След 10 г. ще доплащаме 30% вместо 50% за здраве

Директните плащания от джоба на пациентите за здравеопазване трябва да бъдат намалени от сегашните 46.6% на 30% до 2030 година. Това предвижда детайлизирана стратегия по приоритет "Здраве и спорт" на Националната програма за развитие България 2030, която Министерството на здравеопазването публикува за обществено обсъждане.

С дял от близо 50% на директните плащания от джоба на пациентите България е на първо мяссто в ЕС според последните актуални данни за 2017 г., като той е почти три пъти по-висок от средния за ЕС. За нормално се счита доплащането от джоба на пациентите да е до 15% и всички стари членки на ЕС покриват този критерий. Доплащане над 30% вече се смята за критично ниво, като сега страната ни си поставя за цел да го достигне след 10 години. У нас хората доплащат най-вече за лекарства и медицински изделия като стави, стентове, клапи и др., които не се покриват или се покриват частично от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).

Също така от джоба си българите плащат и за услуги като "избор на екип" в болниците и допълнителни "екстри" като самостоятелна стая и др.

Честа причина за доплащане са също диагностични изследвания в извънболничната помощ. Някои изследвания се плащат от НЗОК само в рамките на болниците като част от съответната клинична пътека, но не и ако хората имат нужда от тях за диагностика извън болниците. Това е само малка част от проблема с големия брой хоспитализации у нас и слабо финансираната извънболнична помощ, които също са във фокуса на Националната програма за развитие. 

Една четвърт от здравните разходи – извън болниците

Една от заложените цели в нея е делът на разходите за извънболнична медицинска помощ и рехабилитационн и грижи спрямо общите разходи за здравеопазване да бъдат увеличени от от 13.7% на 25%.

"Качествената първична медицинска помощ намалява общите разходи за здравеопазване и нуждата от по-скъпото болнично лечение, с оглед което ще бъдат предприети мерки за повишаване на качеството в предоставянето на здравни услуги от общопрактикуващите лекари. Ще бъде поставен акцент върху дейностите, свързани със здравното образование и с изграждането на умения за здравословен начин на живот, рационално предписване на лекарствени продукти, както и върху профилактичните дейностите чрез въвеждане на система за оценка на качеството при профилактичните програми и продължително наблюдение на лицата със социално-значими заболявания и на рисковите групи. Ще бъдат предприети мерки и за развитие на капацитета на специализираната извънболнична помощ по отношение на ранната диагностика и навременното лечение чрез използването на съвременните методи в амбулаторни условия, включително и чрез извършването на високоспециализирани дейности и медико-диагностични изследвания", предвижда програмата.

Предвижда се дейностите, които могат да бъдат осъществявани в амбулаторни условия, да бъдат увеличени.

Предвижда се също увеличаване на леглата за продължително лечение и рехабилитация и развитие на капацитета на лечебните заведения за дългосрочни и палиативни грижи.

В лекарствената политика фокусът ще бъде насочен към рационалната лекарствена употреба, развиване на оценката на здравните технологии и проследяване на ефекта от терапията на лекарствени продукти с цел да се взимат правилни терапевтични решения и да се оптимизира разходът на публични средства.

Електронна рецепта – 2020 или 2030 година?

Програмата разширява още повече хоризонта за функционирането на електронно здравеопазване. Въпреки уверенията на МЗ, че електронна рецепта трябва да има още в края на 2020 година, програмата предвижда, че едва до 2030 година всички аптеки у нас ще имат внедрена е-рецепта.

Също така след 10 г. Всички лечебни заведения в извънболничната помощ трябва да имат опция за записване на преглед онлайн. В момента едва 15% предоставят тази възможност. До 2030 всички лечебни заведения трябва да имат достъп и до електронно пациентско досие с разрешението на пациента.