Вярно или не: Без редовен кабинет и парламент, кризата е неуправляема

Вярно или не: Без редовен кабинет и парламент, кризата е неуправляема

"Ако правителството на ГЕРБ подаде оставка, през есента може да има гладни хора по улиците и безпомощно служебно правителство. При едно служебно правителство точно такъв ще бъде сценарият. Защото няма да има инструменти, с които служебното правителство да може да реагира на всички тези проблеми, които предстоят". Тази прогноза направи социалният министър Деница Сачева пред бТВ през уикенда, повтаряйки тезата на премиера Бойко Борисов и редица други министри от кабинета

"Много съм притеснен, че при една евентуална оставка има реална опасност да блокира и работата на общините и работата на държавната администрация, което би било проблем за всички жители в цялата страна", коментира в понеделник кметът на Враца Калин Каменов (ГЕРБ) отново пред бТВ, сгъстявайки черните краски при евентуално оттегляне на правителството.

Почти месец ще стане откакто граждани искат оставката на третото правителство на Бойко Борисов. Миналата седмица президентът Румен Радев, който подкрепя исканията на протестиращите, каза, че е готов със състава на евентуалното служебно правителство.

Това означава, че максимално бързо, при подаване на оставка на Борисов и деклариране, че няма да има опит за нов кабинет от негова страна и от останалите политически сили в парламента, служебното правителство може да встъпи в длъжност.

Какви са правомощията на служебния кабинет и с какво се различава той от редовния?

Неговата основна задача е да организира и проведе предсрочните избори. Това обаче не означава, че служебното правителство няма механизми реално да управлява останалите процеси в държавата, както твърдят от ГЕРБ.

Срокът му на работа в най-добрия случай е около 3 месеца (2 месеца за провеждане на парламентарни избори и 1 месец за свикване на новоизбраното Народно събрание), което означава, че при достатъчно експедитивно свършена работа, нов парламент може да има още през ноември.

Служебното правителство разполага с пълния обем от правомощия, които Конституцията и законите предвиждат за Министерски съвет, излъчен от Народно събрание, но с ограничения в неговите правомощия, които произтичат от невъзможността на този кабинет да предприема действия, за които е необходим акт на парламента.

Служебното правителство не може да променя Закона за държавния бюджет на Република България, както и данъчната политика.

Именно това посочват от ГЕРБ като аргумент, че кабинет, назначен от Румен Радев, няма да може да се справи със задаващата се според управляващите криза, предизвикана от коронавирусната епидемия.

Да видим какво е състоянието на бюджета:

Само преди два дни Министерството на финансите обяви, че държавният бюджет към 31 юли 2020 г. е с излишък от 1.7 млрд. лв. Това дори е със 120 млн. лв. повече спрямо същия период на миналата година, което опровергава апокалиптичните прогнози на премиера, че заради коронакризата бюджетът ще излезе на огромен дефицит от над 2 млрд. лв. още през лятото.

Това засега не се е случило, въпреки че в последните дни на юли кабинетът ударното обявява нови и нови разходи за стотици милиони лева като част от антикризисните мерки със срок на действие от три месеца – тоест до края на октомври 2020 г.

Отделно в края на март – веднага след въвеждането на извънредното положение заради Covid-19, правителството актуализира държавния бюджет и заложи в него възможността за теглене на държавен дълг до 10 млрд. лв., а не 2.2 млрд. лв., както бе записано в приетия първоначално закон.

Дори при обявяването на социално-икономическите мерки за близо 1.2 млрд. лв. миналия понеделник, Борисов каза, че те ще се поемат от "мазнинките във фискалния резерв".

По закон държавният бюджет може да излезе на дефицит от 3.5 млрд. лв.

Всички тези възможности възлизат на 14.7 млрд. лв. в рамките на оставащите пет месеца.

Тоест, евентуално служебно правителство има доста сериозен буфер, в чиито рамки може при необходимост да одобрява евентуални нови мерки за справяне с кризата, без да има нуждата от каквито и да било законодателни мерки и от парламент.

Съвсем друг механизъм, използван и в момента от кабинета на Борисов, е преразпределянето на средствата по различните мерки на оперативните програми и преливането на суми от една мярка в друга с цел подпомагане на бизнеса. Например прословутите 1.8 млрд. лв. за бизнеса се оказаха 1.1 млрд. лв. от оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност" до края на 2020 г., от които се оказа, че са разпределени малко средства и фирмите отдавна е можело да се възползват от тях, за да са по-подготвени за пазара, не просто за кризата. 500-те милиона от държавната Българска банка за развитие (ББР) за кредити и гаранции по кредити за бизнеса също бяха гласувани малко след избухването на епидемията през пролетта, но все още не са стигнали до нуждаещите се. Новото са едва 200 млн. лв. - пак от ББР, предвидени за грантове за бизнеса, но и тяхното разпределяне още не е започнало.

