Конституционната реформа се редактира с (юридически) шамари

Дебатът в конституционната комисия в сряда със сигурност е подействал като отрезвяващ шамар за ентусиастите в парламента, които са вярвали, че сериозните промени в основния закон могат да бъдат изработени от днес за утре, за да послужат и като политически трегер на управляващата сглобка.

Може би най-справедливата оценка за конституционния проект бе направена от Съюза на съдиите в България. Според тях проектът свири грешно на правилната струна, призовават да не бъде оттеглян, а поправен, защото иначе ще бъде изтърван историческият момент.

В крайна сметка повечето от набелязаните цели за реформиране са правилни: служебното правителство, което преформатира България от парламентарна в президентска република; Висшият съдебен съвет, който работи като политическа бухалка на главния прокурор; самият главен прокурор, чиято огромна власт не дължи никаква публична отчетност.

Два месеца след внасянето на промените се оказа, че голяма част от текстовете са негодни за приемане в първоначалния им вид, защото биха създали много повече проблеми отколкото биха решили.

Тази позиция се споделя от абсолютно всички външни експерти, въвлечени в конституционния дебат, както и от членовете на Конституционния съд, с които Mediapool разговаря в условие на анонимност. Все още се очаква оценката на Венецианската комисия, но в българския парламент обикновено натежават критиките на местните авторитети.

Служебното правителство

Постигнатият консенсус по темата за служебното правителство е, че то може да бъде премахнато само от Велико народно събрание. Този факт прави балансът много по-труден.

Няма спор и по въпроса, че предложението президентът да избира служебен премиер измежду трите големи фигури – председател на парламент, председател на Конституционен съд и управител на БНБ – е невъзможна. Първо, защото те ще изпаднат в несъвместимост. Второ, защото могат да откажат и да хвърлят държавата в невиждан хаос.

Парламентът трябва да търси други възможности за балансиране властта на президента през служебното правителство. Едната възможност е да не бъде разпускан преди избори, за да осъществява контрол, а другата - да се обмисли механизъм за носене на политическа отговорност от служебните министри.

Третата възможност е да се ограничат със закон правомощията на служебното правителство. Ако България пак навлезе в политическа криза, продължаваща повече от половин година, това ще създаде проблеми, защото решенията трябва да се взимат.

Много от конституционните експерти, включително юристи, които не могат да бъдат заподозрени във връзки с президентството, категорично отхвърлят и премахването на президентските укази за тримата големи в съдебната власт. Причината е, че подобно решение не може да бъде плод само на политическата конюнктура, а изразява баланса между властите и по-високата роля на председателите на върховните съдилища и главния прокурор.

Съдебното правителство

Сред повечето участници в конституционния дебат няма никакъв спор, че Висшият съдебен съвет трябва да бъде променен. В същото време няма и никакъв спор, че предложенията в конституционния проект са грешни.

Основната идея за реформа на ВСС е през ясното отделяне на съдийското самоуправление от прокуратурата. За целта се предлага Висшият съдебен съвет да остане само за съдиите, а прокурорите да се отделят в Прокурорски съвет.

Големият проблем идва от закриването на общия орган на съдии, прокурори и следователи – Пленума на съдебния съвет. Ако това се реализира, различните органи в съдебната власт ще изгубят връзка помежду си, а тази връзка е нужна за решаване на множество въпроси – бюджета и имуществото на съдебната власт, организирането на обучението на магистратите.

Има предложение изборът и освобождаването на главния прокурор да остане в Пленума на ВСС, за да бъде предпазено от прекомерна политизация.

Прокурори феодали?

Третият сериозен въпрос е дали парламентът да пристъпи към драстично орязване на правомощията на главния прокурор или да балансира властта му с мерки за отчетност и контрол. Предложението в конституционния проект е за драстично орязване на правомощия, включително по линия на надзора за законност, методическото ръководство на прокуратурата и възможността да сезира Конституционния съд.

Проблемът, който възниква с тези предложения, е, че те почти със сигурност ще доведат до възникване на местни прокурори феодали, за които главният прокурор и Прокурорският съвет няма да носят отговорност. Най-логично е да се очаква, когато главният прокурор няма достатъчно власт да разпорежда на тези феодали, е да започне да работи задкулисно с тях.

Конституционалистът Пенчо Пенев коментира пред депутатите, че най-лесното решение на проблема с главния прокурор е орязването на компетентности, но това не е правилният подход. Той призова Народното събрание да потърси как да балансира настоящата система, а не да я извади извън строя.

Съдийският съюз, който от десетилетие е най-яркият критик на влиянието на главния прокурор, също призова прокуратурата да остане централизирана институция. Страховете на съдиите са, че превръщането на главния прокурор в безгласна буква ще създаде пълен хаос в системата. Тяхното предложение е властта му да се запази, но да му бъде отнета ролята на член по право на Прокурорския съвет, което би балансирало нещата.

Формално независима, но реално политическа?

Другият страх в съдебната система е залитането в законопроекта към прекомерната политизация на Прокурорския съвет. Предложението е съветът да се състои от 10 членове - главният прокурор, който е член по право, двама членове, избирани пряко от прокурорите, един от следователите и шестима, избрани от парламента. Това означава, че представителите на политическото мнозинство в парламента ще получат право да си избират главен прокурор и да кадруват в системата, ако се следва проектът.

Това ще е необявено изваждане на прокуратурата от съдебната власт, предупреждават конституционалисти.

Старото положение, при което Прокурорската колегия на ВСС работеше като пиар отдел на Иван Гешев, също беше нетърпимо. Въпросът е как махалото да не отиде в другата крайност – прокуратурата де юре да остане в съдебната власт, но де факто да бъде подчинена на парламента.

Единственият вариант е да се намали смазващата доминация на парламента в Прокурорския съвет, като едновременно се предвиди механизъм за подбор на членовете, за да се гарантира тяхната независимост и професионализъм.

При всички положенията това е много трудна задача при оставащите само три месеца до приемането на реформата и множеството задкулисни интересни на разнородната политическа сглобка в Народното събрание.