С краставица и хвойна или със самардала: Креативността на българските крафтаджии

С краставица и хвойна, със самардала, с шкембе и чесън, с трюфел и шоколад или люта. Не, не става дума за храна, а за бира и то българска. Това са едни от най-необичайните вкусове, показващи креативността на крафт пивоварите у нас.

При тях всичко е въпрос на това как да се отличиш, да покажеш нещо ново и различно. "Относително е. Общо взето постоянно има нови неща и постоянно свършват някакви. Почти няма константно", разказва пред Mediapool Ростислав Балаков от "100 Beers", който е и дистрибутор. Той дори признава, че не може да посочи конкретна крафт бира, която се харесва най-много от клиентите.

"Тенденцията общо взето се води по западните крафт пивоварни. И у нас си експериментират с всичко възможно, което е годно за консумация - в храна или в напитки и може да се сложи в бира. Възможностите са безкрайни", посочва той и добавя, че българските крафт пивовари имат на практика много идеи и ги реализират през бирите си, но няма как постоянно да поддържат портфолио от твърде много видове пиво.

Етикетите

Освен на разнообразие във вкуса, крафт бирите залагат много и на етикетите си.

"Ако една бира не е с интересен етикет, тя не би провокирала някой да си я вземе. Ако етикетът е прекалено скучен, хората въобще няма да обърнат внимание. Хората няма да разберат, че съдържанието евентуално също е интересно. Така че затова със сигурност се набляга на етикетите и всеки създава някаква идентичност. Съответно след време вече има разпознаваемост на отделните брандове", казва Ростислав.

И тук креативност не липсва не само в дизайна, но и при имената. "Баси кефа", "Чисто и просто", "Bloody Mary", "Can't Spell Dua Lipa without Dual IPA", "Ша№5", "Варушка" и "Слаб ми е ангелът" и "Grandma's Kite". Всичко това са названия на български крафт бири.

Дизайните на самите опаковки също заслужават внимание - някой със своя минимализъм, а други с разнообразието на цветове и форми. От татуирана мома с варел на рамо, анимация на дуото от анти-конти, наблягане на типично български лафове и ямболски квартални батки, през характерни за метъл музиката образи и до препратки към символи от поп културата.

Каква е разликата между масовите бири и крафт бирите, защо те са по различни и защо са по скъпи? На тези въпроси са давали отговор хората зад "100 Beers" преди 13 години, когато крафт бирите са сравнително нови за българския пазар. За Яна Добревска, жената до Ростислав Балаков, е категорично: "Те не са по-скъпи заради това, че имат шарен етикет, а заради съставките".

Износът на българска крафт бира не е мираж

Днес българските крафт бири се усъвършенстват откъм качество и вкус. "Много от пивоварите, които бяха домашни, си направиха пивоварни, усъвършенстват се. Опитът, който са натрупали през годините, си казва думата. Както и критиката, естествено", казва Ростислав.

По думите му роля за това са изиграли и потребителите. "Преди години имаше много компромисни включвания, но вече и самите потребители горе-долу могат да преценят коя бира е ОК и коя не е, за коя ще са прецакани, ако платят дадена сума", разказва той и добавя: "Освен това и амбициите за експорт са важен мотиватор, защото там е доста по голяма цедката".

"Да, вече има наши неща по света", казва Ростислав и подчертава, че не става дума за една крафт пивоварна, нито за износ за една страна.

"Sofia Electric вече доста често изкарва, да не кажа всяка седмица. Включително имат и Азия - периодично, и някакви по-екзотични дестинации. Но това е защото нашият пазар е много ограничен и ако някой се бори за експорт, със сигурност трябва да вдигне качеството. Там наистина много е сериозна цедката. Alchemik също праща за Англия, май. Така че има износ", добавя той.

Ростислав казва, че макар и рядко, неговата фирма също прави експорт на миксирани палета български крафт бири за Европа.

Клиентите

И от думите на хората зад "100 Beers" се разбира, че хората в България, търсещи различни от типичните бири, са особен контингент и конкретна група от хора.

"Демографски възрастните са много консервативни и в спорове с тях 100 пъти ми казват, че чешката бира е най-хубавата и ако дадена бира има срок на годност над 7 дни, не става за нищо. При по-младите е друго, говоря за хората, които са пътували, учили в чужбина и знат. В много области сигурно важи същото нещо, не изглежда да е само за бирата", посочва Ростислав.

Неговите редовни клиенти не са традиционните бираджии у нас, не държат на конкретна марка, а напротив - искат да пробват нови вкусове и различни бири.

"Няма чак безкрайно много хора, които чакат на опашка пред магазина, но постоянно има нови и нови места, кэдето започваме зареждане - ресторанти, барове, магазинчета, извън специализираните места", добавя той.

