Съдът: ВСС е трябвало да разследва дисциплинарно Пепи Еврото

Прокурoрка върти мнението си на 180 градуса, за да опази бившия следовател от дело

Петьо Петров. Снимка: БГНЕС

Върховният административен съд (ВАС) отмени отказа на Висшият съдебен съвет (ВСС) да образува дисциплинарно производство срещу бившия ръководител на столичното следствие Петьо Петров, известен с прозвището Пепи Еврото.

Кадровиците на Темида на два пъти отказаха да разследват дисциплинарно скандалния бивш следовател във връзка с окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС) по корупционното дело срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов, според което Петров е извършил "емблематичен пример" за провокация към подкуп.

ВСС обаче зае страната на главния прокурор Сотир Цацаров, който внесе оставката на доскоршния си подчинен, настоявайки тя да бъде уважена. Аргументът, с който мнозинството в съвета пусна Петров да излезе от системата без никакви последствия, взимайки полагащите му се около 60 000 лева заплати, бе, че давността за дисциплинарно преследване срещу него е изтекла.

Този въпрос остана да виси без категоричен отговор, като мнозинството прецени, че дисциплинарно производство е следвало да се образува още през 2010 г., когато случващото се по делото бе разгласено от медиите. Правосъдният министър Христо Иванов пък обжалва пред ВАС това решение на ВСС.

Както е известно, Петьо Петров влезе в ролята на основен свидетел по казуса, записвайки със скрита камера инициирани от него пазарлъци със съдия Сантиров и финансиста Попов. В крайна сметка обначе три последователни съдебни инстанции категорично оневиниха подсъдимите, посочвайки следователя, като единствения, който в случая е извършил престъпление – провокация към подкуп.

ВАС категорично оборва аргумента на Цацаров и мнозинството в съвета

"Върховният административен съд намира, че фактите на които се позовава министърът на правосъдието като основания за образуване на дисциплинарното производство, обобщени като провокация към престъпление, отличаващо се с висока степен на обществена опасност, са публично оповестени в окончателен вид с решението на Върховния касационен съд", пишат в мотивите си съдиите Александър Еленков, Атанаска Дишева и Тодор Тодоров, чието решение обаче на е окончателно и подлежи на контрол от 5-членен състав.

Според тях едва след постановяването на окончателното решение по делото "Цонев, Сантиров и Попов" "е влязла в сила и присъдата на Софийски градски съд, пораждайки характерните за съдебните актове правни последици".

"Независимо, че Върховният касационен съд е възприел голяма част от фактическите и правни съображения на предходните съдебни инстанции, последните до постановяването на касационното решение нямат безспорен характер и не могат да бъдат самостоятелно основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Ирелевантни при наличие на висящо съдебно производство са публикациите в медиите", категоричен е ВАС, оборвайки изцяло прокараната от Цацаров и мнозинството на ВСС логика.

Междувременно движение търпи и казусът около отказа на Софийската градска прокуратура (СГП) да образува досъдебно производство за провокация към подкуп срещу доскорошния ръководител на столичното следствие, в което главният прокурор праща всички знакови дела, откакто оглави държавното обвинение.

Един и същ прокурор първо отменя, а после потвърждава отказа от дело срещу Петров

След окончателното произнасяне на ВКС през февруари от Върховната касационна прокуратура (ВКП) излязоха с доста странно съобщение, че по желание на самия Пепи Еврото ще бъде извършена "пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението (на ВКС – бел.ред.) институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем".

Междувременно към въпросната проверка бе присъединена и жалбата от съдия Петър Сантиров, който сигнализира разследващите, че Петров го е набедил в престъпление, твърдейки пред прокуратурата и съда, че магистратът е бил деен участник в корупционна схема.

Без да дава абсолютно никаква информация за хода на проверката СГП, на практика, изчака изтичането на 5-годишната абсолютна давност (от 1 април 2010 г., когато Цонев, Сантиров и Попов бяха арестувани на базата на показанията на Петров – бел.ред.), за да обяви единствено, че не е открила данни за престъпление от страна на Петров.

В тази връзка Mediapool поиска по Закона за достъп до обществена информация писмените мотиви на заместник градския прокурор Явор Димитров, с които той буквално отрича всички обстоятелства, установени последователно от Софийския градски съд, Софийския апелативен съд и ВКС. Изпълняващата функциите на градски прокурор Емилия Русинова обаче отказа да предостави мотивите на колегата си с обяснението, че "постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, до което желаете достъп, е обект на инстанционен контрол".

По неофициална информация на Mediapool съдия Петър Сантиров е атакувал пред Софийската апелативна прокуратура отказа на СГП да разследва Петров. В резултат апелативният прокурор Валя Начева отменя отказа и връща преписката на долната инстанция с конкретни указания. Следва обаче повторен отказ, постановен отново от Явор Димитров. Мотивите му са идентични с тези от първия път.

