Разделното време на ACTA

Продължаваме публикуването на мнения за спорното международно споразумение  ACTA, което бе подписано без много шум от България миналата седмица в Токио, без да бъде широко обсъдено в страната, защото засяга по един или друг начин практически всеки от нас.

Евентуалното му въвеждане с мотива защитата на авторските права и борбата с фалшификатите би посегнало над свободата на информацията в глобалната мрежа – най-ценното ѝ качество, което постави човечеството на ново стъпало на развитието му.

Това е мнението по темата на Пейо Попов, качено днес в блога му.  

ACTA не е нито началото, нито ще е краят. ACTA нито ще спре споделянето на файлове, нито ще направи артистите богати. Средствата за заобикаляне на технологичните ограничения, които ACTA ще наложи, са отдавна измислени и от години се използват от организираната престъпност.

Да, това споразумение ще спомогне за обявяването ви за престъпници, но не го взимайте лично, а го приемете като само още един етап в процеса по разделяне на обществото според достъпа до информация. Във време, когато знанието е най-важната предпоставка за успех и средство за производство, неоторизираният достъп до знание ви прави престъпници.

Когато възможността да се създава се цени толкова високо, е естествено това право да бъде монополизирано и защитено със заплаха от репресии.  В този смисъл, ACTA е само инструмент за разделяне на хората на можещи и знаещи от една страна, и обикновени престъпни невежи - от друга.

Ние всички вече сме престъпници, не си правете илюзии. Всички нарушаваме нормите за защита на "интелектуалната собственост“, без да сме музиканти, артисти или хора, занимаващи се само с интелектуален труд. Абсурдността на сега действащата уредба води до това, че подобни естествени дейности са на ръба на законното:

- Да четете книга на детето си – погледнете съобщението за правата: забранено е всяко възпроизвеждане по какъвто и да е начин. Какво си мислите, че е четенето на глас?

- Детето ви не може да рисува, рецитира или пее чужда песен – всеки се учи да твори като подражава на чуждото, но това е (о, ужас!) копиране на авторско произведение и директно ограбване. Опитайте се да го снимате и качите в сайт за споделяне и бъдете благодарни, ако само ви изтрият.

- Да пускате музика на сватбата си, рождения ден или какъвто и да е друг празник – това е публично изпълнение, изрично уредено право за носителя на правата, който няма (а и не знае как) да спечели от вашата веселба.

- Да пращате връзка към каквото и да е онлайн – няма начин да знаете дали по този начин не разпространявате произведение, което нарушава чужди права, а вие не искате да сте съучастник в кражба на интелектуална собственост, нали?

- Да цитирате, да критикувате, да спорите – без значение дали това е допустимо ползване, ползването на част от чуждо произведение може да ви въвлече в спор дали сте имали право да го ползвате въобще, което прави началната цел доста далечна.

Примерите може да ви се струват абсурдни, но те не са измислени. Повтарям – всички ние сме нарушители на закона, и то многократно всеки ден. Може би бихте се запитали що за закон може да е този, който бива нарушаван от всеки и очевидно не може да бъде спазван? Отговорът ще е – такъв закон, който има нужда от мерки като тези, предвидени в ACTA. Мерки за насилствено прилагане на закон, който инкриминира цялото общество, мерки като:

- Заобикаляне на полицията при разследване и съда при решаване на спорове – наричат го "сътрудничество в рамките на бизнес общността“ (чл. 27.3), но става въпрос за познатите от други актове "extra-judicial measures“ и "alternative to courts“. На практика се иска възможност за частно разследване и наказване от квази-административен трибунал. Когато всеки гражданин е нарушител, не е ефективно да се ползват инструментите за нормално разрешаване на граждански спорове.

За възможностите на това частно обвинение се искат несанкционирани правомощия за навлизане в личния живот, които са традиционно достъпни единствено за разследващите органи – чл. 27.4 дава на правоносителите право на достъп до лична информация за всеки потребител.

Обвинението не трябва да е натоварено да доказва вреди и за тази цел чл. 9 въвежда презумпция за вреди, които не трябва да се доказват. Това е на практика законоустановена неустойка и отнемане възможността на независима трета преценка на вредите. Вие сте виновни и размерът на вредата е само подробност, която няма нужда да бъде дискутирана.

Наказателни санкции срещу всеки, който е по някакъв начин замесен в твърдяно нарушение, по начин, който може да бъде определен като съучастнически (чл. 23.4) и, за да не сме твърде милостиви – в чл. 24 задължава санкциите да включват лишаване от свобода.

Повдигането и поддържането на обвиненията не трябва да струва пари на заинтересования, а трябва, ако може, да се извърши за сметка на цялото общество и затова чл. 26 задължава органите да са задължени да действат, без да са сигнализирани (ex officio).

Технологиите и интернет може да не са изгодни за правоносителите и затова те си запазват правото да искат "корективни мерки“ (чл. 27) като спиране и срещу граждани, цифрови мрежи и всякакви други технологии, наричани общо "средства за масово разпространение“. Средства за масово нарушение, казано по друг начин, като на протоколи и технологии за обмен на информация или интернет платформи и сайтове.

И за черешката върху глазурката – в чл. 36.2 и 42 се предвижда възможността ACTA да бъде изменяна  и допълвана от нарочен комитет – отново в пълна секретност, разбира се, без каквото и да е съгласуване и заобикаляйки всички процедури по обсъждане.

Ако се чудите дали всичките тези разпоредби не дават някакви права на вас като потребител – вие получавате правото да сте пасивни консуматори, които са готови да не мислят и единствено да плащат.

Да плащате, за да ви казват какво да харесвате, какво да знаете, какво да мислите, какво да можете и в допълнение - да плащате, за да може да бъдете преследвани и наказвани, ако не желаете това да бъде така.