Ще искаме компенсации от ЕС при санкции срещу Русия

България е готова да поиска компенсации от Европейския съюз, ако се стигне до налагане на икономически санкции срещу Русия заради намесата ѝ в Украйна. Това стана ясно от думите на външния министър Кристиан Вигенин пред ресорната парламентарна комисия в сряда.

Той не посочи какви биха били конкретните измерения на негативното въздействие за страната ни, като уточни, че се правят "анализи, за да имаме и количествена оценка как дадени санкции биха въздействали върху България".

Въпреки че анализатори вече оспориха тезата на правителството за огромните щети, които ще претърпи България в случай на санкции, Вигенин е на мнение, че каквито и да са те, неизбежно ще ни засегнат.

"Ние ще бъдем една от няколкото страни, които ще бъдат най-силно засегнати и знаем от историята, че всякакви компенсационни механизми не могат да компенсират загубата на пазари, приходи, фалити на предприятия, които изнасят за руския пазар. При едни непропорционални мерки от страна на Русия може да се окажем в ситуация на нарушено подаване на газ и нефт, което поставя страната в много тежка ситуация", каза още българският първи дипломат.

Подобна позиция обяви и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, според когото при евентуални бъдещи санкции и действия срещу Русия страната ни ще изпадне в тежко положение.

Той напомни, че 90% от енергийните ресурси, от които страната се нуждае, са от Русия. Изгубено е "изключително ценно време" по газовата връзка с Гърция, каза Стойнев и съобщи, че е възможно в петък да посети Турция, за да обсъди бъдещи действия по строителството на междусистемна тръба и с тази държава.

Притеснения от контрасанкции на Москва

Стойнев коментира още, че ако "кризата в Украйна продължи, не може да се гарантира, че туристопотокът ще е същият", както и стокообменът с Русия, който категорично е в полза на Русия, основно заради внасяните у нас енергийни суровини. Министър Стойнев освен това се опасява от контрасанкции на Москва.

Според министър Вигенин "е неизвестно какъв би бил евентуален руски отговор" на въведени от ЕС санкции.

"Тази неизвестност дава сериозни поводи за притеснение от наша страна”, добави той.

България вече обяви, че не подкрепя санкции срещу Русия, но призна за легитимни новите управляващи в Киев и заяви, че няма да признае за легитимен референдума в Крим за присъединяването на автономната република към Руската федерация. В началото на следващата седмица външните министри на страните членки на ЕС ще обсъдят новия пакет санкции срещу Москва, които на първия си етап ще включват замразяване на авоари и забрана за пътуване за отговорните за нарушаването на суверенитета на Украйна. Ако и те не доведат до резултат, ЕС вече обяви, че е готов да предприеме и по-тежки икономически санкции.

"Навлизаме в една трудна фаза оттук нататък, която потенциално може да засегне по-силно България, а именно референдумът, който се провежда в неделя, в автономна република Крим, възможността, в резултат на този референдум, да има ескалация на напрежението – нещо, което е един негативен, но възможен сценарий", каза Вигенин.

Той обаче остава оптимист за решаването на кризата по дипломатически път.

Външният министър бе критикуван от ДПС за визитата си в Киев миналата седмица, с която легитимира новите управляващи там. В сряда той определи посещението си като "важно, полезно и успешно" и отново акцентира само върху срещите си с българската общност там. Министърът допусна, че е възможно визитата му да е била представена по "превратен начин".

От "Атака" определиха действията на Вигенин като "солова акция" и затова трябва да му се иска оставката.

Янаки Стоилов: Да не се допуска блокиране на някои от големите енергийни проекти

Председателят на парламентарната външна комисия Янаки Стоилов (БСП) каза, че не бива страната ни да допуска "блокиране на някои от големите енергийни проекти” и застрашаване на енергийната сигурност. По думите му парламентът е в състояние да формулира позиция, която да бъде ориентираща за всички български институции.

"В режим на по-активен диалог ще се опитаме така да формираме нашата позиция, че да минимизираме негативните ефекти върху България”, отговори външният министър.

В края на седмицата българската позиция щяла отново да бъде координирана между президента Росен Плевнелиев, премиера Пламен Орешарски и Вигенин.

Забавянето на "Южен поток" не означавало спиране

И Стойнев, и Вигенин обявиха, че кризата доказва важността на проекта "Южен поток" за България и страната ни не се отказва от него.

"Забавянето по проекта не означава спиране, работната група и в момента продължава да работи", коментира Стойнев.

През декември България и останалите страни от ЕС, през чиято територия минава "Южен поток", дадоха мандат на евкорокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер да води преговори с Русия по юридическия статут на проекта, за който Брюксел твърди, че е в нарушение на европейските правила. Преди два дни Йотингер съобщи, че преговорите се отлагат заради кризата в Украйна.

Вигенин обясни, че в позицията на Йотингер става дума за временно спиране на контактите на политическо равнище, но е било подчертано, че експертните разговори продължават.
"Така или иначе основната работа по "Южен поток" трябва да се свърши първо от експертите – там няма спиране", каза Вигенин.

По-рано в сряда лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обвини правителството на Пламен Орешарски, че продължава да харчи пари за "Южен поток", след като проектът вече е замразен от Брюксел. По този повод депутатът от БСП Явор Куюмджиев посочи, че подготовката на проекта е свързана с разходи.

"В момента проектът не е замразен, защото трябва да има решение на Европейския парламент, на ЕК или на страните, през които минава газопроводът, а такова решение няма. Това, че има изказване на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер, не означава, че проектът е замразен", коментира Куюмджиев.

Той посочи, че развитието на фирмата "Южен поток България" АД, в която собственици са БЕХ и "Газпром", изисква разходи и дейности - изготвяне на проект, отчуждаване на земите, през които минава газопроводът, и тези дейности се извършват.

Междувременно комисията прие внесените от БСП поправки в закона за енергетика, които целят да изкарат газопровода "Южен поток" извън действието на европейското законодателство. Една от тях въвежда специалния термин "морски газопровод", с което "Южен поток" да се разбие на няколко участъка и морският да не попада под юрисдикцията на ЕС, за да не се прилага върху него европейското законодателство.