"Невъзможно богатство", Ричард Озмън, превод Богдан Русев, издателство "СофтПРЕС"

С всяка следваща книга Ричард Озмън става все по-изобретателен по отношение на сюжета и все по-човечен и топъл към героите си и така – към милионите си читатели по цял свят. В петата книга от поредицата "Криминален клуб "Четвъртък" той оставя великолепната четворка от Купър Чейс да се вихри в преследване на 350 милиона британски лири, а пътят към това богатство минава през разбити кодове и разбити семейства, заложени бомби, изоставени мини, позанемарени замъци… и добре че винаги на една ръка разстояние има чаша горещ чай, а защо не и извънгабаритно парченце домашна торта.

Самият Озмън в своите интервюта казва, че мотивацията му да изгради точно такива образи идва от желанието да покаже, че възрастните хора са несправедливо подценявани. Елизабет, Джойс, Рон и Ибрахим са на 70+ , но повечето младежи не могат да се мерят с тях по смелост, досетливост и мъдрост, по всеотдайност към приятелите и непоколебимо съзнание за правилно и грешно.

Другата важна тема в поредицата е за приятелството – елегантно, усмихнато и чистосърдечно приятелство, изпълнено с доброта и смях. Същата обичлива аура, която разпознаваме в типично британски филми като "Четири сватби и едно погребение" и "Нотинг хил" например. Тази близост и топлота превръща четиримата приятели в ядро на едно авантюристично общество, в което са добре дошли и деца, и възрастни, и полицаи, и престъпници със златни сърца. Остаряването, приемствеността, понякога сложните отношения между поколенията са обговорени с нежност и проницателност.

Острата криминална интрига се разгръща на фона на много по-широка житейска картина и всеки от героите има свой личен проблем за надмогване или приемане. За Рон Ричи, биткаджия и размирник, е особено болезнено, че тялото му го предава и близките му вече не гледат на него като на закрилник, а напротив, стремят се да го защитават и да го държат настрана от семейните проблеми (включващи домашно насилие и наемни убийци). Елизабет се съвзема мъчително бавно след загубата на съпруга си. За Ибрахим най-тежкото изпитание е самотата и чувството, че е изолиран. Джойс продължава да се съмнява в себе си и предпазливо да напредва по пътя към разбирателство с дъщеря си. И четиримата са блестящи, остроумни, трогателни в личните си битки – едва ли има читател, който не се чувства дълбоко привързан и съвсем леко и приятно влюбен в тях.

Диалозите на Озмън са изключителни, хуморът – очарователен; а особено впечатляващо е умението му с едно-две изречения да създаде точен психологически портрет. Впрочем ако гледате по Нетфликс филма, създаден по "Криминален клуб "Четвъртък", лицата на четиримата главни герои ще се прогорят в ретините ви и никога повече няма да можете да си ги представите по друг начин. Предупредени сте.