Служебно правителство = президентска република?

Румен Радев пое изпълнителната власт на ръчно управление

Колаж: <i>Mediapool.bg</i>

Досега България е имала пет служебни правителства, но настоящият кабинет на проф. Огнян Герджиков е първият, при който особено ясно личи как назначилият го президент е поел изпълнителната власт едва ли не на ръчно управление. По замисъл служебните правителства са преходна власт, чиято отговорност преди всичко е да осигурят провеждането на демократични и честни избори, които да излъчат нов парламент и редовно правителство. Практиката обаче показва, че служебните правителства се наемат и с допълнителни задачи, смятани за важни и неотложни с оглед на конкретния политически момент.

От една страна, държавният глава е отговорен за състава и дейността на правителството, което е назначил. От друга страна обаче, изпълнителната власт не бива да позволява на друг държавен орган, какъвто е президентът, да ѝ диктува решенията, коментираха конституционалисти пред Mediapool.

В понеделник служебното правителство публикува своя стенограма, от която става ясно, че е отменило наредбата за интеграция на бежанците по нареждане на президента Румен Радев, който бе дал такова предизборно обещание. От стенограмата ясно личи, че част от министрите се съпротивляват срещу решението и дори предупреждават, че то може да доведе до спиране на европейски средства и правен вакуум, но премиерът Огнян Герджиков ги парира с аргумента, че "това е желанието на президента на републиката". В крайна сметка кабинетът изпълнява волята на Радев.

"Министерският съвет е начело на изпълнителната власт в България и независимо дали е излъчен от парламента или е назначен от държавния глава, той е самостоятелно вземащ решенията си орган и не следва да ги взема под диктата или заради претенцията на друг орган", коментира проф. Екатерина Михайлова пред Mediapool.

По думите ѝ всеки гражданин или институция, включително президентът, може да има претенция към правителството, но то би следвало да взема решенията си самостоятелно по законосъобразност и целесъобразност, защото то носи отговорността за тях.

"Отговорността си е на правителството. Например това, че едно редовно правителство се избира от парламента, не го прави несамостоятелно във вземането на решенията. В случая със служебно правителство, то самостоятелно носи отговорност за действията си, а не президентът", посочи Михайлова. По думите ѝ президентът има правото да уволни министрите, ако не провеждат определена политика, но те не могат да се крият зад него, защото другото би било абсурдно.

"В хипотезата на служебно правителство изпълнителната власт до голяма степен е в ръцете на президента. Той носи политическата отговорност за служебното правителство и той може да дава указания, но Министерският съвет е в правомощията си да вземе крайното решение – да отмени или не даден нормативен акт", коментира Атанас Славов, доктор по конституционно право и преподавател в Софийския университет.

По думите му в случая е проблематичен аргументът, с който е отменена наредбата за бежанците – а именно волята на президента.

"Когато се отменя или приема даден нормативен акт, трябва да има законови основания за това, а именно, че това се прави в определен обществен интерес. Такова основание не може да бъде волята на президента", поясни Атанас Славов. Още повече, че в случая аргументите на министрите дори са в противоположната посока.

Според него въпреки политическата отговорност на служебния министър-председател пред държавния глава, последният не може да подменя волята на Министерския съвет. "Политическата воля на президента не е достатъчно основание служебното правителство да отмени или приеме конкретен нормативен акт", допълни Славов.

"По конституция президентът няма правото на законодателна инициатива. Той може да изразява политическа воля, да прави предложения, но отговорността дали да действа или не, е на Министерския съвет. Служебният министър-председател може да е политически отговорен пред държавния глава, но това не означава, че премиерът е длъжен да изпълнява политическата воля на президента по всеки въпрос на управлението, защото според конституцията всеки държавен орган си има своите правомощия", напомни той.

Атанас Славов споделя мнението на редица конституционалисти, че служебното правителство като конструкт в основния закон в момента е сбъркано и би следвало концепцията за него да се преосмисли.

Според бившия конституционен съдия Благовест Пунев обаче, ако има някакъв проблем в решението на правителството да отмени въпросната наредба, той е по същество и се отнася до целесъобразността от отмяната на наредбата.

"Това е президентско правителство, шеф на правителството е президентът", посочи Пунев. По думите му е напълно в реда на нещата президентът да дава директни указания на Министерския съвет и министерствата.

От това следва, че в периодите, когато няма редовно правителство, България е президентска република, което обаче никъде не е упоменато в конституцията.

Досега българските президенти, на които се е налагало да назначават служебни правителства (Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев), са се опитвали да балансират, придържайки се по-скоро към духа на основния закон. Настоящият държавен глава и назначеният от него служебен кабинет (оглавяван от професор по гражданско и търговско право), очевидно тълкуват по друг начин двойнствения характер на ситуацията. Както изглежда, Румен Радев проявява и законотворчески амбиции, каквито по конституция неговата институция няма. По неофициална информация именно той е "поръчител" на пакета промени в няколко закона, предложени от Министерството на правосъдието, в резултат на които практически ще се забрани гласуването на почти всички българи в чужбина (ако новият парламент приеме предложенията).

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари