изписват като основна терапия или пък пациентски организации да настояват за неговото широко прилагане или по-бързо включване в списъка с плащани от касата лекарства?

На езика на фармацевтичната индустрия различните стимули, които компаниите дават, за да бъдат продуктите им по-успешни от тези на конкуренцията, се наричат “маркетингови активности“. След множеството разкрития през годините за нелоялни практики и взаимоотношения между фармаиндустрията, лекари и организации, в последно време браншът предприе стъпки за повече прозрачност.

На много места, например в съседна Румъния, избухнаха корупционни скандали, но България остана “непокварен остров на спокойствието“ - тук виновни не бяха открити, дори когато чужди издания съобщиха, че САЩ глобява фармацевтичния гигант “Пфайзер“ (Pfizer) за подкупи в Източна Европа, включително и в България, с посочване на конкретните суми.

Но както казахме, за да отговори на чувствителните очаквания на обществото, през последните години фармацевтичната индустрия позатегна правилата, по които спонсорира медицинското съсловие, а от тази година в Европа, в това число и у нас, започва да действа Кодекс за оповестяване. Той задължава фирмите да публикуват спонсорството към конкретни лекари и медицински дружества. Конкретните данни се очаква да бъдат публикувани след 30 юни, но ще разкрие малко повече от половината бенецифиенти.

“Между 55% и 65% от лекарите в България са дали съгласието си отношенията им с фармацевтичната индустрия за 2015 година да бъдат оповестени, но от реакцията на обществото зависи дали този процент ще нараства или ще намалява“, каза пред Mediapool Деян Денев от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), която обединява най-големите световни производители на лекарства като “ГлаксоСмитКлайн“, “Рош“, “Пфайзер“ “Байер“, “Санофи“, “Новартис“, “Абви“, “Астра Зенека“ и др.

Медици са загрижени узряло ли е обществото за истината

Според Денев от обществената реакция на изнесените данни зависи дали процентът лекари, склонни взаимоотношенията им с фармацевтичната индустрия да бъдат оповестявани, ще намалява или ще расте през следващите години. Неговата прогноза е, че в началото ще има известно отдръпване, но в дългосрочен план тази мярка ще доведе до по-голяма прозрачност относно тези отношения. Ако лекарите откажат имената им да бъдат оповестявани, каквото право те имат, защото става въпрос за лични данни, то компанията може да публикува само общите суми, които е предоставила на определен брой медицински специалисти.

Освен индивидуалното спонсорство за лекари обаче фармацевтичните компании могат да финансират и отделни медицински дружества по специалности – например Дружество по кардиология, Дружество по неврохирургия и т.н. Тогава компанията е длъжна да публикува единственото общата стойност, предоставена на дружеството, а то носи отговорността как средствата са разпределени между отделни негови членове и дали да ги оповестява.

Именно към тази опция се обръщат ударно фармацевтични компании през тази година. За 2016 г. някои фармацевтични фирми, като например “Глаксо“ са се отказали от практиката си да финансират директно лекари и започват да правят това само през медицинските дружества.

Показателно е и какво е отношението на някои от медицинските дружества към оповестяването на данните. Дружеството по неврология например е на мнение, че обществото ни не е узряло да получи тази информация – позиция, за която става ясно от кореспонденция между него и ARPharM.

Опасенията от спекулативно тълкуване на информацията се споделя в известна степен и от индустрията, но Денев казва, че фармацевтичните фирми са заели твърдата позиция за оповестяването, за да покажат, че няма какво да крият и стриктно се придържат към приетите морално-етични норми.

Тук, в интерес на истината, следва да се отбележи, че лекарите и индустрията не са случили на медийна среда у нас, но това не прави необходимостта от прозрачност по-малка.

Ако обаче даренията бъдат скрити зад общото финансиране към отделни дружества, а те от своя страна не дават отчет, стремежът към прозрачност отново ще падне жертва на задкулисието.

За разликата между “образователно събитие“ и “екскурзия“

Денев коментира, че участието на лекари в различни събития и конференции с научна насоченост е начинът медиците да получат нови знания и да сверят часовниците си с актуалните световни тенденции. От друга страна, така бизнесът има възможност да получи професионална информация за това как лекарствата им се прилагат и влияят на пациентите.

“Помощта е само за образователни събития със стегната програма и всички допълнителни социални или забавни програми са заплащат от лекарите. Има изисквания и за време – не може участниците в конференцията да пристигнат на единия ден сутринта, а програмата да започне на другия по обяд“, казва Денев.

Освен това в последните години от конгресните дестинации отпаднаха екзотичните азиатски курорти и лекарските “екскурзии“ вече се ограничават само до привлекателни европейски градове.

