МФ потвърди, че няма да депозира пари от фискалния резерв в банки

Министерството на финансите (МФ) опровергава в понеделник публикация на британския всекидневник "Файненшъл таймс" от предишния ден, според която около 1 млрд. лв. от фискалния резерв може да бъдат депозирани краткосрочно в търговските банки, за да се стимулира кредитирането.

Вестникът се позовава на телефонно интервю с финансовия министър Симеон Дянков.

"Мярката ще стимулира икономиката, тъй като ще доведе до понижение на лихвените проценти...а ако е необходимо, може да се осигури и по-голяма ликвидност", казва той пред вестника. "Банките се конкурират за привличане на депозити и това води до увеличаване на лихвите, след като не получават средства от своите майки в чужбина", допълва Дянков.

"Файненшъл таймс" пише, че дъщерните поделения на чуждите банки в България ще могат да кандидатстват на аукционен принцип за управлението на парите.

По думите му в търговските банки ще бъдат депозирани до 20% от резерва, който сега е в централната банка, като така ще се реализират по-добри приходи от лихви.

Министерството на финансите (МФ) обаче съобщи, че няма планове за депозиране на средства от фискалния резерв в търговските банки. "Цитираният коментар от министър Дянков е стар и не е актуален", се казва в официалното съобщение на МФ по повод публикацията във "Файненшъл таймс".

В публикацията е цитиран и неназован банкер, според когото предложението на Дянков е добро за съживяване на кредитирането, но доверието беше загубено и ще отнеме време търсенето да се възстанови.

Идеята да Дянков за депозиране на пари от фискалния резерв в търговски банки бе лансирана преди около месец, но се натъкна на силна съпротива от страна на БНБ, от експерти и политици както от опозицията, така и от партньорски партии. Премиерът Бойко Борисов затвори дискусията на втория ден с изявление, че това предложение няма да се реализира. Той повтори същата позиция и в понеделник, ден след излизане на публикацията във "Файненшъл таймс", с думите, че темата е затворена.

Въпросът за депозиране на пари от резерва обаче бе изненадващо повдигнат по време на парламентарен контрол от бившия министър на финансите и настоящ депутат от БСП Пламен Орешарски. Това предизвика Симеон Дянков да обяви, че по време на предишното управление е имало тайно споразумение между БНБ и МФ за 1 млрд. лв. от фискалния резерв.

Орешарски каза, че споразумението не е било използвано с "едно малко изключение", а от реплика на Дянков стана ясно, че споразумението е от май 2008 г., когато в България въобще не е имало признаци на финансова криза.

Скандалът предизвика множество неофициални коментари и възмущение от страна на банкери за тайните сделки с пари на данъкоплатците между правителството и БНБ в полза на определена банка.

Въпреки, че министър Дянков обеща и дори започна процедура по разсекретяване на документи на МФ, не е ясно дали и кога ще даде публичност на това споразумение.

Не е ясно и дали премиерът Бойко Борисов е знаел за подобни задкулисни договорености преди изненадващо да промени позицията си за избора на Иван Искров за управител на БНБ.

Потърсен за коментар може ли публикация с остаряло съдържание във влиятелно издание като "Файненшъл таймс" да окаже някакво влияние на чужди инвеститори или да даде сигнал към тях, финансистът Емил Хърсев заяви за Mediapool, че няма нищо лошо в това, което пише британският вестник, макар и да е ясно, че не е актуално.

"Не споделям изприказваното от БНБ и от някои икономисти, че да се извадят пари от фискалния резерв и да се сложат в банки, е нещо лошо", заяви Хърсев. "Дори обратното – налива се допълнителна ликвидност в банките, а парите от резерва не изчезват, не се изпаряват, дори обратното, донасят доход при абсолютно съхранение", смята той. "Не е нормално това, което правим в момента. Тоест не правим нищо под измислен претекст за сигурност и стабилност", заключи Хърсев.