Уличен в престъпление, шефът на столичното следствие е отстранен

Ръководителят на Следствения отдел към Софийската градска прокуратура – Петьо Петров, известен с цветистото си прозвище в гилдията "Еврото", е отстранен от поста по заповед на градския прокурор Христо Динев, издадена във вторник, съобщиха от държавното обвинение.

Това става факт само няколко часа, след като Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе окончателно по шумното корупционно дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов, оправдавайки ги по обвиненията им за даване на подкуп от 20 000 евро на Петров.

Подобно на първите две инстанции, разгледали казуса, и ВКС категорично заключи в мотивите си по делото, че следователят е извършил провокация към подкуп, за която Наказателният кодекс (НК) предвижда до 3 години затвор.

Петров сам е подал заявление за освобождаване от ръководната длъжност, в което настоява пред главния прокурор Сотир Цацаров да бъде извършена "пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем".

Въпросната проверка вече е разпоредена на обвинители от Върховната касационна прокуратура, допълват от държавното обвинение с уточнението, че ангажиментите на Петров временно ще бъдат поети от един от заместниците на Христо Динев.

Засега липсва информация дали срещу Петров ще бъдат предприети по-сериозни действия, свързани с привличането му към наказателна отговорност, но това изглежда повече от логично, предвид категоричното становище на три поредни съдебни инстанции, че "под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение" е извършил "емблематичен пример за полицейска провокация".

Както е известно, Пепи Еврото влезе в ролята на агент под прикритие по разследването срещу Цонев, Сантиров и Попов, записвайки последните двама със специални разузнавателни средства (СРС), докато им обяснява, че може да влияе на хода на разследване, свързано със закупуването на армейската комуникационна система "Странджа 2".

Именно това бе и обвинителната теза – че Цонев е дал 20 000 евро на Петров, чрез посредничеството на Сантиров и Попов, за да саботира следователят въпросното дело "Странджа 2". Прокуратурата обаче така и не изясни защо му е било на бившия военен министър да прави това, след като по този случай никога не е имал качеството на обвиняем.

Макар че ролята на Петров по делото срещу Цонев, Сантиров и Попов изцяло се вписваше в профила на агент под прикритие, надлежно разрешение за това липсва. Всъщност, действията на следователя по този казуса недвусмислено бяха свързани с редица странни обстоятелства, граничещи със закононарушения, които в крайна сметка се оказа, че според съда са довели до откровена провокация към подкуп.

По време на разглеждането на делото на първа инстанция стана ясно, че Петьо Петров е станал наблюдаващ случая "Странджа 2" без да е бил включван в иначе задължителната система за случайно разпределение на делата в Националната следствена служба (НСлС), която още през юли бе разпределила казуса на колегата му Таня Георгиева.

Това обаче е било заобиколено от тогавашния шеф на отдел "Трети" в службата – Ангел Александров, който командировал Петров, позовавайки се на заповед на бившия главен прокурор Борис Велчев. Въпросната заповед пък бе издадена по личното настояване на самия Александров, тъй като именно Еврото му бил необходим, за да работи по "Странджа 2".

Цялата тази хронология на събитията се бе развила месеци преди арестите на Цонев, Сантиров и Попов, както и в директно нарушение на практиката на ВКС, според чието решение от 2009 г. командироването на конкретен магистрат по конкретно дело е незаконно.

Впоследствие започва същинската работа на Петров, който инициира първоначалните разговори със съдия Сантиров, а впоследствие сам предлага като посредник между него и Цонев да бъде използван бившият главен секретар на финансовото министерство Тенчо Попов, на когото ексминистърът имал доверие. В крайна сметка Петров се оказа и човекът, който е определил размера на подкупа.

Скандалната професионална биография на Петьо Петров обаче съвсем не се изчерпва само с неяснотите, гафовете и съмненията за откровени престъпления по това дело.

Последният шумен случай, с меко казано съмнителен отенък, в който той бе замесен, бе изчезването на двата тефтера на бившия шеф на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов от колата на вещо лице. По случая тече вътрешна проверка, която все още не е приключила.

Съмненията обаче попаднаха именно върху ръководството на столичното следствие, след като се оказа, че по думите на въпросния експерт Стефан Бенчев той е съобщил за изчезването на бележниците няколко дни преди тази информация да стигне до прокуратурата и МВР.

Според официалната информация досега тефтерите на Златанов са задигнати заедно с чантата на Бенчев от колата му около 16.20 часа на 5 ноември. Той отива в Шесто РПУ на следващия ден – 6 ноември, но не записва в сигнала си, че е станал жертва на кражба, нито че изчезналите тефтери са именно на Златанов. По тази причина прокуратурата е уведомена за случая чак на 10 ноември.

Преди мистериозното изчезване на тефтерите на Филип Златанов, пълни с политически поръчки, Петьо Петров неведнъж се е оказвал в епицентъра и на други доста шумни скандали.

Най-пресният от тях датира от 12 юли 2010 г., когато следователят катастрофира след употреба на алкохол. Кръвната му проба обаче бе взета чак 4 часа след инцидента и за Петров нямаше сериозни последици. Впоследствие той заведе дело за клевета срещу журналистка от в. "Труд", написала, че е катастрофирал пиян, което обаче загуби в СГС.

Няколко години по-рано следователят се оказва набъркан в нов скандал – този път редом със смятания за контрабандист №1 Николай Методиев-Пилето и Иван Мишев-Шефа. Във връзка с този случай следователят Влади Цанков подава сигнали за натиск върху него от Ангел Александров и Петров. Сигналите бяха разгледани само от ВСС, но не и от прокуратурата.

Еврото е обвиняван за натиск и от бившия шеф на "Булгартабак" Христо Лачев, който преди години обяви на своя публична пресконференция, че Петров го е изнудвал за 150 000 лева, след което срещу Лачев започнаха няколко дела за данъчни престъпления. Всичките завършили с оправдателни присъди.

Подобни обвинения срещу отстранения шеф на столичното следствие имаше през 2003 г. и нотариусът Борис Янков, който твърдеше, че е бил изнудван чрез посредник от Петров за сумата от 50 000 лева. Тогава потърпевшият подаде сигнал във ВКП, след което бе образувано разследване, поверено на столичното следствие. Междувременно зам.-шеф на тази служба обаче стана именно Петров, а прокурорът по делото срещу него бе отстранен за бездействие.

Друг емблематичен за кариерата на Петров скандал датира от далечната 1999 г. По онова време той е прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП), откъдето изчезва дело за обсебване, по което обвиняем е неговият братовчед Ивайло Диманов.

Любопитното в този случай е, че официално с разследването за изчезналото дело се заема тогавашният прокурор и настоящ председател на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, но фактически случаят е поет от Цветомир Йосифов, близък приятел на Петров, работещ тогава с него в един и същ кабинет. Точно 20 дни след шумните арести на Цонев, Сантиров и Попов през април 2010 г. въпросното дело срещу Диманов се появява във ВКП, след като е намерено от тъста на Петров в бившия му семеен апартамент. Очевидно обаче, и до този момент лицето, откраднало въпросното дело от СРП си остава "неизвестен извършител" за прокуратурата.