Границите в съвременния свят са между разума и фанатизма

Когато преди две години препрочетох една реч на Чърчил от 1941 г., в която този предвидлив политик подчертаваше необходимостта от възкресяване на обединена Европа, на нашия континент все още цареше мир. Преди две години държавите-членки на ЕС бяха погълнати от безкрайни преговори по финансови въпроси, а в същото време в една малка провинция на съседна Югославия - Косово се извършваше етническо прочистване срещу едно малцинство. НАТО постоянно биеше тревога, но все пак на континента цареше мир. Така, докато през една седмица на март не се събудихме от шума на самолети и бомби.

Много пъти сме се питали дали Европа наистина се е събудила, или по-скоро дали самите ние сме се събудили. Длъжни сме да се запитаме дали това, което се случва не ни засяга лично, защото досега не е имало случай една война да не предизвика дълбоки промени в обществото като последица от натрупаното напрежение.

Нека си припомним последната световна война. След нейното приключване се появи планът Маршал, но също така и споразуменията от Ялта: и двата документа определиха бъдещето на континента за дълго време. На първо място континентът беше разделен на два лагера - от едната страна бяха благополучието и свободата, а от другата - социализмът, който действително се оказа неприятел на благополучието и свободата. Съществуваха две Европи, които и до днес продължават да съществуват. Ако не стояха така нещата, нямаше да се случи войната на Балканите. Несъмнено, последиците от тази война не могат да ни бъдат безразлични: един нетраен мир би сложил край на всичките ни надежди за постигане на стабилност в Европа. Всички искаме на континента да няма повече нарушаване на човешките права и геноцид. Все пак възниква въпросът дали беше допустимо да бъде нападната една държава-членка на ООН само поради факта, че води война срещу едно малцинство в собствената си страна. В същото време се питам дали не трябваше да бъде бомбардирана Турция от солидарност към кюрдския народ. Утвърдителен отговор в този случай не е възможен.

Писателят Томас Ман, когото Хитлер изпрати в изгнание,написа статия, озаглавена "Внимание, Европа", в която се казваше: "Ако истината в абсолютен смисъл не съществува или може да се трансформира, то, за да се стигне до нея, ще трябва да се имат предвид всички промени, социални движения, световни тенденции, както и измененията в представата за свободата". Следователно, за да настъпят промени, на първо място трябва да се постави истината, която се нуждае от съвременно определение. На мен например не ми харесват онези произведения на историци и юристи, които твърдят, че Нюрнбергският процес бил нелегитимен. Без да съм историк, нито адвокат, ми се струва, че след всички ужаси, които нацистка Германия причини на Европа, силите-победителки трябва да гледат на този процес като на катарзис. Няма съмнение обаче, че всички войни са мотивирани от желание за власт и икономически интереси.

Границите в нашия модерен или постмодерен свят вече не се намират между нациите или между отделните етнически групи, те са разделителна линия между идеологиите и ценностите. Иначе казано те се намират между разума и фанатизма, между толерантността и истерията, между съзиданието и разрушителния устрем на властта.

В това безбожно време, религиозните войни все още намират своето място. Това са войни между Доброто и Злото, без да ни е напълно ясно кое точно е добро и кое - зло. Разясняването на тези понятия е изключително трудна задача това ще бъде така, докато не се създаде обща ценностна система, която да се базира на общото устройство. За сега у европейците съществува общо съзнание за реалността и ако допуснем то да изчезне, могат да възникнат доста опасни положения.

По БТА