АЕЦ “Белене“ е рентабилна само при дългосрочно изкупуване на тока й

Проектът за изграждане на АЕЦ “Белене“ е рентабилен, само ако има сключени дългосрочни договори за изкупуване на произвежданата от централата електроенергия, сочат разчети на основния инвеститор - Националната електрическа компания (НЕК), записани в десетгодишния ѝ бизнес план до 2020 г. Това стана ясно от изявление на Димчо Кънев, главен специалист в отдел “Прогнозиране, развитие и научно обслужване“ в НЕК, по време на Българския икономически форум в четвъртък.

Той добави, че без такива договори проектът е изложен на пазарния риск от конкуренцията на останалите енергийни мощности в региона. Кънев каза още, че според данните на НЕК за развитието на българския пазар и електропотреблението 1/5 от капацитета на централите в страната и без това ще останат свободни и трябва да се търси реализация на продукцията извън страната.

Въпреки това свое становище, държавната компания е заложила в бизнес плана си въвеждане в експлоатация на АЕЦ “Белене“ в периода 2018-2020 г.

В същото време българското правителство все още не е взело окончателно решение за продължаването на проекта за новата атомна централа, докато се опитва да постигне по-малко оскъпяване на базисната цена от 3.997 млрд. евро, но която бе подписан в края на 2006 г. договорът с руската компания изпълнител на строежа “Атомстройекспорт“. Плащанията по реализацията на АЕЦ “Белене“ бяха спрени миналата есен, когато стана ясно, че се оттегля германската компания RWE, избрана за съакционер с 49 на сто в дружеството, което ще изгради и ще експлоатира бъдещата 2000-мегаватова мощност.

Това доведе до обявяване на конкурс за консултант, който да преструктурира проекта и да търси нови потенциални инвеститори в централата, а паралелно правителството проведе редица разговори с европейски инвеститори, в които наскоро стана ясно, че се е включила и Русия.

По данни на Кремъл, обявени в навечерието на визитата на руския премиер Владимир Путин на 13 ноември в София, в момента се преговаря с германски и италиански инвеститори.

Българският министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайчов пък обяви малко преди това, че с всеки изминал час наближава моментът за обявяване на инвеститора.

По същото време в офанзивата се включи и премиерът Бойко Борисов, който изпрати официални покани до Сърбия и Хърватия, а после и до Македония да получат по 1, 1.5 до 2.0 процента от АЕЦ “Белене“. Офертата му беше именно включването им срещу дългосрочно изкупуване на ток от централата, с което да си гарантирали покриване на недостига на електроенергия. (Между впрочем опция за такива договори бе предвидена и в конкурса, с който RWE през 2008 г. беше избрана за участник в проекта, но така и не стана ясно дали концернът е смятал да се възползва от тази възможност).

И докато Хърватия отказа участие в ядрения проект, Сърбия и Македония преди два дни потвърдиха интереса си, но очакват повече детайли по проекта, преди да вземат окончателно решение.

Според анализ на сръбския вестник “Политика“ участието в АЕЦ "Белене" няма да е изгодно за Сърбия. Изданието изтъква, че премиерът Мирко Цветкович и министърът на енергетиката Петър Шкундрич са заявили, че Сърбия има желание да участва в АЕЦ "Белене", въпреки че било неясно “въз основа на какво давали съгласието си", съобщи агенция "Фокус".

“Мегаватчас електроенергия от АЕЦ "Белене" на българо-сръбската граница днес ще струва 60 евро, плюс разходите за транспорта. На свободния пазар в региона мегават електроенергия може да се купи и за 45 евро. Това означава, че в следващите 15 години Сърбия ще похарчи 131 млн. евро повече, ако купува електроенергия от “Белене", отколкото на свободния пазар", коментира изданието.

В статията се цитира и мнението на експерта Светислав Булатович, според когото “влизането на Сърбия в АЕЦ “Белене" би бил нерационален ход, противоречащ на интересите на гражданите“.

“Със същите пари и с несравнимо по-малко риск Сърбия би могла да произвежда по-евтина електроенергия и да отвори нови работни места. Не е ясно на какво основание се разглежда участието на Сърбия, при положение че цената на проекта все още не е ясна, т.е. въз основа на какви данни министерството на енергетиката ще направи анализ, че участието е оправдано", изтъкнал Булатович.