Изборът ТАП срещу "Набуко-Запад”

Консорциумът "Шах Дениз” обяви своето намерение на 28 юни да обяви решението си по избора между Трансариатическия газопровод (ТАП) и газопровода "Набуко-Запад”. Решението ще има далеко стигащи геостратегически последствия не само за Централна и Източна Европа и за Южния енергиен коридор, но и за Централна Азия и прикаспийските страни.

Въпреки че количествата на транзитирания газ от находището "Шах Дениз ІІ” са прекалено малки, за да могат да отправят пряко предизвикателство към доминантната роля на Русия на пазара на природен газ в ЕС, те могат да изиграят непропорционално голяма роля и решително да наклонят критичните пазарни газови баланси в Югоизточна и Централна Европа с последващ мултипликаторен ефект в ключови пазари като Германия, Италия, Франция. Те могат да допринесат и за реалната интеграция на европейския газов пазар, като премахнат разликата между диверсифицирания и домининиран от спотова търговия европейски Запад и намиращия все още под диктума на монополни доставки и дългосрочни договори с нефтено индексирани цени европейски Изток и Югоизток.

Отварянето на достъпа на природния газ от "Шах Дениз” към Европа ще произведе последващ индуциран ефект върху другите добиващи природен газ страни в Каспийския и Централно-азиатски регион, които могат да се ориентират по успешния модел и маршруг, избран от консорциума „Шах Дениз”.Когато и ако това стане – само оценките за възможния за износ газ от Туркменистан надвишават 30 милиарда кубически метра – то това сериозно може да подкопае възможността на Русия да използва енергийните си ресурси като основен вътрешно и външнополитически политически инструмент навсякъде в Европа, Централна Азия и в света. Ето защо решението на 28 юни има всички характерни черти на т.нар.game changer – променящо правилата на играта събитие – като маркира най-значимата възможна геостратегическа промяна в отношенията между ЕС и Русия през последните 10 години.

Русия е толкова силна в международен план, колкото е значим нейният капацитет да влияе върху събитията в Европа. Понастоящем, Европа преминава през дълбока икономическа криза и политическа фрагментация, които поставят на изпитание социалните и икономическите връзки на народите и страните на континента. В отсъствието на европейско единство и цялостни реинтеграционни политики, Русия вижда златна възможност в този прозорец на възможност и се възползва от тези разделения.

До съвсем скоро Русия се стремеше тихомълком да насърчава политиката на Китай да отклонява енергийните ресурси на Централна Азия и Каспийския регион далеч от пазара на ЕС. Евентуален успех на ЕС и на САЩ да обезпечат достъп на тези ресурси до европейския и глобалните енергийни пазари би могло ефективно да обезсили значителна част от геоикономическия арсенал на Москва, което ще резонира и на постсъветското пространство.

"Газпром” разполага с редица предимства пред потенциалните си конкуренти поради това, че е вече установен, вертикално и хоризонтално интегриран играч с диверсифицирано присъствие отвъд природния газ в нефтения и електроенергийния пазар. Това означава, че руският газов монопол е добре позициониран да трансформира доминантното си (монополно) присъствие в ЮИЕ и Централна Европа дори в условията на либерализиран газов и енергиен пазар, още повече ако отсъства конкуренцията на алтернативни газови доставки от газопровода "Набуко-Запад”.

Компаниите в консорциам "Шах Дениз” (британската БиПи, норвежката "Статойл”, азерската СОКАР, френската "Тотал” и др) тепърва предстои да изграждат съществено пазарно присъствие в региона и да спечелят доверие сред местните консуматори, които трябва да преминат на неруски газ. Това не е безрисково начинание за местните вносители и потребители, което предполага определеност и висок степен на взаимно политическо и бизнес доверие, на ефективни гаранции както за купувачите, така и за продавачите.

Членовете на консорциума "Шах Дениз” би трябвало също така да отчитат нарастващата конкуренция на независимите газови компании в Русия, които рано или късно ще получат достъп до вътрешните и износните газопроводи, в това число и до незаетите транзитни капацитети на "Южен поток” – през които ще могат да пренасят както руски, така и централноазиатски природен газ. Колкото повече се задържа окончателното инвестиционно решение – толкова повече нараства рискът за консорциума "Шах Дениз” от конкуренцията на други газови доставчици от Близкия изток, Средиземноморието и американски шистов газ.  

Пред вид на големия залог, който се крие в евентуалния избор на "Набуко-Запад”, Кремъл драматично усили дипломатическия, икономически и политически натиск от началния пункт Баку до крайните целеви пазари в Италия и Виена. Немското списание "Фокус” публикува анализ на стратегията на Москва да се възползва от уязвимите места на правителствата и от нерешените конфликти в страните по целия маршрут като Нагорни Карабах, Южна Осетия, в това число и от вътрешните проблеми в Турция, Грузия, България, Гърция и навсякъде където това е възможно. Реактивирана бе известната в началото на века политика на ухажване на големите западни компании със стратегически сделки с руски енергийни активи в замяна на отчинане на руските икономически интереси – в това число и при избягването на пряка конкуренция на "Газпром” на газовите пазари на Централна и Източна Европа. Съвсем не е случайно, че в навечерието на това, което се очаква да се превърне в едно от най-важните стратегически ходове през последните 20 години, наблюдаваме политическа турбулентност в повечето страните по маршрута на "Набуко-Запад”.

Малцина могат да намерят логиката в последните ходове на правителството на премиера Орешарски и на подкрепящата го "невъзможна“ коалиция от социлисти, етническа партия и леви националисти, всички със силни връзки с Москва. Кремъл не криеше своята неудовлетвореност от предишното правителство и способността си да дърпа конците, когато се наложи.Особено когато на карта е заложено бъдещето на модела Путин.

За него изборът на "Набуко-Запад” пред ТАП може да се оцени като лична загуба, тъй като това не само може да направи любимия му проект "Южен поток” нерелевантен, но и да провокира обратни нетни ефекти върху способността на "Газпром” да осигури достатъчно високи и устойчиви приходи в бюджета – необходими за задържането му на власт в Кремъл.

За Москва Трансадриатическият газопровод е предпочитан избор – той почти няма да конкурира "Газпром” в основните му пазари, с изключение на Гърция. Там руските компании се изтеглиха от участие в приватизацията на ДЕПА и ДЕСПА, "замразиха“ и интереса си към плаващия терминал за втечнен природен газ в акваторията на пристанището в Александруполис. Все ходове, които могат да бъдат оценени в контекста на стратегическо договаряне.

Неслучайно в някой аналитични издания мнозина предричат евентуален избор на "Набуко- Запад” да изиграе ролята, която Звездните войни изиграха през 80-те години. Това може и да е преувеличено, но само в известна степен.

Анализът THE CHOICE TAP VS NABUCCO WEST е публикуван от блога на автора, който е член на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския регион и управляващ директор на "Иновейтив Енерджи Солюшънс". Бивш директор на "Делойт България" и посланик на България в Русия в периода 2000-2006 г.