България няма опит и капацитет за детска бъбречна трансплантация, както МЗ твърди

Въпреки печалната статистика и мнението на водещи експерти, МЗ праща тежко болно дете на “доказания опит“ на болница “Лозенец“

България няма опит и капацитет за детска бъбречна трансплантация, както МЗ твърди

Въпреки че здравното министерство отказа да изпрати деветгодишно дете за трансплантация на бъбрек в Германия под предлог, че тя може да се извърши у нас, България няма нито опита, нито специализиран екип, който да я осъществи. За последните пет години у нас е правена само една бъбречна трансплантация на дете от трупен донор и четири чернодробни, а съдбата на трансплантираните е неясна. Това сочат данни на Изпълнителната агенция по трансплантациите, предоставени по Закона за достъп до обществена информация на Центъра за защита правата в здравеопазването, с които Mediapool разполага.

По тази причина децата до 18 години са насочвани от Фонда за лечение на деца за трансплантации в чужбина, като в периода 2012-2016 година в чужбина са извършени 25 трансплантации на българчета, основно в Германия, Франция, Великобритания, Турция.

Освен че в последните години броят на извършените у нас трансплантации на деца е нищожен, водещи специалисти са единодушни, че бъбречната трансплантация трябва да се извърши в чужбина и че у нас няма специализиран екип от детски лекари за осъществяването ѝ.

Въпреки това, в последния възможен момент преди заминаването на детето за германската клиника, министерството отказва да подпише формуляра S2, удостоверяващ, че държавата ще финансира трансплантацията на 9-годишния Байрям Али, доверявайки се на становищата на трансплантолозите проф. Петър Панчев и проф. Любомир Спасов, че могат да направят трансплантацията в България. И детето е насочено за лечение в бившата правителствена болница “Лозенец“.

Трябва ли трансплантацията да е в чужбина?

Министерството пренебрегва становището на специалиста нефролог към Фонда за лечение на деца под предлог, че се е произнесъл само един експерт и той не е трансплантолог.

Становище пред фонда, че трансплантацията не може да се извърши у нас е дал д-p Димитъp Рycинoв, детски нефролог от специализираната болница по детски болести “Проф. Иван Митов“ ЕАД. Личната лекарка на детето Павлина Крумова обясни, че е правена консултация и със специалисти от “Пирогов“, но екипът на д-р Димитър Момчилов я е определил евентуалната операция като “крайно рискова и технически невъзможна“.

Мария Чернева от Обществения съвет на Фонда за лечение на деца обясни, че през 2015 година фондът е взел решение за изпращането на Байрям в Германия за консултации и евентуално лечение въз основа на обстоен преглед и становище на детския уролог д-р Стоян Пеев от “Пирогов“, според когото детето трябва да се консултира в чужбина, поради изчерпване на възможностите в България.

“Година по-късно отново разглеждаме заявление на детето, но за продължаващо лечение. То наистина е придружено само със становището на един лекар, но в такива случаи правилникът разрешава това, тъй като все пак става дума да продължение на лечението“, обясни тя.

България няма екип за детска бъбречна трансплантация

На мнение, че у нас няма капацитет за извършване на трансплантацията е и водещият детски нефролог доц. Анелия Буева, бивш член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца, напуснала заради подмяна на решения на обществения съвет от директора Владимир Пилософ. Допреди няколко години детски бъбречни трансплантации са правени от съвместни френско-български екипи в “Пирогов“, но след това практиката е преустановена.

“След 2010 година, когато е прекратена съвместната работа на български и френски лекари, в България няма специализиран екип за извършване на бъбречни трансплантации на деца“, заяви Буева пред БНР.

“От тогава в България няма място, няма организиран екип, който да извършва детска трансплантация“, коментира тя.

“Моите уважения към проф. Панчев, който цял живот оперира, трансплантира, уролог на високо ниво, но няма организирана детска трансплантация в България“, каза Буева.

Екипът за трансплантация трябва да включва детски нефролози, детски уролози, специално обучени детски реаниматори.

