Пак се иска връщане на държавата в златната мина "Челопеч"

Пак се иска връщане на държавата в златната мина "Челопеч"

Водят се преговори с концесионера на златната мина "Челопеч" за повишаване на концесионното възнаграждение за хазната на 10 процента и участие на държавата в експлоатацията на находището, съобщи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на парламентарния контрол в петък.

Така отново на дневен ред бе извадено искането на колегата му от ДПС Джевдет Чакъров, който от една година иска връщане на държавата в мината и използване на дивидента от акционерното ѝ участие за финансиране на екологични проекти.

Натискът върху канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", която купи концесията от ирландската "Наван Майнинг" бе предизвикан намерението им да разширят добива в мината и преработката на суровината. Инвестицията за 300 млн. лв. е блокирана заради мълчаливия отказ на екоминистъра да се произнесе по проекта, въпреки одобрението на Висшия експертен екологичен съвет и въпреки, че Върховният административен съд разпореди на Чакъров да даде съгласие или мотивиран отказ.

Предишният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров (БСП) бе против такъв вид ренационализация. Неговата позиция поддържаше и отговорният за икономиката вицепремиер Ивайло Калфин. Не е ясно какво се е случило междувременно и дали ревизираното становище на икономическото министерство, оповестено от Петър Димитров, не отразява по-широка договорка между лидерите на БСП и ДПС.

Димитров не можа да уточни как ще стане държавното участие и с какъв процент, като обясни, че в момента се правели разчетите. Според него е възможно това да се регламентира в нов концесионен договор с "Дънди" във връзка с тяхното инвестиционно предложение за разширяването на мината, където да се заложат и 10 процента отчисление за държавата.

В момента в договора с концесионера е записано, че до 2010 г той ще плаща на хазната 0.75 на сто от съдържанието на метал в добитата руда. Първоначално таксата е била 1.75 процента, но е била променена заради влошената конюнктура на пазара на злато. Сега обаче трендът е обърнат и благородният метал бележи рекордни цени, което и е в основата на претенциите на екоминистъра.

По тая причина бе променена и методологията за изчисляване на концесионните възнаграждения при добив на подземни богатства и бе въведена променяща се скала според цените на металите на световните борси, но до 4 на сто.

От "Дънди" също били предложили таксата им да се изчислява по плаваща скала, която достигала до 6 на сто при високи цени на златото и да 1.5 - при понижаване на на борсовите стойности. От страна на държавата обаче досега не е даден официален отговор, а сега идва предложението за 10 на сто отчисления.

Сравнено с предишни изказвания на ръководството на "Дънди Прешъс метълс" излиза, че държавата е намалила претенциите си, защото миналата година от канадската фирма се оплакваха, че им искат 10 на сто отчисление, което бе оценено като безпрецедентно за световната практика.

Няма реакция и след изпратено през март 2007 г. писмо до премиера, в което "Дънди" предлага да участва в основан от държавата фонд за финансиране на инфраструктурни проекти по критерии на Европейския съюз, като внася там 2% от нетната печалба от "Челопеч" и бъдещия добивно-преработвателен проект в Крумовград, където компанията откри злато, но все още не е получило регистрация на търговско откритие въпреки внесените заявления в икономическото и ековедомствата.

Заради проблемите си в България канадската компания подаде жалба до главния секретар на Европейската комисия на 23 април 2007 г . В момента искът е в процес на разглеждане, за да се вземе решение дали Брюксел да заведе дело срещу българската държава за неизпълнение на задълженията по договора за присъединяване към ЕС.

Казусът с "Дънди" предизвика критики към екоминистерството от страна на чужди и български работодателски организации и даде повод на британския "Файненшъл таймс" да напише, че корупцията в българското правителство се поражда основно от ДПС.

Още по темата
Още от Бизнес