Анонсираните от премиера "няколкостотин милиона" за детски градини също се оказаха част от приета вече тригодишна програма за ремонт и строежи на нови детски заведения на обща стойност 210 млн. лв., от която първите 70 млн. лв. бяха одобрени миналата седмица.

Тоест "мазнинки" за посрещане на кризата има, но да се раздават пари на юруш - без анализ къде да бъдат насочени и с планиран ефект, който може да бъде отчетен и проследен - няма да свърши работа.

Как работят общините и държавната администрация при служебен кабинет?

По абсолютно същия начин като при редовен. Местните власти имат делегирани бюджети и конкретни бюджетни субсидии, които са вече определени в Закона за държавния бюджет. Същото се отнася и за бюджетите на всички министерства и подопечните им агенции и звена, които се водят второстепенни разпоредители на бюджета.

Все пак не се решава ден за ден коя община колко ще получи и дали редовен или служебен министър нарежда бюджетните субсидии, е все едно.

Дори и извънредна епидемична обстановка, в каквато България е от 13 май, се обявява, спира или удължава от министъра на здравеопазването, който освен това издава и съответни заповеди за конкретни изисквания и ограничения. Така че при необходимост и това не е пречка за функционирането на служебно правителство.

Единственият евентуален проблем, който е лесно преодолим при бързо подаване на оставка на третия кабинет на ГЕРБ, е внасянето на проекта на закона за републиканския бюджет за 2021 г. Това трябва да стане до 31 октомври 2020 г., заедно с поправките в данъчните закони, ако такива се предвиждат. Приемането на бюджета трябва да стане до края на декември 2020 г.

Факт е, че правителствата на Бойко Борисов, както и това на Орешарски, стриктно спазваха изискването за внасяне на проектобюджета до 31 октомври. За разлика от предишни практики, при които плановете за държавните финанси за следващата година се депозираха в парламента дори и в края на ноември и имаше случаи на продължаващи до малките часове на нощта дебати и заседания за гласуване на текстове.

Реално досега министри на финансите не са били санкционирани за неспазване на срока за внасяне на проектобюджета.

Всъщност доста добър вариант за явяване на избори би било партиите, искащи доверието на българите, да разработят и защитят аргументирано пред избирателите проект на бюджет за 2021 г.

Извод: Твърденията на представители на ГЕРБ, че служебен кабинет няма механизми за ефективно управление на държавата, са неверни.

Споделяне
Вярно или не?

Добре дошли във FACT CHECK – зоната за проверка на фактите, изобличаване на неистините и дисекция на полуистините, изричани в публичния дебат. Тук намират място публични изказвания и твърдения, които са значими и важни за обществото, попадайки в обхвата на приоритетните теми, отчетени от авторитетни социологически агенции. Най-често това са изказвания и твърдения на представители на трите основни власти плюс медиите, но не само те.

Целта не е да хванем някого в лъжа и да го посочим с пръст, а да подобрим качеството и отговорността на публичния дебат, което означава дезинформацията бъде пресечена при нейния източник. В днешно време политиците рядко си позволяват откровени лъжи; тяхната "специализация" са полуистините, подвеждащите данни и факти, които да ги представят в най-добра светлина. Като издирваме и представяме фактите такива, каквито са, разсейваме димната завеса и даваме възможност на хората сами да си правят изводи.

Първата в българското медийно пространство платформа "FACT CHECK" стартира през септември 2016 г. с финансовата подкрепа на Институт "Отворено общество" – София за период от седем месеца.

Високият обществен интерес към този вид коректив на "публичното говорене" е причината да продължим рубриката.

Публикуваме анализи и оценки на изказвания на представители на политическия и корпоративния елит в България, подбрани по предварително определени критерии.

Анализите са безпристрастни, основават се на прозрачно извършени проверки, базирани главно на публични източници. В случай, че се докажат допуснати неточности в публикациите, те се коригират и се публикува коригирана версия, в съответствие с методологията на работа.

Повече за идеята на проекта - ТУК

Метод за селекция на изказванията, обект на анализ и оценка в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Модел на анализ и оценка на публичните изказвания в платформата "FACT CHECK" - ТУК

Кодекс на принципите - ТУК

Още по темата
Още от Вярно или не?