Религията се оказа първият голям препъникамък пред промените в училищния закон. Образователната комисия започна в четвъртък разглеждането на общо 11 законопроекта, засягащи теми като въвеждането на предмет "Добродетели и религии" и подготовката по български език до приобщаващото образование и изкуствения интелект, но сегашното заседание фокусира дебата само върху религията.
В началото на извънредното си заседание ресорната комисия реши да разгледа на порции законопроектите, предложени от почти всички партии. Най-напред въвеждането на новия предмет "Добродетели и религии" и езиковата подкрепа по Български език и литература, а в следващо заседание - приобщаващото образование, изкуствения интелект и останалите поправки.
Времето в четвъртък стигна само за обсъжданията около новия предмет "Добродетели и религии". Предложенията за въвеждането му дойдоха от три от политическите сили - "Прогресивна България" (ПБ), ГЕРБ и "Възраждане". "Продължаваме промяната" (ПП) пък представи своята идея - за въвеждането на "Добродетели и ценности".
На заседанието присъстваше и зам.-министърът на образованието Таня Панчева, която заяви, че ведомството е против предложението на ПП, подкрепя по принцип тези на ГЕРБ и "Възраждане" и застава зад поправките, предложени от управляващите от "Прогресивна България".
По думите на Панчева предложението на ПБ е в синхрон с визията на МОН за "подобряване на дисциплината климата в училище и създаване на цялостна система от ценности и добродетели".
В текстовете на ПБ е заложено разработването на различни алтернативни учебни програми. Трите варианта, измежду които ще могат да избират родители и ученици, са "Религия - Православие", "Религия - Ислям" и "Добродетели, етика и гражданско образование".
От формацията на Румен Радев предвиждат въвеждането на новия предмет да става последователно, като от учебната 2028/2029 г. се започне от 1. клас. Дотогава ще се разработват и утвърждават учебните програми, ще се създават и одобряват учебниците и ще се квалифицират учителите, които ще преподават по новата дисциплина.
Засега остава неясно колко ще струва новият предмет на държавата, кой ще го преподава и какво би включвало учебното съдържание за различните програми.
Дебатът по темата започна още при представянето на законопроектите, а основното противоборство дойде с изказванията на двама бивши министри на образованието - акад. Николай Деноков (ПП) и Красимир Вълчев (ГЕРБ).
ПП: Нека не създаваме рискове за националната сигурност
"Няма как да игнорираме, че с религията може да се злоупотребява. Ако искаме да възпитаваме деца, особено деца с различни религии, трябва да направим правилния избор, а правилният избор е да се обединим около това, което ще обедини и тях", каза Денков, а по-късно даде пример за злоупотреба с източното православие в Русия.
По думите му въвеждането на "Добродетели и религии" в училище ще доведе до разделение на децата на религиозен принцип, а в смесените региони и по етнически принцип. "Ако някой си мисли, че това е безобидно, значи просто си затваря очите", смята Денков.
Според него реформата крие рискове от радикализация.
"Моля ви, не го правете. Нека да приемем нещо, което ще ни обедини, вместо нещо, което ще разедини децата и създава рискове за националната сигурност и териториалната цялост на държавата", обърна се той към членовете на комисията.
По думите на Денков, ако държавата иска да промени нещо във възпитанието на децата, пътят за това не минава през вероучението, а през личен пример, безплатни извънкласни занимания по спорт и изкуства и усилия за ограничаване на рисковете от наркотична и хазартна зависимост при подрастващите.
ГЕРБ: В България се води война срещу религията
"Едно от най-важните неща, които можем да направим за нашите деца днес, е да усилим възпитателната функция на българското образование. Ние сме силно убедени, че те ще живеят в по-добро и по-хармонично общество, ако имаме по-силна възпитателна функция, ако имаме общи ценности, ако имаме нещо, което ни обединява и което надхвърля консуматорската култура, която в момента е доминираща", заяви Красимир Вълчев.
По думите му с промяната ще се увеличи достъпът на децата до обучението по религия, като той твърди, че в столицата към момента има само две училища, които предлагат часа, както законът в момента допуска - като свободно избираем.
Още по темата
За разлика от Денков, Вълчев смята, че няма опасност децата да бъдат индоктринирани след въвеждането на предмета като задължителен. "Най-малък риск от радикализация има, когато религиозната грамотност се предава в училище. Училището е най-контролираната среда в България", посочи той.
Полемиката около предмета според него се дължи на разделение по оста либерално-консервативно.
"Има крайни либерални доктрини, които смятат, че трябва да бъдат принизени всички традиционни авторитети и си водят по свой си начин война с традиционните институции. Аз в последната година и половина я почувствах. В България се води такава война, включително и срещу религията, въпреки че многократно беше казано, че тя няма да бъде задължителна", заяви Вълчев.
Църквата иска да одобрява учебните програми и учителите по религия
От името на патриарх Даниил и Българската православна църква говори мелнишкият епископ и секретар на Светия синод Герасим Мелнишки. Той обяви, че църквата подкрепя въвеждането на предмета "Добродетели и религии". По думите му "светският характер на българското образование не изисква религията да бъде изключена от училищното познание".
Според духовниците новият предмет ще научи учениците да ценят неприкосновеността на човешката личност, да обичат ближния, да бъдат милосърдни и справедливи, да зачитат свободната воля и да бъдат отговорни към родината и семейството си.
