Да спасим болниците или да се спасим от "такива болници"?

От началото на годината здравната система се тресе от нестихващи протести и бунтове. Протестират общински и областни болници, протестират медицински сестри, протестират работещи в отделни лечебни заведения и граждани в засегнатите населени места.

Протестират заради лоши условия на труд, ниски заплати, заради това, че не могат да си вършат работата. Протестират срещу затворени отделения, западащи болници и тоталната разруха, която неминуемо настъпва, когато нещо бъде оставено на самотек – без поддръжка и грижа за бъдещето му.

Миналата година протести имаше в защита на болници и отделения във Враца, Ловеч и Карлово. Тази година – в почти цялата страна. Преди дни във Видин над 100 медици от местната болница подадоха колективни оставки. Новината, че голяма областна болница остава без родилно, детско или инфекциозно отделение заради липса на кадри, вече не е новина.

От месеци е ясно, че здравната система дава на късо и агонията няма как да продължи още дълго.

В година на избори властите дадоха всичко от себе си да закърпят положението като налеят още пари, за да потушат най-големите пожари, но вече и това не действа. След години отлагане на промени в системата, ситуацията вече е патова – всеки ход е грешен, каквато и промяна да се предложи, повлича след себе си още бунтове и напрежение. Така се сменят правителства и здравни министри, които след първоначалния ентусиазъм за реформи бързо стигат до идеята, че най-безопасно е "да не се пипа нищо". Или ако се прави нещо, то е да се позакърпи оттук-оттам колкото да не се срути върху тях. Но наближава моментът, в който и кръпките се пръскат по шевовете.

"Спасете болницата", от която много хора вече се "спасиха"

Така здравният министър Кирил Ананиев се оказа в поредната патова ситуация, след като първо предложи окрупняване на медицинската помощ в трите болници в Северозападна България, но бързо беше пометен от протестната вълна срещу "закриването" и се наложи да се обяснява, че не му е минавало и през ум да затваря областни болници.
Първоначалното му предложение беше да запази само добре работещите отделения във всяка от трите болници в Северозапдна България - Видин, Враца или Монтана и хората да се лекуват в една от тях според това, коя разполага със съответното отделение.

"Това, което искаме да направим, е да подобрим обслужването на населението. Тези отделения и клиники, които са добри в дадената област, ще останат да работят, а тези, които са доказани, че са по-добри в другата област, там ще концентрираме нашите усилия като капацитет. Независимо от това дали говорим за Видин или Враца, това е един регион, в който хората трябва да получат най-доброто обслужване. Тях ги интересува да бъдат здрави и добре лекувани, а не дали това ще се случи в структурата, наречена МБАЛ-Враца или МБАЛ-Монтана. Най-важното, което трябва да знаят е, че по този начин ще бъде гарантирано комплексно обслужване на населението", обясни здравният министър след среща с болнични директори миналата седмица.

По думите му обстоятелствата изискват кардинално решение - в противен случай болниците ще изпаднат в тежко финансово и икономическо състояние.

Това породи напрежение и граждански протести в защита на болницата във Видин, които бяха оглавени от БСП. Те се обявиха против преструктуринането, тъй като застаряващото население в региона няма финансова възможност и не е склонно да пътува до Враца и Монтана, за да се лекува. Но истината е, че и без никакви целенасочени действия на министъра, тези болници не могат да продължат да функционират в сегашния си вид, защото все по-малко хора се лекуват и искат да работят в тях. Естествено и логично последствие от обезлюдяването на западащия Северозапад.

Липсващата реформа и безпътицата между "лоша" или "никаква" болница

И най-лошата болница и отделение са за предпочитане пред никакви болница и отделение.

Това е философията, която стои зад всеки протест в последното десетилетие всеки път, когато се загатне за затваряне или преструктуриране на някоя от над 300-та болници в страната.

Населението става особено чувствително и податливо на манипулации, когато насреща няма ясен ангажимент как ще се осигури достъп до адекватно и навременно лечение, а състоянието на Спешната помощ също не е розово.

През годините многократно е обсъждано, че част от сега осъществяваните в болниците дейности могат да се извадят от тях и да се предлагат в медицински центрове, което ще ги направи по-достъпни за гражданите и по-евтини за здравния фонд. А за наистина сложните процедури трябва да се разчита на по-малко на брой, но добре обезпечени със специалисти и апаратура болници. Като същевременно се модернизира, подобри и увеличи капацитета на Спешната помощ, за да се гарантира бърз достъп до болница при животозастрашаващи състояния.

Но за да се случи това, е нужна тотална промяна в модела на финансиране на системата. За да не се финансират сгради със съпътстващите ги режийни разноски и останалия в тях персонал, а парите да отиват за адекватно оценени дейности, услуги и труд на специалистите. Нужна е и реорганизация на самите здравни услуги и най-вече – създаването на ясен и строен ред в какви ситуации към кое звено на здравната система да се обърне човек. Нещо, което в момента тотално отсъства и ходенето по болници за много пациенти дори в големите градове е свързано с непрестанно лутане и ходене по мъките.

Досега министър Ананиев предложи само промяна в модела на финансиране и то без ясни гаранции какво точно ще получи пациентът срещу вкарването на още пари в системата под формата на допълнителна застраховка. Реформата беше замотана в работни групи, а след това в анализ на свършеното от работните групи. Но истината е, че нито работа, нито анализ може да има без разчети кое колко струва в здравеопазването, достатъчно ли е финансирането и ако не е, колко още трябва да бъде събрано и по какъв начин.

А такива разчети продължават да липсват.

Икономията - майка на мизерията

Нужно е и спиране на течовете в системата, но не само със затягане на коланите, докато болницата остане без въздух и колабира. След въвеждането през 2018 г. на финансови правила, към които болниците да се придържат, МЗ отчита постоянно намаление в просрочените им задължения. Последните данни са за редуциране на просрочените дългове с 30 млн. лева. Това означава, че болниците разчистват задълженията си към доставчици и спират затъването. Но зад числата на много места прозират тежки компромиси с качеството на медицинската помощ и откровена мизерия. Което основателно повдига въпроса: Струва ли си?

Показателен пример в това отношение е болницата в Ловеч, която нашумя през 2017 г. с тежкото си финансово състояние и протестите за запазването ѝ, но е редуцирала за година просрочените си задължения с 3 млн. лева. Похвална новина, постигната явно с кръв и пот, защото през април се разбра, че болницата в Ловеч разчита на дарения за животоспасяващо лекарство за недоносени деца.

Но не е само Ловеч. Цялата система е изтъкана от икономии и компромиси с качеството, за да се спази финансовата дисциплина и за да се поддържат на изкуствено дишане замиращи структури.

Икономията се е превърнала в самоцел, а нуждите на пациента, лекарският труд и съпътстващите едно лечение разходи са просто подробности, които трябва да се впишат някак в бюджетната рамка. Вместо рамката да се напасне към потребностите.