"Ако България не реши този проблем с "Лукойл" кардинално и има вторични санкции, ако банките спрат да работят с "Лукойл", ние ще попаднем в същата ситуация като Сърбия, защото няма да има доставки на петрол. Все в някой момент запасите може да свършат. Това е положението". Това казва в интервю за Mediapool Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.
Как трябва да реагира държавата след налагането на американските санкции срещу "Лукойл"?
Няма никакво време за губене. Държавата трябва да назначи особен управител в дружествата на "Лукойл". Не само в рафинерията "Нефтохим", но и в останалите четири дружества, които са пряка собственост на санкционираните руски дружества. Санкциите на САЩ включват "Лукойл България", която е най-големият търговец на едро на горива и един от най-големите търговци на дребно. Това включва също "Лукойл Авиейшън", която доставя 100% от авиационното гориво в страната, и "Лукойл България Бункер", който доставя голяма част от горивото за корабите у нас. И не на последно място дружеството с участието на Валентин Златев, което доставя изцяло природния газ, който рафинерията "Нефтохим" потребява.
Какво означава да се назначи особен управител на дружествата на "Лукойл"?
Според закона, който влезе в сила в началото на 2023 година, държавата може да назначи управител, който да поеме оперативния контрол над съответното дружество, когато има рискове за националната енергийна сигурност на страната. Това означава, че особеният управител може да се разпорежда със закупуването на суров нефт за преработка в рафинерията и реализирането на готовите горива на пазара на едро и дребно в страната.
В същото време е добре особеният управител да има по-разширени правомощия, които да му позволят да договаря и продажбата на активите на "Лукойл". Добре е тези промени в закона да бъдат бързо приети от парламента.
Тоест, държавата да получи право да продаде активите на "Лукойл" в България?
Това е начинът, по който е разписан "Законът за енергийната сигурност" на Германия, който беше обновен през 2022 година, за да помогне германското правителство да поеме контрол над рафинериите, които са собственост на "Роснефт" в страната. И всъщност там беше включена именно тази възможност държавата да преговаря от името на тези компании за продажбата им. Много е важно да се подчертае, че сега Германия настоява за изключения от американските санкции, така че да може да продължи процеса на продажба на рафинерията в Швед. Когато влязат в сила санкциите на САЩ срещу "Роснефт", то тогава на практика държавата ще е в нарушение на тези санкции. Германската държава рискува да бъде подложена на вторични санкции от САЩ.
България също трябва да поиска изключение от санкциите, което да даде възможност да назначи особен управител, който да уреди смяната на собствеността и да гарантира сигурността на доставките. Американското правителство днес даде индикации, че на Германия ще бъде дадено такова изключение с конкретен срок от шест месеца. Германия ще има шест месеца да завърши продажбата на рафинерията Швед. Нещо подобно може да се дефинира и в българския случай, тоест на България да се даде възможност шест месеца да управлява рафинерията, за да ръководи продажбата.
Германският пример удачен ли е за нас?
Не е лошо да използваме именно германския пример, за да можем да подходим рационално към преговорите със САЩ от една страна, а от друга страна да стъпим на вече готово законодателство, което е много по-добре разписано от нашето. Германският закон доста по-задълбочено урежда и взаимоотношенията между особения управител и санкционираните дружества от гледна точка поддържане на капиталовата инфраструктура. Ако трябва да се извършват ремонтни дейности, как точно ще се процедира, защото това променя стойността на активите и т.н.
Доколко назначаването на особен управител от държавата, за да продаде огромен частен актив, е съобразено с конституцията? Защото българската конституция е различна от германската, а частната собственост е дефинирана като неприкосновена.
Законът, който е приет през 2022 година, е гласуван от парламента. Ако някой иска да оспори този закон, може да го оспори в Конституционния съд, но той към този момент е част от българското законодателство. Извън това всичко е въпрос на интерпретация. По същество законът не нарушава частната собственост, тъй като става въпрос само за особен управител, т.е. специален надзор.
Но ако се разширят правомощията на особения управител и държавата тръгне да продава частно дружество.
Държавата продава собствеността, а финансовите постъпления от тази сделка трябва да отидат в специален гаранционен фонд. Така е и в германското законодателство – този гаранционен фонд не се пипа от държавата и той ще бъде предоставен на собственика на активите в този момент, в който това е възможно.
Тоест "Лукойл" няма да си вземат и парите?