От Светия синод обаче имат и някои препоръки, а именно да одобряват учебното съдържание и педагозите по предмета в програмата "Религия - Православие".
"При конфесионалното обучение трябва да бъде установен ясен принцип на съгласуване с конкретното вероизповедание. Предлагаме учебните програми от 1. до 12. клас да бъдат изпращани за становище до компетентните органи на съответното вероизповедание, а преподавателят да притежава препоръка от епархийското или регионалното духовно ръководство. Това съгласуване не отнема правомощия от държавата, а гарантира, че вероизповедното учение ще бъде представено вярно, компетентно и от надлежно подготвени лица", каза мелнишкият епископ.
Още разделение за религията
На заседанието на комисията освен духовници от Българската православна църква, присъстваха и други гости, включително Давид Александров от Сдружение РОД, представители на Православно младежко движение "Св. Йоан Рилски", теологът Климент Христов, Кристиян Шкварек и Пламен Мирянов.
"През целия ми съзнателен живот се е говорило за религията в училище. Мисля, че 35 години са достатъчни за този дебат", каза Любомира Нуцова от Православно младежко движение "Св. Йоан Рилски" и обясни, че знанието за Бога дава възможност на всеки човек да израсне и да има елементарно знание за вярата си.
"Тук изобщо не смятам, че говори за въцъковяване и вероучение, което е роля на Българската православна църква, но нека да познаят религията, която е в тяхната страна от 864 г.", добави тя.
Давид Александров от Сдружение РОД пък адресира проблемите с агресията при младите хора, споменавайки случая на Младежкия хълм в Пловдив. Александров заяви подкрепата си за въвеждането на предмета.
"Не мога да разбера защо, след като ние винаги сме се опитвали да изградим, а смятам и сме постигнали вече, едно демократично общество, в чиято основа е правото на избор, една определена част от това общество иска да определи и моето право на избор, например, дали детето ми да учи нещо в училище, или не", каза, на свой ред, теологът Климент Хрисов.
На заседанието присъстваха и представители на "Национална мрежа за децата", "Заедно в час" и "Асоциация Родители", бившият директор на 51. училище и съветник на Красимир Вълчев от времето му на просветен министър Асен Александров, председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Деян Стаматов, както и образователните граждански активисти Ирина Манушева и Надежда Цекулова.
"Да не превръщаме този разговор в сблъсък на "за" и "против" религията", прикани Мария Бресничка от Национална мрежа за децата.
"Представете си, моля ви, в едно село, където има малко на брой деца, в което остават едно или две деца, които не са избрали в предмета "Добродетели и религии" това, което останалите са избрали ,и ние ги поставим в индивидуална форма на обучение. Какво им казваме? Казваме им: "Вие не сте като останалите", посочи тя.
"Вашето решение днес касае 700 000 деца. Ако дори капка съмнение има, че някое от тези 700 000 деца ще бъде разделено, оставено или ще му бъде преподадено нещо, което противоречи на добродетелите, не го приемайте", обърна се Бресничка към депутатите.
Десислава Ангелова от Асоциация "Родители" изрази притеснения относно въвеждането на предмета и прикани народните представители да включат родителите в разговора за въвеждането на "Добродетели и религии".
Ирина Манушева затъпник за качествено образование и майка на 3 деца:
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на 119. училище в София Деян Стаматов пък адмирира "първата значима стъпка" към реформа в училищния закон.
По думите му най-големият дефицит в българското образование е именно възпитанието. Той отбеляза, че дебатът по темата за въвеждането на новия предмет е поляризиран и навярно няма да се постигне консенсус. Директорите, от чието име той говори, се надявали народните представители да вземат най-доброто решение за това как да се нарича предметът, колко дълго да се изучава, дали да бъде задължителен и дали по него да се поставят оценки.
"Иначе подкрепяме идеята да се въведе предмет, свързан с добродетелите, религиите и ценностите", каза той.
"Това, за което настояваме, е този предмет да бъде интересен, съвременен и да бъде представен от хора, които са "даскали" и могат да покажат смисъла от доброто на всеки един ученик", добави Стаматов.
Предвид реда, по който комисията реши да разглежда законопроектите, идната сряда, за когато е насрочено следващото заседание, депутатите ще продължат с обсъждането на промените в езиковата подкрепа, а след това ще гласуват първата порция от 6 законопроекта.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Вероятно тия които искат религиозно образование съвсем не разбират, че религията не е само ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО! Утре в училищата ще се появят забрадки, фереджета и много други не православни религиозни атрибути. На какво основание ще можем да ги забраним???
Религия в църквата! Училището е място за УЧЕНЕ, не за молитва!!!
Министър Християн Талибански бързо ще разкаже на учениците какво ги чака, ако не спазват религиозните догми.
Религията няма никакво място в светското образование!
Симбиозата между Руски поп, Тиква и Чорап роди това: предложено по раздели - 1-2 КЛАС - "Бог-извор на вярата", "Молитвата като разговор с Бога"... 3-4 КЛАС - "Страх божи", "Смирение", "Покаяние"... 5-7 КЛАС - "Триединство", "Боговдъхновеност", "Схизма", "Апостолски приемственост", "Обратна перспектива в иконата"... 8-12 КЛАС - "Апофатично и катафатично богопознание", "Исихазъм и обожение"... ЧЕСТИТО на дошлите в советский мир!...