Училищната реформа на ГЕРБ, изостанала от предишното ѝ управление, беше одобрена на първо четене от депутатите в четвъртък, като събра широка парламентарна подкрепа. Против гласуваха БСП и "Атака", от ДПС се въздържаха, а останалите я подкрепиха. Дебатите около проектозакона за училищното и предучилищното образование, който отново трябва да извърви целия законодателен път, разпали старите спорове между ГЕРБ, БСП и ДПС, започнали още при първото управление на ГЕРБ, чиято предсрочна оставка стана причина проектът да остане неприет.
Сега почти същия проект, но с малки изменения, отново е на дневен ред и отново обект на спорове станаха старите теми за учебниците и за държавната субсидия за децата в частните училища и градини. Наред с това се заформиха и нови дискусионни въпроси като например темата за домашното образование. ГЕРБ се съобразиха с настойчивите предложения на родители да се предвидят повече форми за домашно обучение и впоследствие валидиране на получените знания. БСП обаче са против и смятат, че това ще направи децата асоциални.
БСП настояват и са предложили в свой алтернативен законопроект да има само един учебник по предмет, избиран от образователното министерство, докато проектът на ГЕРБ предвижда учителите да избират измежду много учебници на пазара този, който им се вижда най-подходящ.
Стоян Мирчев от БСП коментира, че издателствата ще обикалят учителите и с пари ще ги карат да избират техните учебници. "Държавата сама си корумпира учителите“, заяви той. Не става ясно обаче защо от БСП смятат, че при само един учебник по предмет корупция няма да има.
Законопроектът на ГЕРБ предвижда нова образователна структура на училищното образование.
Основното образование от I до VII клас се дели на начален етап от I до IV клас и прогимназиален – от V до VII. Както и сега, учениците ще се явяват на изпити за външно оценяване след четвърти и седми клас, като външното оценяване след седми клас е обединено с изпитите за вход към гимназиите.
Депутатът от ГЕРБ Стефани Михайлова коментира, че неограниченият брой учебници развива конкуренцията, а тя поддържа качеството и е двигател на прогреса. "Във всички европейски страни режимът за избор на учебници е либерален", допълни тя.
БСП отново се обявиха против предвидената в законопроекта на ГЕРБ възможност от 2018 година да има държавна субсидия и за децата в частните училища и градини. Така всяко дете ще получава парите от единния държавен разходен стандарт за издръжка, като за тези в частните училища и забавачки тази сума ще се приспада от таксата.
"Ние настояваме парите от бюджета да отиват в държавните и общинските училища", коментира Валери Жаблянов от БСП и заяви, че загрижеността за поставянето на децата в частните и държавните училища при равни условия, е фалшива. Снежана Дукова от ГЕРБ защити държавното финансиране на частните детски градини и училища, като посочи, че такава практика има в Германия, Дания, Финландия, Швеция, Норвегия, Холандия.
"Ще трябва да мине време, докато политическата култура в България престане да разделя публичния от частния сектор с опасения към частния", заяви министърът на образованието Тодор Танев.
ДПС повдигнаха въпроса с отпадането на ромските деца от училище и обявиха, че ще инициират национален дебат по проблема, тъй като той стои на дневен ред за цяла Европа с десетте милиона роми. Лютви Местан повдигна и дежурния въпрос за статута на майчиния език в училище. "Приравнявате статута на майчиния език със свободно избираем като "хореография”. Ако утре имаме за министър човек с ретроградно мислене, къде отива това?", коментира той.
От Реформаторския блок подкрепят законопроекта, но обърнаха внимание, че липсва финансова обосновка и не са съгласувани преходните периоди.
ГЕРБ се отказаха от някои спорни моменти в законопроекта от първия мандат, за да бъде приет с максимално широк консенсус. Така например отстъпиха от идеята за задължителната детска градина за четиригодишните и ревизираха намерението си за закриване на ресурсните центрове за деца със специални потребности и прехвърлянето им към общините.
Председателят на образователната комисия Милена Дамянова, която движи училищната реформа от самото начало, коментира в четвъртък, че между първото и второто четене ще се вземат предвид и други мнения за изчистване на спорни моменти в текстовете.
"Оттук нататък не детето ще се съобразява със системата, а системата ще се нагажда към детето", каза тя.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
4 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Отговор на Михаела Лекова:
Работническата класа бе водещо понятие за 19-21 век. Тя "произвеждаше благата" и бе своеобразен "елит" в социалистическите страни. Към неината идеология се нагаждаха образованието, културата, медицината, социалните дейности, отбраната. Това доведе до редица изкривявания в името на "равенството".
Средната класа през 21 век е водеща. Ако приемем, че тя определя западната политика и произвежда благата, тогава знаем, какви са водещите идеи на западното общество, чиито ценности …
вестникът изповядва. Образованието на средната класа е прагматично, насочено към постигане на личен просперитет и комфорт. Точно това е замисълът на "частните училища" у нас, където учат децата на заможните: бизнесмени, висши политици, лекари, висши чиновници, шоумени, "богаташи" от реституция и наем, медийни величия и др. Тази средна класа у нас е на власт и прокарва своите представи за "качествено образование", "добра медицина", политика, култура и т.н.
Какъв елит на средната класа? Отдавна в България няма такова понятие, особено през последните 4-5 г. Не съм съгласна да се дават пари за частните училища и градини. По-добре е държавата да влага средства за повишаване квалификацията на учителите и за привличането на свежи кадри, за модернизация за училищните бази. Този законопроект е чист лобизъм за частните училища и градини. Някой пак взе едни пари.
Желанието да се заплаща частното училище от държавата идва от елита на средната класа, който желае по-качествено образование на достъпни цени. Това води до изкуствено приравняване на ученици с различни финансови възможности, което ще доведе до отлив от държавните училища. Сега част от училищата са полупразни, но не затворени. Издръжката е еднаква, а тяхната "натовареност" е различна. Учебниците са неграмотно написани. Трябва да има учители, университетски преподаватели и родители и в колективите, които пишат учебници, и в тези, които ги одобряват. Трябва да се постигне широко одобрение от гражданските организации.
всичко добре ама все се побългарява и накрая не дава желания резултат