Арести в КТБ, прокуратурата иска екстрадицията на Цветан Василев

Мажоритарният собственик на фалиралата банка взел 206 млн. лева "в чували"

Арести в КТБ, прокуратурата иска екстрадицията на Цветан Василев

Арестувани са изпълнителният директор на "Корпоративна търговска банка" (КТБ) Орлин Русев и главният касиер на банката Маргарита Петрова, а за мажоритарния собственик на банката Цветан Василев се иска екстрадиция. Това съобщиха от прокуратурата в петък, малко след като стана ясно, че КТБ ще остане без лиценз, активите ѝ ще отидат в дъщерната ѝ "Креди Агрикол", която пък ще бъде одържавена.

 

Русев е задържан в петък в Созопол, защото за него има доказателства, че е разпоредил изнасянето от банката на близо 206 милиона лева в полза на мажоритарния собственик Цветан Василев. Главният касиер е Маргарита Петрова е задържана още в четвъртък вечерта, защото е извадила парите от трезора и ги е връчила в чували на Цветан Василев.

 

Няколко часа преди прокуратурата от БНБ съобщиха, че парите са дадени на Василев само срещу бележка за платежно нарежда на 19 юни, ден преди банката да бъде поставена под особен надзор.

 

От държавното обвинения допълват, че вече подготвят документите за искане на екстрадицията в България за самия Цветан Василев по реда на международната правна помощ. В съобщението не пише къде точно в чужбина се намира банкерът, но по последна информация той се намираше във Виена.

 

Прокуратурата съобщава, че на 9 юли (преди два дни) управителят на БНБ Иван Искров е предал на Сотир Цацаров сигнал с документи, който свидетелства за изтеглените от Цветан Василев пари. Получените от БНБ материали незабавно са приобщени към досъдебното производство, касаещо дейността на банковия надзор на БНБ по отношение на КТБ.

От съобщението на държавното обвинение се разбра, че докладът от одита на БНБ все още не е постъпил в прокуратурата. Когато това стане, той ще бъде приобщен към делото срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев за неупражнен контрол върху отпускането на кредити от КТБ.

Цветлин Йовчев: Има данни за тежко криминално престъпление

"Има данни за извършено тежко криминално престъпление по отношение на КТБ, което се разследва. Не мога да ви кажа друго към момента", това обяви в кулоарите на парламента в петък вътрешният министър Цветлин Йовчев. Той призна, че няма данни дали банкерът е обявен вече за издирване.

"Към момента няма данни, че в резултат на процесите в КТБ ще се появи по един или друг начин заплаха за националната сигурност – това е прекалено пресилено", каза още МВР шефът, уточнявайки, че "от кого е извършено (престъплението), ще каже разследването, но явно липсват пари".

"Не съм казал срещу кого е (разследването). Има досъдебно производство в момента и се разследва престъпление. Явно липсват пари. Пари, които е трябвало да бъдат в трезора, но не са там. Оттук нататък отговор може да даде само наблюдаващият прокурор. Ще се разследва и това имах предвид преди известно време, когато казах, че ситуацията е коренно различна в тази банка от ситуацията в другите банки, които в резултат на една криминална атака бяха поставени под заплаха. Всички данни за извършени престъпления ще бъдат разследвани. Мога да ви уверя в това нещо. Нищо няма да остане, без да бъдат предприети всички необходими действия", увери Йовчев.

Министърът намекна, че "трябва да се мисли" към евентуалното връщане на наказателната отговорност при раздаване на необезпечени кредити. Направи обаче и уговорката, че "не мога да се ангажирам с конкретен отговор на този въпрос, защото по мнението на много експерти предприемането на такива мерки би могло да се тълкува по различен начин и да затрудни чисто търговският пазар".

"Раздаването на кредитите е един процес, при който се отчита определен риск. Мисля, че ситуацията от последните месеци, която ни сполетя, изисква да се направи много внимателно прочитане на законодателството и текстовете от НК", заключи Цветлин Йовчев.

В момента парламентът обсъжда евентуални промени на Наказателния кодекс, които да криминализират публичното разпространяване на неверни твърдения за състоянието на банковата система. Те бяха предложени от БНБ и внесени за разглеждане от депутата от ДПС Йордан Цонев. Правната комисия вече ги одобри на първо четене с гласовете на ГЕРБ и ДПС.

Срещу въпросните промени обаче се обявиха множество неправителствени и правозащитни организации, тъй като част от предложените от БНБ текстове на практика забраняват всякакво говорене за дейността на банките, което според експерти пряко застрашава свободата на словото. Депутатите от ГЕРБ и ДПС обаче държат те да бъдат вкарани в НК, макар и с известни корекции.

Още по темата
Още от България

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?