Плановете в армията по план не се изпълняват

Купуваме още нови изтребители, кораби. Преговаряме за подводници. 400 млн. лева за 3D радари. 30 млрд. инвестиции в армията за следващите 12 години.

Така изглежда "военната сводка" през последните месеци. На този фон завършването на Стратегическия преглед на отбраната се забави и е отложено за ноември. А на неговата основа трябва да бъдат разработени програмата за развитие на отбраната до 2032 г. и плана за въоръжените сили до 2026 г.

Така вероятно армията ще влезе в 2021 година без план. Освен ако депутатите не покажат нехарактерна за тях бързина и го приемат в края на годината. Вероятно с характерната за този парламент липса на качество.

Това обаче не е толкова голям проблем, тъй като армейските планове по принцип не се изпълняват.

В тях се залагат неизпълними бюджети и цели, които в повечето случаи остават на хартия.

Това може да се повтори и сега. Хората от сектора смятат, че като разпишат в програмите си милиарди и те минат през парламента, това задължава политиците да ги изпълняват. Това обаче не става.

Първото правителство на Бойко Борисов дори отказа да изпълни подписаните от предшествениците му договори за транспортни самолети и хеликоптери и ги предоговори, като отказа част от доставките.

Забавянето на стратегическия преглед може да остави на следващото управление изготвянето на плановете за въоръжените сили. И това може да е за добре, тъй като те ще ги изпълняват.

При всички положения обаче е важно в тях да бъдат заложени (когато и да стане това) изпълними цели, без предизборни залитания, които и да се изпълняват.

Подхвърлянето на милиарди за военни сделки в условията на очаквана криза може да доведе до обратен ефект.

Въпреки нуждата от инвестиции във всички родове войски, залагането на разходи трябва да е внимателно, добре аргументирано и реалистично.

Приоритетните проекти трябва да се подготвят с ясни и точни финансови рамки, за да не отнеме още 10 години докато най-накрая се стигне до сделка за нови бронирани машини за Сухопътните войски.

Всички сделки трябва да бъдат съобразени и с основния капитал на армията – хората. В последните години армията е в кадрови колапс, въпреки че заплатите се вдигат с по около 10% годишно.

Тези темп на нарастване трябва да се запази и да се съобрази с планираните сделки.

Изготвянето на визията за развитие на сектора в предизборни условия крие много рискове. А далеч по-страшно от липсата на план, е сбърканият план.

Доказателство за това е състоянието на въоръжените ни сили повече от 16 години, след като България стана член на НАТО.