ГЕРБ: "Южен поток" гълта български пари, а не обещания руски заем

Стойнев оправда налетите от БЕХ 191 млн. лв. с нуждата от действия по проекта

ГЕРБ: "Южен поток" гълта български пари, а не обещания руски заем

Въпреки уверенията на управляващите, че България няма да плаща нищо за строежа на "Южен поток" на своя територия, а проектът ще се финансира изцяло с руски заем, първите 191 млн. лв. български средства, инвестирани в тръбата, са факт. Това е станало, след като

"Българският енергиен холдинг" (БЕХ) и "Газпром" са увеличили по толкова своето участие в капитала на съвместното дружество "Южен поток България". С тези пари е трябвало да бъдат погасени част от дълговете на "Национална електрическа компания", която е дъщерна на БЕХ, разкри в четвъртък депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев.

Сегашният министър Драгомир Стойнев потвърди това като коментира, че трябва да има конкретни действия, ако искаме проектът да се реализира. Не може да стоиш на бюрото си и да смяташ, че нещо ще се случи, оправда той финансовата инжекция. Стойнев упрекна предшествениците си от ГЕРБ, че три години и половина се е говорило само на думи как нещо се прави по проекта. В крайна сметка нищо не се направи, каза той. Шестте месеца, откакто съм на този пост, имаме конкретни реални действия, заяви министърът.

Според публикувана в Търговския регистър покана за общо събрание на акционерите БЕХ и "Газпром", увеличението на капитала на "Южен поток България" до почти 400 млн. лв. , нужно за финансиране на втората част от инвестиционната програма на дружеството през 2013 г. Реално годината приключва след само четири работни дни, а търгът за проектант и изпълнител на българския участък на тръбата бе прекратен.


По неофициална информация на "Капитал Дейли" между правителството и "Газпром" има договорка парите, вкарани в проектната компания, да се използват за възлагане на поръчки за такава сума, че в бюджета от данъци още тази година да влязат около 70 - 80 млн. лв., и така правителството да се похвали с нови приходи.

Според Делян Добрев отпускането на парите е голям риск за страната ни, тъй като има огромна правна несигурност по отношение на реализацията на проекта, свързана със становището на Еврокомисията, че междуправителственото споразумение за "Южен поток" не отговаря на законодателството ѝ и поиска предоговарянате му. Добрев настоя премиерът Пламен Орешарски да бъде изслушан в пленарна зала по въпроса, тъй като според подписано миналия август споразумение проектът трябва да се финансира изцяло със заемни средства и България да не участва във финансирането.

В това уверяваха само преди няколко месеца и новите управляващи - как страната ни няма да даде нито една стотинка в изграждането на тръбата, заяви бившият енергиен министър. Въпреки това първите 200 млн. лв. български пари за тръбата са факт, допълни той като предположи, че сумата е от тегления в края на октомври от БЕХ облигационен заем за 500 млн. евро.

Депутатът коментира, че според правилата на емисията 195 млн. евро, са за рефинансиране на ядрения заем на НЕК, теглен от БНП-Париба, а останалите е трябвало да отидат за покриване на текущи нужди и задължения в енергетиката. Вместо това те се пренасочват в противоречие с правилата за финансиране на "Южен поток България", заяви Добрев.

Според него вече е категорично ясно това, за което са предупреждавали от 6 месеца - че по-евтиният ток от 1 август с 5 на сто ще бъде платен с лихвите през следващия регулаторен период. Заемните пари бяха единствените свободни средства, с които разполагаше енергетиката, и вместо да бъдат използвани, за да се финансира дефицитът в НЕК, отиват за други цели – "Южен поток", каза Добрев пред журналисти в парламента.

Той добави, че, за да бъде възможно 5- процентното намаление, регулаторът е записал в решение, че МС трябва да преведе на НЕК 500 млн. лв. Тази година са преведени 75 млн. лв., за догодина са предвидени 40 млн. лв. Според очакванията на Добрев, дефицитът в НЕК към 1 юли 2014 г. вече ще е над 1.2 млрд лв. Общо оборотът в енергетиката е 4 млрд лв., обясни той.

Натоварването на системата с такъв огромен размер задължения буди съмнение как тези активи ще бъдат управлявани в бъдеще, допълни бившият зам.-финансов министър Владислав Горанов. Той се усъмни, от една страна, дали не става въпрос за целенасочено обезкървяване на НЕК, за да могат най-ценните останали активи - големите ВЕЦ-ове, да сменят на ниска цена собствеността си. От друга страна, предупреди Горанов, да не пренебрегваме обстоятелството, че многото натрупани и неразплащани задължения в системата притискат мините, АЕЦ, ВЕИ-тата

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес