Промените в Сребърния фонд са "едни пари от фискалния резерв да се изхарчат"

Готвените промени в закона за Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система, известен като Сребърния фонд, продължават да предизвикват нееднозначната реакция на експертите и икономистите. Според повечето от тях предлаганото либерализиране на влагането на средствата от фонда в различни инвестиционни инструменти с цел да се подобри доходността е скрита форма на изхарчването им от страна на държавата. Това се разбра на кръгла маса, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България, за промените в закона, проведена в София във вторник.

Сребърният фонд бе създаден през 2008 г. в подкрепа на пенсионната система и в закона бе записано, че в следващите десет години – до 2018 г. парите от фонда не могат да бъдат използвани за никакви цели. В момента в Сребърния фонд има около 1.7 млрд. лв. Преди месец Министерството на финансите предложи проект за промени в закона за фонда, с които да се повиши доходността му.

Според тези промени в различни съотношения парите от фонда ще могат да се инвестират в ценни книжа на други европейски страни, в български корпоративни и държавни ценни книжа, както и в депозитни влогове.

Промените се предлагат в момент, когато на България предстоят сериозни плащания по външния дълг и за финансиране на очаквани дефицити и финансовият министър е изправен пред проблема да осигури финансиране на плащанията.

Зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева повтори аргументите на Дянков, че с предлаганите промени в управлението на Сребърния фонд се цели повишаване на доходността на фонда, разширяване на инвестиционните му възможности, но се запазва предназначението му - той да може да се ползва само за нуждите на пенсионната система.

В момента законовата рамка е твърде консервативна, нямаме инвестиционна загуба, но средствата не се управляват ефективно, посочи Пенчева. Въпреки че има положителна номинална доходност, всяка година има обезценяване заради инфлацията, добави тя.

В последните години обезценяването е между 1.1 и 5.3% или средно губим по 42 млн. лв. годишно през последните години заради инфлационната обезценка.

Предлагаме възможност за инвестиране в дългови инструменти в дружества емитенти от ЕС, както и в дружества емитенти от България, така че тези пари да могат да работят за нашата икономика, каза още заместник-министърът.

Участници във форума предупредиха, че при влагане на парите от Сребърния фонд в държавни ценни книжа България ще остане с най-малкия фискален резерв в Европа.

Георги Ангелов от Институт "Отворено общество" смята, че след като парите от Сребърния фонд в момента са половината от фискалния резерв, изваждането им от него ще срине рейтинга на страната.

Ако дори 50-100 милиона лева от Сребърния фонд бъдат хвърлени на българската фондова борса, нищо няма да се промени в икономиката и българския капиталов пазар, но ще изгоним инвеститори, които ще си тръгнат и ще отнесат със себе си 300 милиона, обясни той какъв ще е ефектът от свалянето на рейтинга на страната.

Ангелов предупреди още, че "плащането през януари на 3 милиарда лева за облигации и евробондове, няма как да стане с наши ДЦК, които ще стоят във фискалния резерв".

"Трябва да имаме ликвидни пари в евро", посочи той.

Бившият министър на икономиката в правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева, която е автор на първия вариант на закона за Сребърния фонд, върху който е изграден и сегашният закон, обясни, че ако досега парите са били управлявани по днешната схема на финансовото министерство, загубите са щели да бъдат катастрофални.

"Тогава нямаше да говорим за отрицателна доходност от 2%, а щяхме да говорим за загуба на основна стойност от 80%", посочи тя, като припомни, че основният индекс на фондовата борса Софикс е "олекнал" над три пъти.

Шулева каза още, че е не е коректно да се нарича Сребърен сегашният фонд, защото 1 млрд. евро не могат да подпомогнат пенсионната система. Само дефицитът в НОИ за една година е близо два пъти по-голям, за каква подкрепа на системата говорим, попита тя и припомни, че в средният размер на подобни фондове в други европейски страни е 40-45 млрд. евро, посочи тя.