Здравната каса настоя за мерки, разтоварващи разходите й

Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) настоя правителството и здравният   министър да приведат в изпълнение пакет от мерки, с които да се намалят разходите на касата. Сред предложенията са по-трудното включване на лекарства в позитивния лекарствен списък и съобразяването на този процес с възможностите на бюджета на касата, прехвърляне финансирането на някои дейности към държавата, засилване контролните функции на касата  и др.

От касата посочват, че пакетът с мерки за оптимизиране на разходите ѝ е бил приет от Министерския съвет в началото на тази година, но на практика голяма част от разписаното в него не се изпълнява, тъй като трябва да се направят промени в закони и наредби. От НЗОК очакват, че новото правителството ще изпълни разписаните мерки, за да се облекчи бюджетът на касата, който през тази година на два пъти беше актуализиран.
    
Най-много предложения касата има по отношение на лекарствата, които формират съществена част от преразхода в бюджета ѝ. От касата предлагат включването и заплащането на нови медикаменти в позитивния списък, които водят до завишаване на разходите, да се обобщават на 12-месечен период при сформиране на проектобюджета за следващата година. Аргументът е, че сега през годината биват включвани нови медикаменти, за които предварително не са планирани средства и така се стига до преразход.

От касата настояват още нейни експерти да определят какъв процент от стойността на лекарството да се покрива от институцията и това да става в съответствие с възможностите на бюджета ѝ. Касата иска и повече представители в Националния съвет по цени и реимбурсиране. Сега процентът на реимбурсиране се определя от националните консултанти. От касата настояват и за ограничения при включването на нови диагнози, за които тя плаща. Предложението е нови диагнози да се добавят веднъж на две години, отново при изработването на проектобюджета за следващата година.

Друго предложение е въвеждането на възможност да се анализира ефектът от вече включени в позитивния лекарствен списък медикаменти с ниво на реимбурсиране 100% и 75% на определен период от време - например 3 години. Според касата тази мярка е необходима при лекарствени продукти под патентна защита, за които профилът на безопасност е доста динамичен и при включването им в списъка клиничните данни са недостатъчни.

Касата настоява и да бъде разтоварена от плащането за някои терапии, като бъде подпомогната от държавата. През последните години редица дейности, които бяха отговорност на държавата бяха прехвърлени на здравната каса и вместо с пари от държавния бюджет се покриват с пари от здравни вноски. Така например НЗОК предлага да се създаде държавен фонд, който да подпомага финансирането на редките болести, чието лечение струва около 60 млн. лева годишно.

НЗОК настоява и дейностите по Националната програма за рак на шийката на матката да се осъществява от здравното министерство.
     
Касата предлага и някои ограничения по отношение на болниците.

Едно от тях е нормативно регламентиране на принципа, че за болнична медицинска помощ се заплащат само случаите, когато лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ.

Друго предложение е ново лечебно заведение за болнична помощ да се разкрива само в случай, че получи одобрение от министъра на здравеопазването още на ниво инвестиционно намерение. Сред предложенията е и лечебни заведения, които сключват договори с НЗОК, да не могат да ги сключват избирателно само по клинични пътеки, обслужващи по-леки случаи, изискващи по-кратък престой и които са по-изгодни във финансово отношение. С промяна на рамковия договор трябва да се предотврати и възможността да се приемат избирателно само леки случаи в рамките на дадена клинична пътека, а останалите да се насочват към други болници за диагностика и лечение.