Един от всеки пет случая на суицидно поведение у нас е със смъртен изход

Всеки пети регистриран случай на суицидно поведение в България завършва фатално, като на всеки фатален случай се падат приблизително четири несмъртоносни опита. Това показват данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), публикувани в навечерието на 10 септември – Световния ден за превенция на самоубийствата.

Статистиката отчита, че през 2025 г. общият показател за опити и случаи със смъртен изход у нас е 24.36 на 100 000 души население. След спада спрямо пиковите стойности от периода 2011–2013 г. и понижението след 2017–2018 г., показателите в страната се задържат на сравнително стабилни нива, но разкриват съществени различия по пол, възраст и региони.

При случаите със смъртен изход мъжете са в пъти по-засегнати – техният показател е 7.47 на 100 000 души, което е близо 3.2 пъти повече спрямо жените (2.33 на 100 000). При несмъртоносните опити за самоубийство обаче жените преобладават, като съставляват над 63% от случаите в градовете и близо 66% в селата.

Смъртността е по-висока в селата спрямо градовете през почти целия разглеждан период. Средната възраст на засегнатите лица е 43.3 години. В териториален план с най-висок общ показатель е Северният централен район (37.07 на 100 000), а с най-нисък – Югоизточният район (13.98 на 100 000).

Тези национални данни се вписват в глобалната статистика на Световната здравна организация (СЗО) за 2021 г., според която близо 727 000 души годишно губят живота си вследствие на самоубийство – или по един човек на всеки 43 секунди. В световен мащаб това е третата водеща причина за смърт сред младежите между 15 и 29 години, а над половината от случаите са настъпили преди 50-годишна възраст.

Около 73% от тях са регистрирани в държави с ниски и средни доходи. Експертите подчертават, че рискът се определя от комплексното взаимодействие между психичното здраве, житейските кризи, социалната изолация, насилието, употребата на вещества, хроничните заболявания и достъпа до средства за самонараняване.

Самоубийството може да бъде предотвратено, а от НЦОЗА обръщат внимание върху предупредителните сигнали:

• изказвания за липса на смисъл;
• силно чувство за безнадеждност или вина;
• отдръпване от близките;
• раздаване на лични вещи;
• търсене на информация за самонараняване;
• промени в съня и поведението;
• предишни опити;

Подкрепата се изразява в четири основни стъпки: забелязване на промяната, директен въпрос, изслушване без осъждане и незабавно свързване със специалист (личен лекар, психолог, психиатър или спешна помощ). При непосредствен риск човекът не бива да се оставя сам, достъпът до опасни средства трябва да се ограничи, а при опасност за живота следва веднага да се търси помощ на телефон 112.

От изключително значение е и начинът, по който темата се представя в общественото пространство. За да се избегнат последващи рискове и подражание, здравните институции призовават да не се публикуват описания на конкретни методи и места, сензационни заглавия, романтизиране или опростени обяснения на суицидните актове.

Отговорното публично говорене изисква точен, неутрален и уважителен език, който насочва към наличните ресурси за подкрепа и насърчава надеждата, че всяка криза е преодолима.