Съдия Сантиров обаче отново обжалва отказа пред горната прокуратура, като по случая отново се произнася Валя Начева. Този път обаче тя потвърждава становището на колегата си, посочвайки противоположни мотиви. В момента се чака преценката на Върховната касационна прокуратура, след което съдия Сантиров най-вероятно ще отнесе случая до Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Еврото се издигна до фаворит на Цацаров покрай делото срещу Донев и Павлов

Че Пепи Еврото е особено важна фигура за главния прокурор си пролича не само от факта, че на неговия отдел бяха поверявани дела като тези за източването на КТБ, срещу Цветан Цветанов", за аферата "Костинброд", срещу Филип Златанов, за "убийството" на депутата от ДПС Делян Пеевски, както и срещу бившите съиздатели на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов.

Протекцията от най-високо, с която се ползваше Петров си пролича съвсем явно по време на заседанието на ВСС, на което първоначално съдебните кадровици отказаха да приемат оставката на подчинения му.

"Като има толкова отдавна известни факти, защо няма образувано дисциплинарно производство, за да блокирате оставката? Не може да блокираме тази оставка, защото тя е предизвестие с 30-дневен срок", разкрещя се главният прокурор на несъгласните с него, въпреки че самият той непрекъснато повтаряше, че трябва да се изчака окончателното решение на съда по делото "Цонев, Сантиров и Попов" преди да се преценява дали срещу Еврото трябва да се предприемат някакви действия.

Петьо Петров бе назначен за директор на столичното следствие още в началото на мандата на Цацаров по предложение на бившия градски прокурор Николай Кокинов в същия ден, в който СГП прекрати делото за пране на пари срещу Огнян Донев и Любомир Павлов, по което работеше именно Петров. Впоследствие двамата продадоха дяловете си във "Труд" и "24 часа", като съмненията, че зад смяната на собствеността стои Пеевски не са разсеяни и до днес.

Кариерата на бившия следовател изобилства от скандали, но той винаги е чист

Престоят му на ръководния пост в столичното следствие изобщо не мина безоблачно, като в публичното пространство определено ще се запомни най-вече с мистериозното изчезване на двата тефтера на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, пълни с политически поръчки от времето на първото управление на ГЕРБ.

Подобно на развоя на проверката по делото "Цонев, Сантиров и Попов" обаче, и по този случай Софийската градска прокуратура не установи Петьо Петров да носи каквато и да е било отговорност. Преди изчезването на скандалните тефтери на Златанов Пепи Еврото неведнъж се е оказвал в епицентъра и на други доста шумни скандали.

Най-пресният от тях датира от 12 юли 2010 г., когато следователят катастрофира след употреба на алкохол. Кръвната му проба обаче бе взета чак 4 часа след инцидента и за Петров нямаше сериозни последици. Впоследствие той заведе дело за клевета срещу журналистка от в. "Труд", написала, че е катастрофирал пиян, което обаче загуби в СГС.

Няколко години по-рано следователят се оказва набъркан в друг скандал – този път редом със смятания за контрабандист №1 Николай Методиев-Пилето и Иван Мишев-Шефа. Във връзка с този случай следователят Влади Цанков подава сигнали за натиск върху него от Ангел Александров и Петров. Сигналите бяха разгледани само от ВСС, но не и от прокуратурата.

Еврото е обвиняван за натиск и от бившия шеф на "Булгартабак" Христо Лачев, който преди години обяви на своя публична пресконференция, че Петров го е изнудвал за 150 000 лева, след което срещу Лачев започнаха няколко дела за данъчни престъпления. Всичките завършили с оправдателни присъди.

Подобни обвинения срещу бившия шеф на столичното следствие имаше през 2003 г. и нотариусът Борис Янков, който твърдеше, че е бил изнудван чрез посредник от Петров за сумата от 50 000 лева. Тогава потърпевшият подаде сигнал във ВКП, след което бе образувано разследване, поверено на столичното следствие. Междувременно зам.-шеф на тази служба обаче стана именно Петров, а прокурорът по делото срещу него бе отстранен за бездействие.

Друг емблематичен за кариерата на Петров скандал датира от далечната 1999 г. По онова време той е прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП), откъдето изчезва дело за обсебване, по което обвиняем е неговият братовчед Ивайло Диманов. Любопитното в този случай е, че официално с разследването за изчезналото дело се заема тогавашният прокурор и настоящ председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, но фактически случаят е поет от Цветомир Йосифов, близък приятел на Петров, работещ тогава с него в един и същ кабинет.

Точно 20 дни след шумните арести на Цонев, Сантиров и Попов през април 2010 г. въпросното дело срещу Диманов се появява във ВКП, след като е намерено от тъста на Петров в бившия му семеен апартамент. Очевидно обаче, и до този момент лицето, откраднало въпросното дело от СРП си остава "неизвестен извършител" за прокуратурата.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: