ДДС става отново 22%, данък "лукс" влиза в сила от 1 май

Данък добавена стойност (ДДС) да се вдигне от 20 на 22% за срок от една година. Това е записано в последната редакция на антикризисните мерки, които правителството е предоставило в понеделник следобед на партньорите от тристранния съвет, съобщи икономическият експерт на "Подкрепа" Мика Зайкова.

Така бодрите новини след преговорите между финансовия министър и работодатели и синдикати в неделя, че "богатите ще пълнят хазната" с въвеждането на данък "лукс" бързо претърпяха обрат, тъй като при скок на ДДС хазната ще пълнят всички.

Мика Зайкова каза, че не знае кога се предвижда евентуалното въвеждане на увеличения ДДС, но предположи, че това може да стане от всеки момент.

Другата обмисляна промяна, за т.нар. данък "лукс", предвижда жилищни имоти над 250 квадратни метра, както и луксозни коли над 121 к. с. да се облагат с двойна ставка, а ставката за облагането на яхти да се вдигне тройно.

Финансовият министър Симеон Дянков поясни доста лаконично в понеделник, че въвеждането на данък "лукс" може да се осъществи още от 1 май с промяна в Закона за местните данъци и такси, като ще се впише увеличение на скалата на данъците върху имотите и колите. Според министъра няма значение кой ще събира данъка - общините или държавата. Мяркята обаче се посреща много хладно от работодателските организации, които смятат, че тя няма да даде търсения ефект, защото собствениците на луксозни имоти ще намерят вратичка отново да ги "скрият".

А предложението за вдигане на ДДС досега не бе обсъждано от тристранните партньори. По принцип то обаче е сигурен начин за пълнене на хазната в моменти на криза, защото данъкът се плаща от крайните потребители и се начислява върху всички стоки и услуги.

Ако бъде прието вдигането на данъка с 2%, приходите в бюджета от увеличението ще бъдат около 540 млн. лв., обясни Мика Зайкова, като уточни, че като компенсаторна мярка се предвижда още по-голямо съкращаване на срока за връщане на данъка.

ДДС бе въведен в България от април 1994 г. със ставка 22%. Десет години по-късно ставката бе намалена с 2%, а в последните години икономисти настояват данъкът да бъде снижен с още 2%, за да се стимулира потреблението. Такова бе и намерението на сегашното правителство - до края на мандата му ДДС да спадне с 2% - до 18%. Вместо това обаче се отива към вдигане на данъка, като България е сред страните в ЕС със средно голяма ставка.

Като антикризисна мярка Гърция вдигна от 15 март ДДС с 2%, като там има две диференцирани ставки, които станаха съответно 11 и 21%.

39 мерки, 20 на синдикатите, 19 - на правителството

Във варианта на антикризисен план, връчен на синдикатите и работодателите в понеделник следобед, има 39 мерки, 20 от които са на синдикатите, 19 - на финансовото министерство.

Запазени са както част от мерките от първия антикризисен списък, неофициалното разпространение на който предизвика остра обществена реакция, така и такива, които са били разгледани от социалните партньори в неделя и са получили принципно одобрение.

Така, например, предлага се намаление на средствата за заплати с 10% за ведомствата, които не са извършили 15-процентните съкращения в щата си. Няма да се свиват парите за заплати на МВР и военното министерство след острата реакция на заетите в двете ведомства и съпротивата на ресорните им министри. За сметка на това държавните служители няма да плащат осигуровките си, какъвто бе първоначалният замисъл.

Чиновниците няма да могат да сключват граждански договори за консултантски и други услуги. Отпада заплащането за участие в работни групи и междуведомствени съвети. До края на годината ще се ограничи и допълнителното материално стимулиране за добра работа на чиновниците, предвиждат проектомерките. Ще се отрежат и парите за облекло.

Правителството предлага още да се замрази намаляването на осигурителните вноски до 2011 година. Ще се съкрати продължителността на изплащането на обезщетение за временна нетрудоспособност. Социалните пенсии и добавки ще се дават след доходен и имотен тест. Парите за този вид пенсии ще се дават не от НОИ, както е досега, а от Министерството на труда и социалната политика.

Лихвата за неплатени данъчни задължения се вдига двойно - от 10 на 20%, колкото е за неплатени осигурителни вноски, предвижда друга от мерките.

Увеличават се дължимите към държавата дивиденти на дружествата с преобладаващо държавно участие. 

Освен обявената приватизация на миноритарни дялове в държавни дружества, за бърза продан ще бъдат обявени "Топлофикация - София" и НДК, нещо, което само преди ден предложи публично бившият икономически министър в правителството на Стефан Софиянски и финансов специалист Красимир Ангарски.

Какъв ще е ефектът за фиска?

Предварителните разчети на синдикатите сочат, че финансовият ефект в подкрепа на фиска ще бъде около 400 млн. лв. от мерките за свиване на разходите за поддръжка на заетите в публичния сектор.

Ако се включим в търговията с въглеродни емисии, можем да спечелим още 200 млн. лв. Дори и тази сума е съмнителна, пресмятат от "Подкрепа", защото правителството не е готово да търгува с емисии, а и цената им е паднала.

От увеличението на ДДС в хазната ще влязат около 540 млн. лв., а от данък "лукс" - около 150 млн. лв. От намаляването на обезщетението за временна нетрудоспособност - 15 млн. лв. От съкращенията на парите за заплати на чиновниците ще се спестят 60 млн. лв., от орязването на гражданскиет договори - 15 млн. лв. 10 млн. лв. ще се спестят от допълнителното плащане за участие в работни групи и съвети, а премахването на парите за облекло ще доведат до икономия от 70 млн. лв.

Няма да се замразяват цените на ток, парно, газ, вода

За наше голямо съжаление, правителството не е приело да бъдат замразени държавно регулираните цени на тока, газа, парното и водата, коментира в понеделник Мика Зайкова, като припомни, че в неделя са получили обещанието на правителството за замразяването.

Сутринта в понеделник и зам.-председателят на КНСБ Пламен Димитров бе сигурен, че тези цени ще бъдат замразени.

Той дори допълни, че са получени още отстъпки, като например отпадане на сегашния таван на обезщетенията за безработица.

Според него обезщетението ще стане 60% от дохода, върху който лицето, останало без работа, се е осигурявало, или ще отпадне сегашният таван от 240-260 лева. Според Димитров максималният размер на обезщетението за безработица може да стигне 1200 лева.