Шефът на НЕК: Кандидатите за АЕЦ "Белене" са притеснени от политическия риск

Потенциалните инвеститори в спрения засега строеж на АЕЦ "Белене" са притеснени от политическия риск пред проекта, коментира изпълнителният директор на "Националната електрическа компания" (НЕК) Петър Илиев пред БНР в понеделник.

Миналата седмица у нас на посещение бяха представители на китайската енергийна администрация, както и на три от държавните компании, ангажирани с ядрената политика на Пекин, които отново обсъдиха намерението на правителството да търси стратегически инвеститор за възобновяване на ядрения проект. Илиев, който участва в разговорите с китайските представители, каза, че интерес към АЕЦ "Белене" бил проявен и от корейски инвеститор и че проблемът за ядрения проект не са държавните гаранции, тъй като държавна подкрепа за проекта може да бъде оказана и по друг начин, а е политически.

От думите на шефа на НЕК стана ясно, че кандидат-партньорите в АЕЦ "Белене" по-скоро са притеснени да не стане така, че да направят разходи за проекта, а после той да бъде прекратен по политически причини и инвестицията им да стане невъзръщаема.

В това положение в момента е самата НЕК, която до момента е изхарчила над 3.5 млрд. лв. в ядрения проект, който бе спрян през март 2012 с решение на първото правителство на Бойко Борисов, чийто трети кабинет пък сега реши да възобнови строежа. Един от аргументите е да се намалят загубите от АЕЦ "Белене". Но през последната година все по-често се сочи като мотив и замърсяващата въглищна енергетика, която подлежи на нови екостандарти, а парниковите емисии, които купува, за да не бъде  глобявана за изхвърляните вредни емисии,  поскъпват все повече.

Държавната подкрепа може да е извън цената на тока

По думите на Илиев кандидат-инвеститорите в АЕЦ "Белене" "се опасяват, че ако се включат в изграждането като инвеститор или като акционер, след време някой друг може да ги спре и да бъдат направени едни разходи…". "Но като говорим за държавни гаранции, ние говорим за държавни гаранции относно цената на електрическата енергия. По други начини могат да бъдат подпомагане тези инвеститори, а после във всички случаи държавата ще има регулираща и стопираща квота“, каза още той.

"Белене" е воденичен камък на врата на НЕК. Към момента разходите по проекта са около милион на година. Не са признати в цената на електрическата енергия и грижата за проекта става за сметка на част от печалбата на НЕК", коментира още Илиев. Според него трябва да се започне строежът на АЕЦ "Белене", "защото страната има нужда, системата има нужда, да е по-спокойно". "Не може да треперим дали ще бъде студено или топло, ще запалят ли въглищните централи, ще замърсяваме ли. АЕЦ е чиста технология", обясни той необходимостта от новата ядрена мощност.

Илиев каза, че предстои назначаването на хора за процедурата по преконсервация на произведеното вече оборудване за АЕЦ "Белене", за която НЕК ще плати близо 1 млн. лв. на руската компания производител "Атомстройекспорт" (АСЕ). В рамките на преконсервацията трябвало да се махне маслото от съоръженията, да се проверят, после да се налее ново масло, както и да се провери и при нужда допълни азотът за запазване на оборудването, обясни шефът на НЕК. "Ако сега трябва да се произведе това оборудване, ще струва много по-скъпо", заяви Илиев.

С АСЕ се уточнявали детайли по договора за преконсервацията на оборудването и скоро той щял да бъде подписан. Вероятно ще е за пет години, но като се избере нов собственик или акционер, ще има отново разговори за това оборудване, тъй като оставали още доста неща за поръчване по проекта.

Притеснение от драстично поскъпналите СО2 емисии

"Оборудването вече е завито с найлон и е под навеси. Нормални разходи, не са нещо, което може да събори НЕК", обясни Петър Илиев и допълни, че по-страшно било драстичното поскъпване на цената на въглеродните емисии.

Той посочи, че в цената на тока от 1 юли била призната цена на парниковите емисии от 9 евро за тон, а към днешна дата тя е 20 евро с очаквания до края на 2018 г. да стигне 25 евро, а до средата на 2019 г. да е 30 евро. Така, според него, енергията от въглищните електроцентрали става непродаваема, а държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" ще бъде обезкървена.

Илиев смята, че този проблем може да бъде решен с рязкото поскъпване на това и повишаването на таксата "задължение към обществото", тъй като България не можела да си позволи да затвори въглищните си централи. "Става въпрос за енергийна сигурност. Никоя държава от региона не може да покрие недостиг на 4 хил. МВ", заяви той..

Шефът на НЕК обясни отчетената на полугодието загуба от 74 млн. лв. от дружеството с дефицита, получаващ се от разликата между определяните от енергийния регулатор цени на пазара на бита и малките фирми и разходите, които държавният доставчик прави за изкупуването на тока от привилегированите производители - ВЕИ, топлофикации, американски централи. След като от 1 юли всички инсталирани мощности над 4МВ бяха принудени да продават енергията си на борсата, този тарифен дефицит се преодолява и само за месец юли НЕК вече била на печалба от 20 млн. лв. "Надяваме се до края на годината вече да сме доста в по-добро финансово състояние“, посочи той, но призна, че това все още не стига на дружеството дори да покрива отпуснатите му от компанията майка БЕХ заеми.

Американските централи вече ни били в такава тежест на системата

По думите тези законови поправки са подобрили нещата и с двете т.нар. американски ТЕЦ, с които проблемът бил в двукомпонентната им цена -  за енергия и за разполагаемост. Така до 1 юли те били по-малко натоварвани и така цените им излизали високи, но сега те са почти максимално натоварени и тяхната цена е "доста по-поносима и сравнима с цената, която е на свободния пазар“. "И се надяваме да не са в тежест на системата", допълни Илиев относно ТЕЦ "ЕЙ И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица Изток 3". Правителството настоява дългосрочните договори за изкупуване на тока от тези две мощности да бъдат развалени, дружествата да получат компенсации за неизплатените им инвестиции, което е гарантирано сега с тези контракти, и те да излязат на свободния пазар.

Според него състоянието на НЕК ще се подобри още, ако се приеме предложението на Световната банка при пълното освобождаване на пазара на електроенергия у нас, НЕК да бъде компенсирана за тарифния си дефицит, причинен от задължението ѝ да купува на по-високи цени енергията от ВЕИ, когенерации и американските централи. .

"Световната банка предлага, като се вземе решение за либерализацията на пазара, този дефицит да бъде признат и да бъде върнат на НЕК от Фонда за сигурност на енергийната система - на части", каза още той.

В този фонд всички производители на електроенергия и електропреносният и газовият оператори правят 5% отчисления от приходите си, както и постъпленията от продажбата на спестените държавни парникови емисии в европейската търговия.