По думите на Яна феновете на крафт бирата в България харесват предимно малко по-леки бири като лагери и Pale Ale: "Има такива, които търсят само тежки тупалки и стаутове и така нататък, но наистина си зависи от човека".

Как и къде обаче се правят всички тези български крафт бири?

"Със сигурност тези, които си правят собствена бира в малки пивоварни и произвеждат за себе си са по-популярни, защото те поне имат повече свобода. Другите малко или много зависят от някого. За тези, които правят "джипси" варки (правят бира в чужди пивоварни - бел.ред) пивоварните нерядко лятото казват, че са по-натоварени и нямат капацитет за външни бири заради своите и съответно тези "джипси" брантове увисват и стигат до търсене къде другаде да си сварят", обяснява Ростислав. Според него малките пивоварни в последните години се стремят да държат и повишават качеството си.

Безалкохолната бира и завръщане към лагера дори при крафт бирите

Според Яна се наблюдава тенденция за повече търсене, а и повече предлагане на безалкохолна бира. "По принцип тук (в България - бел. ред.) повечето хора като чуят безалкохолна бира и реагират с отвращение. Но вече има доста яки. Ние в момента имаме около 15 различни, ако не и повече", отбелязва тя.

Според нея вече не е задължително българската безалкохолна бира да означава компромис с вкуса: "Наистина има достатъчно добри на вкус български. Аз мога да разпозная, че една бира безалкохолна, но вече качеството на вкуса е съвсем друго. Няма нищо общо с масовите безалкохолни".

Майсторството идва с представянето на различните пивоварски стилове в безалкохолните бири.

"Имаме такива, които са с плодове. Те буквално са като сокове - при тях не се цели тази умереност, както, например, при един IPA. Наскоро имахме дори и тъмна безалкохолна бира, което е доста рядко и беше супер", твърди Яна.

Втората тенденция, която тя наблюдава сред предпочитанията на клиентите на магазина, е "завръщането на лагера", дори и при крафт бирите.

"Доста години се търсеха само екстремен вкус и съставки в бирата. Дойде момент на пренасищане. Просто ти се иска да седнеш да изпиеш един хубав лагер", смята Яна.

По думите ѝ приготвянето на хубавия лагер е предизвикателство за пивоварите, тъй като технологично изисква повече време за ферментация, а всяка малка грешка може да се отрази на вкуса.

"Пазарът на хубавите крафт лагери се увеличава всяка година и повечето пивоварни в момента обръщат внимание на това", обяснява тя.

"При нас също така хората търсят бири с интересни добавки - с вкус на сладкиши, например", посочва Яна.

Безкрайни възможности

И наистина в момента при родните занаятчийски бири има наистина необичайни вкусове и експерименти. И това не е случайно.

"Изпил съм не знам колко хиляди бири и много трудно нещо ме изненадва", казва Ростислав и добавя, че именно заради това му правят впечатление най-екстремните вкусове на българското крафт пиво.

"Например, Sofia Electric Brewing имат бира с краставица и хвойна в състава си. "В началото това беше едно класическо гозе - приятно кисело, пивко, освежаващо и подходящо за изпиване на голямо количество. Сега е също така приятно кисело и дори още по-освежаващо заради добавените български краставици и плодове от хвойна", казва описанието на " Kisel Cucumber & Juniper".

"Янка Гозе" на микропивоварна "Трима и Двама" пък съчетава традиционна българска подправка като самардалата с бирата. И в състава ѝ освен ечемичен малц, пшеничен малц, вода, дрожди и хмел, има и самардала.

"Cohones имаха една екстремно люта, както и друга с трюфел", добавя Яна.

Ростислав си спомня за бира, която, дори според неговото разбиране, е странна.

"Преди години, човекът, който прави "Трима и Двама", тогава още домашен пивовар, свари бира с шкембе и чесън. Беше доста локално. Така и не я е пускал в комерсиално производство, беше преди 12 години може би", разказва той.

Яна пък си спомня за "екстремно люта бира", както твърди тя, създадена от Cohones.

Внимание заслужават и т.нар. "десертни бири" на Alchemik, чиито етикети не просто дават идея с какво биха си подхождали, но и имат съставки от визуализацията на опаковката.

"При любовта към бирата всичко е както при любовта по принцип. Иначе казано - хубавите неща стават случайно", казва Яна, която е намерила Ростислав благодарение на бирата. Преди години била клиент и любовта не просто към бирата, а към експериментирането при пивото ги събрало. Сега двамата си помагат, за да дадат възможност на други хора да открият света на наистина нишовите бири.