Напротив, ще си вземат парите, но когато условията за това настъпят. Условието може да бъде отпадане на санкциите, сключване на мирно споразумение в Украйна или нещо друго.
След като "Лукойл" са санкционирано дружество, трябва ли активите им да бъдат замразени, както в Белгия са замразени руски активи за 300 милиарда?
Да. В момента санкциите срещу "Лукойл" вече са в сила. Този един месец, който е даден, позволява на компанията да продължи да извършва дейност, но тази дейност трябва да е насочена към прекратяване на бизнес взаимоотношенията с контрагентите ѝ. Реално в момента "Лукойл" трябва да се занимава изцяло с прекратяване на взаимоотношенията си с други бизнес субекти, а ние не виждаме такива мерки. Напротив, "Лукойл" преобразува бизнес взаимоотношенията си, прехвърля средства от една банка в друга и изглежда се готви да наруши санкциите.
Подозирам, че обявлението от понеделник на "Лукойл", което беше много бланкетно, че се подготвя продажба на активите, е пиар ход. Този ход може да цели да се комуникира пред американските власти намерение за продажба, с което те да се опитат да поискат изключение за "Лукойл". През това време те да си намерят подходящия купувач, който да скрие собствеността. Големият риск за всички страни, в които оперира "Лукойл", не само в България, защото тази сделка става въпрос за всички международни активи на компанията, е, че ние не знаем на кого ще бъдат продадени. Ако на "Лукойл" се даде разрешение да извърши такава транзакция след няколко месеца, например, то компанията може да се опита да сложи тайно условие, че активите на дружествата се прехвърлят на трета компания, която обаче се задължава след това да ги върне. Т.е. да дава възможност на "Лукойл" да изкупи обратно тези активи. На следващ етап, когато настъпят благоприятни условия, свързани с международното положение и санкционните режими и т.н.
Или най-малкото да си издейства да си вземат парите от продажбата, а не да бъдат замразени в държавен фонд…
Да. Трябва да се каже и нещо друго. Българският Търговски регистър не може да впише промяна в собствеността на дружествата на "Лукойл" в България. Може единствено в момента да се променя съставът на Управителния съвет. Това, което ще задължи Агенцията по вписванията да промени собствеността, е, ако това се случи някъде извън България. Тоест, ако "Лукойл" продаде "Лукойл Интернешънъл ГмбХ", австрийското дружество, през което се държи делът на "Литаско", която е мажоритарен собственик на българските активи. Тогава Агенцията по вписванията в България ще запише новия собственик, но тази сделка трябва да се случи в Австрия.
Какъв е рискът да настъпи криза с горивата на Балканите и в частност в България след 25 дни?
Директен риск за доставките на първия етап няма да има, защото рафинерията има запаси за около 45-50 дни. След това има и стратегическите запаси на държавата, т.нар. военновременни запаси, които са за 180 дни.
Ако изобщо ги има тези горива…
Ако ги няма, ще стане голям скандал, защото това е регламент на Европейския съюз, който директно се прилага в България. Ние сме длъжни да ги поддържаме. Подозирам, че тук няма да има проблем, защото става дума за бизнес. България ги е платила на "Лукойл" тези горива, защото "Лукойл" ги доставят. Тоест някой е дал пари на "Лукойл" и те имат интерес от това. Тук проблемът е, че "Лукойл" няма да може да оперира своите собствени складове и горивата, които са техни в складовете. Но можем да кажем, че в най-лошия случай, може би, до март може да издържи България.
ОК. Надяваме се, че ги имаме горивата. Но те ще могат ли да ги търгуват, при положение, че банките може да се оттеглят от изобщо този санкциониран бизнес?
И това не е ясно, но рафинерията ще може да оперира само на българска територия, както в Сърбия се случва в момента. Там се разплащат само в динари и става дума само за вътрешнобанкови транзакции. На 15 ноември Сърбия ще остане без петрол. Изцяло. Тогава ще видим как ще реагира страната. Но трябва да се спомене много ясно, че и сега цените на горивата в Сърбия растат с много бързи темпове, защото има недостиг. Когато няма ритмични доставки на петрол, тогава купуваш на все по-висока цена. Търговците гледат да те изстискат максимално. Това се пренася по веригата до бензиностанциите. Ако България не реши този проблем с "Лукойл" кардинално и има вторични санкции, ако банките спрат да работят с "Лукойл", ние ще попаднем в същата ситуация като Сърбия, защото няма да има доставки на петрол. Все в някой момент запасите ще свършат. Това е положението.
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
5 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.