“Аз не бих искал да бъда лекуван от лекар, който поне два пъти в годината не е посетил медицински конгрес, за да се запознае с последните новости в своята област“, казва Денев и допълва, че в цял свят подобни мероприятия се финансират единствено от фармацевтичната индустрия.

Той категорично уточнява, че според всички действащи морално-етични кодекси спонсорството на фармацевтичните компании е безвъзмездно и няма обвързване с изписването на конкретно лекарство от страна на лекарите.

“Повечето специалисти работят с по няколко компании и на база на опита си правят информиран избор кое лекарство да предпишат на пациента“, допълва той.

Денев освен това коментира, че заплатите на лекарите в Западна Европа са високи и затова спонсорството на фармацевтичните компании за участие в определени образователни събития изглежда скромно, докато у нас заплатите са ниски и средствата, предоставени от компаниите изглеждат сериозни.

Така или иначе все още индустрията не предоставя информация за това на каква сума възлиза спонсорството към лекари и медицински дружества и такава се очаква за първи път да бъде обявена през лятото.

Финансови взаимоотношения има, но контрол върху тях - не

В същото време контролните органи на държавата стоят доста встрани от наблюдението на взаимоотношенията между индустрията и лекарите. По закон тази функция е вменена на Изпълнителната агенция по лекарствата, която трябва да следи за т.нар.“промоция и реклама“, но според експерти адекватен контрол няма. Под регулация попадат клиничните проучвания и т.нар. неинтервенционални проучвания, при които лекарите събират информация за ефекта от лечението с даден медикамент върху група пациенти за нуждите на индустрията. Няма обаче контрол върху други форми на взаимодействие между фирмите и лекарите, още по-малко на чисто неформалните взаимоотношения между тях.

*ПРУ-притежател на разрешението за употреба

Причината е, че основните законови текстове са били най-общо разписани при хармонизиране на законодателството ни с европейското, но в последствие така и не е доразвито. Затова и няма кой да се наеме да провери или пък изобличи евентуални неетични практики между лекари и фармацевтични представители.

За финансовите взаимоотношения между лекарите и фармацевтичните фирми свидетелства и Националната агенция за приходите (НАП).


“Проверявали сме много лекари, но нас ни интересуват финансовите аспекти на въпроса. Ако някой плаща под формата на някакъв фиктивен граждански договор или извънтрудови правоотношения пари на един лекар, това което интересува НАП е, лекарят да ги декларира и да си плати данъка върху тях, а не моралният аспект редно ли е да получава тези пари“, заявиха пред Mediapool от приходната агенция.

“Стотици пъти сме изследвали доходите на лекари като физически лица и много пъти сме засичали парични потоци от фармацевтични компании, но ние сме го изследвали на принципната основа на данъчното право и факта, че щом ги има като произход на средствата и данъците за тях са платени, това е нещо, което не ни вълнува. Но, да, засичали ме тази житейска ситуация“, заявиха от НАП.

Според запознати с материята извън контрол остават т.нар. медицински научни проекти, които висят в ничията територия между Закона за здравето и Закона за лекарствата. Големият проблем всъщност е мотивираното предписване на лекарства, ходенето на конгреси, плащането на научната научната дейност, включително на такси за публикуване в реномирани медицински научни издания с импакт фактор, от което пряко зависи научната кариера на лекарите.

За материално стимулиране да се изписват конкретни медикаменти индустрията категорично отрича, но за обратното свидетелстват фармацевти, представители на медицинското съсловие, фармацевтични представители, които обаче предпочитат да останат анонимни и дори граждани, които са забелязали, че личният им лекар им предписва медикаменти само на една определена фирма.

Това твърдение се поддържа и на най-високо политическо ниво в лицето на здравния министър Петър Москов, автор на саркастичното изказване: “Значи ние можем да се отделим в комплексен онкологичен център или в специализирана болница и да извършваме нискоразходната и високодоходна дейност по изписване на скъпи лекарства, ако изписваме лекарствата на определена фирма, ни пращат на конгрес на Карибите и това е добре и трябва да бъде толерирано“.

Факт е, че здравното министерство предприе мерки, целящи да насърчат генеричното заместване и изписването на по-евтини лекарства, като се даде и по-голям избор на пациента (подробности по тази тема са представени в предишната публикация). Острата съпротива на някои лекари срещу идеята да се изписват медикаменти по активно вещество, а не по търговското им име, също е показателно за интересите, които стоят зад предписването на конкретни лекарства.

Редно е обаче държавата да регламентира не само явните, но да следи и за сенчестите взаимоотношения между лекари и фармацевти, а не да разчита на добрата воля и сомрегулацията на индустрията, която въпреки множеството си етични стандарти и норми е в правото си да гони финансовите си интереси.

В следващ материал по темата ще проследим даренията на фармацевтичната индустрия към пациентските организации.

__________

* Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация "Америка за България”.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Подкрепяте ли втори кабинков лифт в Банско?