Протести, напрежение, затворени отделения: защо здравната система дава на късо?

Бунтове и протести в болници срещу ниски заплати и лоши условия на труд, затворени заради липса специалисти отделения, агресия между пациенти и лекари.

Такива новини ни заливат в последните дни и седмици.

И няма как да е иначе, когато проблемите се трупат и задълбочават с всяка изминалата година, а действия или поне дългосрочна визия за решаването им няма.

Ниските заплати и сбърканият модел на финансиране

От началото на март медицински сестри в цялата страна протестират срещу обидно ниските си заплати, които на много места са близки или надвишават с малко минималната за страната. От ниски заплати могат да се оплачат и много лекари, но за разлика от тях сестрите получават много малко допълнителни плащания по клинични пътеки над основната заплата.

Както една от протестиращите сестри коментира: "В здравеопазването в момента има такива парадокси, че една сестра взима повече от лекар и една санитарка взима повече от сестра. Това не е нормално".

Защо е така? Тук нещата опират до порочния модел на финансиране, който поощрява само отчитането и превъртането на колкото се може повече пациенти, без никакво значение от вложения труд на лекарите и сестрите, разхода на болницата и резултата от лечението за пациента. Колкото повече пациенти болницата превърти за месец и по колкото се може по-скъпи пътеки, толкова повече ресурс тя ще може да разпредели за заплати на работещите, да се разплати с доставчици на лекарства, консумативи, услуги.

Така устроена, системата е източник на благосъстояние само за малка част от болниците и лекарите от няколко добре платени специалности и шепа болнични директори, които се оказаха милионери според публикуваните за първи миналата година имотни декларации.

За всички останали системата е източник на напрежение и невъзможност да осъществяват нормална лечебна дейност.

Това обрича на ниски заплати сестри и лекари и цели специалности се обезкръвяват и остават без специалисти.

Болниците ли са много или лекарите и сестрите – малко?

И двете са верни. У нас се падат 420 медицински сестри на 100 хил. души население при средно 820 за Европейския съюз. По брой на общопрактикуващи лекари на 100 хиляди души страната ни също заема едно от последните места в ЕС - 64 на 100 000 души при средно около 90 за ЕС. В България има едва десетина детски хирурзи, има недостиг на над 400 педиатри, не достигат и анестезиолози, патоанатоми.

В съществуващите над 340 лечебни заведения в страната има излишък от около 6000 легла за активно лечение според последната здравна карта.

Това означава, че отделни болници и отделения по места са ненужни, докато на други места не достигат медицински услуги и специалисти. Многото болници разпиляват кадрите, правят медицинската грижа разпокъсана и зле организирана. От всичко това страдат както медицинските специалисти, така и пациентите, които са подмятани от една болница в друга, вместо да получат комплексна грижа на едно място.

Задача на държавата е да създаде целенасочени политики за преодоляване на дисбалансите -

да организира достъпа до медицинска помощ на местата с недостиг;

да осигури стимули и адекватно финансиране за дефицитните специалности;

да спре финансирането с обществен ресурс на болници, които са ненужни, не покриват определени критерии и т.н.

Всичко това отдавна се знае и дискутира, приемат се здравни карти и други документи, но в крайна сметка – липсва кураж за решителна промяна. Около избори – още по-малко.

И бушоните започват да гърмят

През октомври 2017 г. на кръгла маса в парламента депутати и водещи специалисти констатираха, че педиатрията у нас е в тежка финансова и кадрова криза, а недостигът на специалисти ще доведе до затваряне на отделения и увеличаване на детската смъртност. И тъй като оттогава досега нищо реално не се е променило, резултатите са налице.

Тези дни стана ясно, че болницата на цяла една област – тази в Ямбол, където годишно се раждат по 400 деца, остава без родилно отделение. Причините – единственият неонатолог ще отсъства продължително и няма кой да го замени. Няколкомесечното търсене на специалист и дори по-високото заплащане не са увенчали с успех мисията да се намери втори неонатолог. По същата причина преди няколко седмици стана ясно, че Перник остава без педиатри.

В края на 2017 г. поради липса на кадри детското отделение на болницата в Смолян също беше пред затваряне, но тогава председателят на здравната комисия в парламента, която отскоро оглави и парламентарната група на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова "закърпи положението" като започна да дава дежурства там.

Реформата буксува, системата затъва

Единичните кризисни действия обаче не могат да решат проблема на национално ниво. Без съществени промени и визия за развитието на системата, тези диспропорции ще се задълбочават все повече. Въпреки, че здравният министър Кирил Ананиев обяви настоящия модел на финансиране на здравната система за "изчерпан" и обеща да предложи нов, идеята му корабокрушира в края на миналата година със създаването на работни групи, които не успяха да родят никаква смислена визия за промяна.

Причината е, че без разчети и ясно остойностяване на медицинските дейности, каквото и до момента липсва, никой не може да каже кое колко струва в здравеопазването, достатъчно ли е финансирането и ако не е, колко още трябва да бъде събрано и по какъв начин.

Освен това няма как само и единствено с промяна в модела на финансиране да бъдат решени всички организационни проблеми на системата, които също са източник на сериозно напрежение.

Така например профилактиката и извънболничната помощ са зле финансирани и за много манипулации, изследвания и др. пациентът задължително трябва да бъде приет в болница, което освен че е свързано с по-високи разходи за системата, изкривява статистиката с измисляне на всевъзможни диагнози, само и само пациентът да бъде вкаран в болница.

Наред с това липсват ясно формулирани цели, които системата да преследва и да подобряват здравните показатели на населението. Например определен процент от онкологичните заболявания да бъдат диагностицирани в ранен стадий до 2025 година и това да повиши преживяемостта на пациентите. Или смъртността от сърдечно-съдови заболявания да бъде намалена с определен процент в определен времеви хоризонт и срещу това да стоят ясно разписани действия, които са финансово обезпечени.

България има втората най-ниска очаквана продължителност на живота сред държавите от ЕС, а на сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания се дължат над четири пети от всички смъртни случаи.

Нищо такова обаче не е в дневния ред на формиращите здравната политика. Всичко е подчинено на усвояването на един финансов ресурс, който всяка година се увеличава и това се представя като нещо похвално, а всъщност с него не се постига нищо освен да се крепи сегашното статукво - много неефективни болници, със зле платени, свръхнатоварени или твърде малко натоварени и застаряващи специалисти, което генерира напрежение и рефлектира върху лечението и отношението към пациентите.

Нищо чудно, че при това положение все по-често нечии нерви не издържат и се стига до физическа саморазправа между лекари и пациенти.