Изследване установи, че смъртните случаи от КОВИД-19 в света са били умишлено занижавани

Пандемията от КОВИД-19 беше изпитание не само за здравните системи, но и за доверието в информацията, предоставяна от правителствата. Ново израелско проучване показва, че качеството и устойчивостта на държавните институции може да са имали по-голямо значение за достоверността на официалните данни, отколкото чисто техническият капацитет за тяхното събиране, съобщи израелската новинарска агенция ТПС.

Учените Ариел Карлински и проф. Моше Шайо от Еврейския университет в Йерусалим са анализирали данни за смъртността в 134 държави и територии. Според заключенията им през първите две години от пандемията редица правителства са отчели значително по-малко смъртни случаи от КОВИД-19 от действителния им брой.

През 2020 и 2021 г. проучените държави официално са отчели общо 5,08 милиона смъртни случая от КОВИД-19. Според оценката на учените обаче действителният брой на починалите вследствие на пандемията е бил около 12,47 милиона.

Авторите изчисляват, че между 45% и 55% от правителствата в изследваната извадка са представяли неточни данни за смъртността от КОВИД-19, като занижаването е било значително по-разпространено от завишаването.

"Двата най-важни извода са, че жертвите на пандемията от КОВИД-19 са били много повече от официално отчетеното и че установяваме мащабно манипулиране на информация от много правителства по света", заяви Карлински, докторант в Еврейския университет.

Проучването обаче не се ограничава до констатацията, че официалните данни често са били неточни. Карлински и Шайо са проверили и дали разликите могат да бъдат обяснени със способността на отделните държави да събират, регистрират и публикуват надеждна статистика за смъртността.

Според резултатите статистическият капацитет обяснява само малка част от различията. Занижаването на данните като цяло е било по-слабо в държави с по-ефективни институционални механизми за взаимен контрол и ограничаване на властта. По-точно отчитане е наблюдавано и там, където гражданите са имали по-добри възможности самостоятелно да оценяват официалната информация, включително благодарение на по-високо образование и по-широк достъп до интернет.

Авторите са установили по-високи равнища на неточно отчитане и в държави, които имат социалистическо минало, както и в страни, в които по време на пандемията са се произвеждали избори. Те обаче подчертават, че става дума за статистически зависимости, които сами по себе си не доказват, че тези фактори са причина за манипулиране на данните.

Като конкретен пример Карлински сравнява Чили и Русия. И двете държави са получили високи оценки за способността си да събират и обработват статистически данни. В Чили обаче, където институционалните ограничения върху властта са били по-силни, официалните данни за смъртността от КОВИД-19 са били сравнително точни. В Русия, от друга страна, броят на починалите е бил значително занижен.

Разликата между официалните данни и действителната смъртност не означава автоматично, че правителството умишлено е подвеждало обществеността. Недостатъчното тестване, непълната регистрация на смъртните случаи и други слабости на системата също могат да доведат до пропуски. Затова учените са определяли даден случай като неточно отчитане само когато официалните данни са били значително под диапазона на правдоподобните оценки, основани на свръхсмъртността.

Самото тестване обаче също може да се превърне в част от проблема, отбелязва Карлински. Той посочва Беларус и Египет, където са били извършени сравнително малко тестове за КОВИД-19 въпреки сведения от местни болници за високи нива на заразяване и смъртност.

Най-голямото разминаване в абсолютни стойности е установено в Индия. Там властите официално са отчели около 500 хиляди смъртни случая от КОВИД-19, докато според учените действителният им брой е бил приблизително 4,5 милиона. В Никарагуа за две години официално са регистрирани по-малко от 250 починали от КОВИД-19, докато данните за свръхсмъртността сочат хиляди смъртни случаи.

Авторите признават, че в някои държави действителният брой на жертвите вероятно никога няма да бъде установен с точност. Това важи особено за по-бедните страни, където системите за регистрация на смъртните случаи са непълни. За да компенсират липсата на надеждна официална статистика, учените използват и косвени източници като данни от болниците, некролози и други показатели.

Изводите от проучването имат значение и отвъд пандемията. Правителствената статистика влияе върху решенията в области като общественото здраве, икономическата политика, международната помощ и редица други въпроси.

"Както хората могат да лъжат, така могат и правителствата", заяви Карлински. Според него журналистите трябва да подхождат предпазливо към данни от държави, за които има съмнения относно достоверността на официалната информация, и ясно да посочват, когато тя не може да бъде независимо проверена.