Във връзка с лечението на Байрям доц. Буева изрази недоумение защо той не е изпратен за трансплантация в чужбина и посочи, че именно поради изброените причини Фондът за лечение на деца след 2010 година е изпращал нуждаещите се от трансплантация деца в чужбина.

Здравното министерство отстъпи и поиска още становища

Същевременно близките на детето също са притеснени от отказа да заминат в чужбина и питат защо ако е можело да се направи трансплантация у нас, тя вече не е извършена. “Осем години се мъчим да направим трансплантация. Нека министърът на здравеопазването да преосмисли решението си, ако има деца, ако го боли, ще ни съдейства. Искаме детето ни да замине за Германия”, каза дядото на 9-годишния Байрям Али пред бТВ.

След обществения натиск по въпроса Министерството на здравеопазването разпореди свикването на разширен консилиум от специалисти заради нуждата от спешна трансплантация на бъбрек на детето. бТВ разполага с документ, от който е видно, че едва на 21 февруари 2017 г. Фондът за лечение на деца изпраща запитване до Александровска болница дали може да се направи у нас трансплантация на бъбрек на дете от жив донор.

“Ще направим всичко необходимо детето да получи животоспасяващо лечение. Допитваме се до водещите български трансплантолози, които имат доказан опит и са готови да оперират Байрям“, обяви в сряда зам.-министърът на здравеопазването д-р Атанас Кундурджиев.

От здравното министерство твърдят, че “само в Александровска болница за последните години са направени над 300 трансплантации, сред които и на деца“.

“Доказаният опит“ не включва деца и е спорен

Статистиките на ИАТ за трансплантационната дейност на Александровска болница и болница “Лозенец“, където е насочено детето, обаче не са толкова безспорни. Първо, както вече стана ясно, от 2012 година досега у нас са направени само една бъбречна и четири чернодробни трансплантации на деца, като липсва информация доколко са били успешни те.

През 2014 година в Александровска болница са направени 31 трансплантации на бъбрек – 9 от жив донор и и 22 от трупен. През същата година са починали 9 пациенти с бъбречна трансплантация, извършена в Александровска болница, като само двама са преживели до 2 години след трансплантацията и останалите – до 1 година след операцията. В болница “Лозенец“ през 2014 година са направени 23 бъбречни трансплантации – една от жив донор и 22 от трупен донор. Същата година са починали трима души, трансплантирани от бъбреци в болницата, и тримата преживели до 1 година след трансплантацията.

През 2015 година болница “Лозенец“ има отново 23 бъбречни трансплантации – 3 от жив и 20 от трупен донор. Същата година са починали четирима пациенти с трансплантиран в “Лозенец“ бъбрек. Същата година в “Лозенец“ са направени 10 чернодробни трансплантации – една от жив донор и 9 от трупен. Починалите след чернодробна трансплантация в “Лозенец“ през 2015 година са четирима души, всичките преживели до 1 година след трансплантацията.

През 2015 година Александровска болница има само един починал пациент след бъбречна трансплантация от трупен донор, преживял до 1 година. Общо бъбречните трансплантации са 29.

През 2016 година Александровска болница има общо 25 бъбречни трансплантации. Починалите през тази година след бъбречна трансплантация в болницата са трима души, всичките преживели до 1 година.

Европейският и световен опит показва, че годишната преживяемост след бъбречна и чернодробна трансплантация е приблизително 90% , а петгодишната между 70% до 85%.

Директорът на Изпълнителната агенция по трансплантациите Марияна Симеонова съобщи пред Mediapool, че преживяемостта през първата година след бъбречна трансплантация у нас е била повишена от 77% през 2012 година на 92% през 2016 година при средно за ЕС 94%. При трансплантациите на черен дроб преживямостта през първата година е повишена от 75% през 2012 година на 91% през 2016 година. Тя коментира, че по този показател не се отличаваме съществено от европейските и световни показатели, но все пак зад процентите стоят различен брой трансплантации и у нас все още има какво да се подобрява. Симеонова посочи, че статистиката показва, че с увеличаването на трансплантациите през последните години у нас се подобрява и опита на специалистите и съответно преживяемостта.

Споделяне
Още по темата
Още от България