Въпреки мнението на САС, че Петьо Петров е извършил престъпление

Прокуратурата без позиция за гафа на следовател №1 в София по делото срещу "абсолютния престъпник"

Сарафов още анализирал мотивите за оправдаването на Цонев, Сантиров и Попов

Петьо Петров, след като даде показания по делото. Сн.: БГНЕС

Ден, след като Софийският апелативен съд (САС) потвърди оправдателните присъди на бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, подсъдими за даване на подкуп от 20 000 евро на следователя и настоящ шеф на столичното следствие Петьо Петров, зам.-главният прокурор Борислав Сарафов не пожела да коментира случая.

Втората инстанция потвърди заключението на Градския съд, че в качеството си на основен свидетел по казуса, Петров, известен като Пепи Еврото, е извършил класическа провокация към подкуп, което е наказуемо според Наказателния кодекс.

САС посочва в решението си, че следователят "преднамерено и злонамерено е създал предпоставки за реализиране на цялата верига от събития за достигане евентуално до даване на подкуп и приемане на посредничество като е манипулирал, убеждавал, съветвал, обещавал".

Петьо Петров бе повишен за шеф на столичното следствие по предложение на бившия градския прокурор Николай Кокинов (уволнен след скандал с изтекъл запис) и бе одобрен за поста от главния прокурор Сотир Цацаров през март м.г. - около 5 месеца след първите оправдателни присъди по делото "Цонев, Сантиров и Попов" и два месеца преди Градският съд да публикува мотивите за решението си.

Въпреки че втори пореден състав категорично уличава в престъпление шефа на столичното следствие, предложен за поста от уволнения след скандал бивш градски прокурор Николай Кокинов и одобрен от главния прокурор Сотир Цацаров, Сарафов коментира лаконично, че искал да анализира подробно мотивите на САС преди да коментира дали обвинителите ще предприемат действия срещу колегата си.

Подобна лаконична позиция изрази и Цацаров, след като Софийският градски съд огласи мотивите към първите оправдателни присъди на Цонев, Сантиров и Попов. Тогава главният прокурор каза единствено, че трябвало да се изчакат и решенията на горните инстанции.

"Редът в човешкото общество в съвременния свят не би трябвало да се постига с неморални, а още по-малко с незаконни действия. Действащата понастоящем в България правна уредба предвижда възможности за симулиране на престъпно поведение, които са легализирани и се ползват за разкриване на престъпления. Сред тези форми обаче провокацията към подкуп не фигурира. Различно би било положението, ако провокацията към подкуп бе уредена в закона като специално разузнавателно средство, подчинено на съответния режим, включващ предварително съдебно разрешение след упражнен строг контрол за наличие на основания и предпоставки за разрешаването и прилагането му и ако бе реализирана от служител под прикритие", посочваше още Апелативният съд в мотивите си, огласени в понеделник.

Делото "Цонев, Сантиров и Попов" предстои да бъде разгледано от Върховния касационен съд, ако прокуратурата продължи упорито да протестира срещу оневиняването им, въпреки категоричното мнение на съда, че става въпрос за провокация към подкуп, както и че реализираните по случая СРС-та са компрометирани заради множество гафове и не могат да се използват като доказателства.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?