Част от скандалния научен конкурс е касирана, засегнатите завеждат дела

Просветният министър Стефан Воденичаров е издал заповед, с която отменя част от скандалната научна сесия на фонд “Научни изследвания“, стана ясно във вторник на среща между него и представители на университетите и научната общност, в която се включи и премиерът Бойко Борисов. Воденичаров обяви, че е поел риска да касира част от сесията и срещу него вече са заведени 10 дела. Той призова научната общност да има търпението и проблемите да се решават без емоции, за да не се нарушават законите. Той съобщи, че вече шестима от общо девет души в Изпълнителния съвет на фонда са подали оставка. Воденичаров е отменил проектите, предложени от научно-експертните комисии по педагогика и мултифункционални изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление.

Отменени са общо 22 проекта, сред които попадат и добилите най-скандална известност частни фирми, регистрирани в деня, в който е изтичал последният срок за кандидатстване. Отменени са и два проекта на Нов български университет, в това число и проектът на Ралица Берберова, която е най-близка сътрудничка на вече отстранения председател на изпълнителния съвет на фонда Рангел Гюров. Сред отменените проекти са и тези на фирма "Омда" и Института за модерна политика, чиито представители имат съдружие с бившия управител на фонда Христо Петров в друга фирма - "Евроимоти".

Финансирането си ще трябва да връща и Вероника Азарова, която ръководи проекта за изследване на отношението на публиката към музейната институция.

Отменен е и археологическият проект на Веселина Инкова от фондация "Тракия", в която участват Васил Божков, Кирил Христосков, Светлин Русев, Иван Маразов, Радосвет Радев и др.

“Правилно са отменени тези проекти, защото те са били предназначени за открадване“, коментира по време на срещата проф. Лъчезар Аврамов, ръководител на лаборатория “Биофотоника” в Института по електроника на БАН. Той обаче коментира, че конкурсът е фундаментално опорочен и призова министъра да приложи правомощията си и да го отмени изцяло. Аврамов бе подкрепен от проф. Владимир Добрев, също от БАН, който определи като абсурдни твърденията на ректорите от миналата седмица, че по-голямата част от проектите са изрядни. Той призова за пълна прозрачност и публикуване на проектите с техните точки и рецензенти. За пълно касиране на конкурсната сесия настоя и Христо Лафчиев от Института за ядрени изследвания на БАН. “Казвам го с болката на човек, който е спечелил в тази сесия. Боли ни, но парите трябва да се върнат“, посочи той.

Той упрекна Съвета на ректорите, който е мълчал по време на целия скандал, а сега му е дадено правото да направи номинация за нов управител на фонда. В петък на среща при Воденичаров Съветът на ректорите издигна кандидатурата на доц. Борис Стефанов за нов управител на фонда, но учени сигнализираха, че и неговото име е замесено в опорочено класиране на проекти от предишна сесия. “Ще имаме доверие само ако се излъчи личност, която активно се е борила с корупцията в научния фонд през последните години, а не е участвала във всичко това“, коментира Лафчиев.

Засегнат от това изказване, председателят на Съвета на ректорите и ректор на Медицинския университет в София проф. Ваньо Митев обяви, че ако не е бил ръководеният от него съвет, е нямало да има оперативна програма за образование. “Едно благодаря няма ли да ми кажете за тази оперативна програма“, обърна се Митев към Лафчиев. По думите на ректора по време на скандала в научния фонд оперативната програма е била “на косъм“ и имало много сили, които не искали да я има.

Митев заяви, че Съветът на ректорите може да размисли за кандидатурата на Борис Стефанов и, ако има сериозни обвинения, тя да бъде свалена.

На срещата отново беше повдигнат въпросът за Закона за академичния състав, който по думите на Лафчиев е “врата в поле“ и позволява на всеки да стане професор, доцент и да си купи титлата срещу проекти от фонда.

Ректорът на УНСС проф. Стати Статев обаче смята, че това е проблем на самата научна общност. “Стоя, слушам и не искам да съм тук, не ми отива на титлите да занимаваме изпълнителната власт с кухнята си“, заяви той. По думите му законът за академичния състав е перфектен и не е нужно държавата да въвежда стандарт, защото има академична автономия. “В моя университет няма отворен конкурс за професор от влизането на закона“, посочи той.

Статев посочи, че трябва да се гледа напред и учените да решат каква част от финансирането да отива за фундаменталните, каква за хуманитарните и каква за медицинските науки.

Премиерът Бойко Борисов пристигна със закъснение на срещата, а учените изчакаха половин час, докато образователният министър го посрещаше. “Трябваше да изпратя хърватския колега и се замотахме малко. Нямаше как да кажа на колегата да не допива кафето", извини се премиерът на учените. На свой ред Борисов заяви, че самият той не се наема да стане арбитър в споровете на учените. Затова ги посъветва да си изберат най-добрия арбитър, “както се избира папа“- да се затворят и да изберат. Под арбитър премиерът визираше изпълнителен съвет и управа на фонда. “Това е като добрия арбитър на футболен мач. Когато е добър арбитърът, отборите играят и не се оправдават с него. Направете такава 9-членна комисия, която действително да може да атестира всеки един проект по начина, по който е добър. Както се избира папа, затворете се тук, карайте се, посъветва учените Борисов.

 “Вие сте разумни хора и съм убеден, че ректорите ще намерят друг по-подходящ, щом има съмнения“, каза Борисов по повод кандидатурата на Борис Стефанов.

"От дискусията виждам няколко проблема. От една страна - всички искат академична автономност, от друга страна - ние да определим критерии за това кой да е професор", каза още той. 

“Моето мнение е, че трябва да се анулира целият конкурс за проекти във фонда "Научни изследвания", коментира още Борисов и допълни, че все пак юристите трябва да се произнесат.