В окото на бурята

Първият външнополитически приоритет, обявен от външния министър Румяна Желева във всичките ѝ официални изявления след встъпване в длъжност – "Поставянето на България в центъра на европейската политика" - се сбъдна неочаквано бързо, макар и по превратен начин. И Желева, и България днес са не само в центъра на европейската политика и медии, но са епицентър на мощен политически скандал, който разлюля Брюксел.

Казусът с Румяна Желева ще влезе в аналите на Европейския парламент и Европейската комисия като прецедент, който политици и медии ще припомнят и ще се позовават всеки път, когато се избират евродепутати или еврокомисари.

За Брюксел ситуацията едва ли е нова. Това не е нито първият път, нито ще бъде последният път, в който ЕП демонстрира "мускули" или по-малобройни фракции като тази на зелените успяват да объркат сметките на големите и да съборят тяхна кандидатура, показвайки, че гласът им се чува.

Оттеглянето на кандидатури, нарочени за "политически некоректни" като тази на италианския консерватор Роко Ботильоне през 2004 г., се е случвало и преди. Пазарлъците и сделките между леви и десни, но най-вече конюнктурният интерес на големите страни членки, които забъркват "общоевропейската каша", е добре познатият смазан механизъм, който движи 27-членният съюз, воден иначе от най- възвишени принципи и идеи.

Всичко това може и да е вярно, но е заблуда да се смята, че казусът "Румяна Желева" скоро ще бъде забравен в Брюксел. А ако се върнем в България, това може да се окаже повратната точка за управлението на Бойко Борисов. Онзи момент, в който колебанието се загнездва в общественото съзнание, доверието се пропуква, а пукнатината неусетно се превръща в яма, поглъщаща всеки следващ реален или нереален гаф, дребен или едър провал.

Само преди десетина дни "Файненшъл таймс" коментира, че покушението срещу Боби Цанков – първото показно убийство по времето на сегашното правителство – трудно можеше да се случи в по-тежък момент за премиера Бойко Борисов, който дойде на власт с трудната задача да възвърне доверието на партньорите от ЕС в България.

В този контекст последвалият скандал с Румяна Желева прилича на удар право в сърцето на Борисов. Основният източник на неговата политическа легитимност е доверието, което му дадоха ЕС и САЩ като на нов лидер, който, подплатен от високия си рейтинг, има волята да промени курса на страната и да осъществи реална позитивна промяна.

Сега нещата се обърнаха по брутален начин.

Явно и Борисов, и приближеното му обкръжение, в което несъмнено влиза министър Желева, дотолкова са повярвали в своята недосегаемост, че решиха да не обръщат внимание на предупредителните сигнали.

Оценки и коментари, дадени в авторитетни западни издания като "Ди Велт", което определи Желева като "гангстерска невеста" и намекна, че чрез нейната кандидатура се прави опит за европейско легитимиране на съмнителни български групировки, бяха подминати като обикновени поръчкови "клевети".

Дори и човек да не е привърженик на тезата, че сложни на пръв поглед събития имат прости битови обяснения, реакциите на Борисов и Желева не изключват именно това да е ключът към проблема. В техните представи всичко се мери с български аршин.

Повечето български политици и едри бизнесмени не могат да си представят, че някъде ще се появи разобличителна статия за тях и тя няма да е поръчана (или платена) от конкуренцията. Затова и рядко се дават обяснения по съществото на изнесените критики, а вместо това веднага публично се "изобличава" кой е поръчителят и какъв мерзавец е той, с което случаят приключва. Другият вариант е да не се вдига шум, а да се поръча контрастатия срещу "поръчителя".

Българският външен министър заяви пред ЕП, че знаела, че ще я питат за конфликт на интереси и затова била подготвена. Оказа се, че тя е подготвена да съобщи незабавно и името на българския евродепутат от противниковата партия НДСВ Антония Първанова като автор на всички "клевети срещу мен и срещу мъжа ми". Казвайки това, Желева очакваше всички да разберат за какво става дума и да замълчат. Противно на очакванията ѝ, те продължиха да я атакуват с въпроси кога е напуснала фирмата си и какво точно е декларирала.

В отговор Желева ги покани да дойдат лично с нея в България, в родния ѝ Бургас, за да се запознаят с регистрите (сякаш няма интернет).

Многократното ѝ позоваване на българските контролни органи и българския парламент, които не са открили нищо нередно в декларацията ѝ, вече може да се цитира и като виц.

В този момент Румяна Желева се превърна в оживяла метафора - ако всички досега изговорени обвинения, съмнения и годишни доклади на ЕК за корупцията по върховете в България можеха да бъдат събрани на едно място, в един образ, то това беше Желева в защитната си реч. Български министър и кандидат за отговорен европейски пост, за който има съмнения в корупция, се опитва да изчисти името си, като се позовава на българските власти, известни на ЕС със своята корумпираност.

Демонстрираната от външния ни министър компетентност по ресора ѝ – хуманитарна помощ и реакция и при кризи вече получи оценка от евродепутатите. Незадоволителна.

В присъщия си откровен стил премиерът коментира, че имало и други "по-трагични" кандидатури от Желева, но техните страни го подкрепили. Спорно е има ли по-трагични кандидатури от Желева, но дори и да е така, Борисов навярно си дава сметка, че не е министър-председател на Германия или Франция, а на България и че неговата страна се гледа под лупа.

Словоизлиянията му на тема каква "подривна дейност" вършат социалистите и НДСВ имат почва в България и едва ли някой им обръща внимание, но ответната плесница от страна на европейските социалисти и либерали едва ли може да се пренебрегне. Вероятно самочувствието на Борисов идва от мощното рамо, на което и сега разчита от Европейската народна партия, най-голямата в ЕП. Той обаче би трябвало да е наясно, че като български премиер ще се нуждае от подкрепа на всички страни в ЕС, включително и тези, управлявани от социалисти и либерали.

България рядко е изпадала в по-конфузна и унизителна ситуация. Частично оправдание за Борисов е фактът, че кандидатурата на Желева не е само негова, а на ЕНП, която преди месец я избра за свой зам.-председател и сега самоотвержено я защитава. За да бъде спасена "честта" на ЕНП, набързо бе стъкмен "компромат" срещу кандидат-комисар на социалистите, който преди четири години казал, че ромите в родната му Словакия се възползват от системата на социалните грижи.

В подобна ситуация и непозволените удари са позволени. Но и това не бива да подвежда Борисов. Политическата буря около кандидатурата на Желева ще отмине, но в ЕС ще запомнят откъде тръгна всичко. ЕНП и Барозу едва ли ще простят, че са били принудени да жертват политически ресурс в защита на една толкова спорна кандидатура и толкова спорна страна, каквато е България.

А Борисов трябва да признае поражение. И да е наясно, че кредитът на доверие свършва и облаците над неговата "небесна Лъчезария" опасно се сгъстяват.