Новите командни центрове на НАТО се създават незабавно

НАТО реши да засили присъствието си в Източна Европа и силите за бързо реагиране в отговор на руската агресия в Украйна. Алиансът обяви незабавното създаване на шест координационни центъра по източния си фланг, един от които в България. Решението бе взето на среща на министрите на отбраната на НАТО в четвъртък.

"Не са необходими никакви законодателни промени за създаването на бъдещия команден и контролен център на НАТО в София. Народното събрание не трябва да се произнася във връзка с бъдещия команден център на алианса в София", заяви в Брюксел министърът на отбраната Николай Ненчев.

Той припомни решение на Конституционния съд, според което България има право на съвместни дейности и учения със страните от пакта на своя територия. "Вече водим разговори, които се очаква скоро да бъдат финализирани. Имаме готовност да изградим този център", каза министърът на отбраната.

Структурите, които трябва да подготвят при нужда разполагането на силите за бързо действие, ще бъдат финансирани от държавата домакин и солидарно от останалите държави в пакта.

България има готовност да приеме координационния център на НАТО, подготовката е в много напреднала фаза, коментира министър Ненчев.

"В тази несигурна среда би следвало България като страна, разположена на кръстопът, с проблеми, които биха могли да ни споходят от всяко едно отношение и естество, би следвало да подсигурим нашата сигурност", заяви той.

"НАТО започва най-значимото разширяване на своите военни възможности от края на Студената война", заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на срещата в Брюксел.

Алиансът ще създаде командни центрове в България, Румъния, Полша, Латвия, Литва и Естония, които ще помагат за бързото разгръщане на специалните му сили.

Няма да има струпване на натовски войски, нито ще има допълнително разполагане на съюзнически войски. Центровете представляват щабове, в които ще работят около 50 човека. Половината ще бъдат от международните съюзнически сили, другата от съответната държава.

Освен това Алиансът ще увеличи състава на специалните сили от 13 000 на 30 000 и ще формира група за бързо реагиране от около 5000 военни. Те ще имат готовност да се намесват при риск за сигурността в която и да е страна членка.

На територията на страните членки близо до Русия обаче няма да бъдат разположени значителна военна техника и сили.

Щабовете ще контролират и координират новосъздаващите се в момента специални сили за бързо реагиране на Алианса, които няма да бъдат струпани на едно място, а ще бъдат от различни държави на Алианса и ще стоят в съответната държава. Когато има нужда обаче, част от тези 5 хиляди ще трябва да бъдат там, където има нужда от тях в рамките на две до три денонощия.

В момента момента водещи страни, които изграждат гръбнака на силите с висока готовност за реагиране, са Германия, Норвегия и Холандия.

"Тези усилия са насочени към изпълнение на основните задачи на НАТО – осигуряване на колективна отбрана на всеки член на Алианса срещу всякакви заплахи", заяви Столтенберг.

Великобритания съобщи, че ще оглави силите за бързо реагиране през 2017 г. и се ангажира с участие на 1000 свои военни, както и с изпращането на свои офицери във всички нови центрове. Германия и Франция също ще поемат ръководството на силите в следващ период.

Американският министър на отбраната Чък Хейгъл каза, че САЩ ще предоставят щабни офицери, както и техническа и логистична експертиза на новите командни центрове.

"НАТО има решимостта да защити всеки съюзник от всяка заплаха, независимо откъде идва тя. Сега са решителни времена за Европа и за света - в Украйна положението се влошава, Русия продължава да погазва международните правила и да въоръжава и обучава украинските отцепници, в Африка и в Близкия изток жестокостта се разпростира ", заяви Столтенберг.

Новите способности

Командните центрове в България, Румъния, Полша, Латвия, Литва и Естония ще помагат за бързото разгръщане на специалните сили на пакта. Тези структури ще бъдат от ключово значение за осъществяването на връзката на националното военно командване с международната структура на Алианса.

Засега координационният център на източноевропейските щабове ще бъде в Шчечин (Полша), но Столтенберг изрази очакването втори подобен щаб да бъде открит в южната част от територията на пакта.

"Силите за отговор са съобразени с нуждите за готовност за реакция на заплахите от изток и от юг. Русия носи отговорност за поведението си в Крим и в Източна Украйна, призоваваме я да прекрати подкрепата си за отцепниците и да спазва споразуменията от Минск, да използва цялото си влияние, за да бъде прекратено насилието", заяви Столтенберг, цитиран от БТА.

Няма непосредствена заплаха за Източна Европа

Столтенберг заяви, че засега няма конкретна непосредствена заплаха за държавите, където предстои откриването на нови контролни и командни центрове на пакта.

"Няма непосредствена заплаха за тези 6 страни, но това, което правим, е да увеличим присъствието си в източната част на Алианса, но и да създадем сили за скоростен отговор като ответна мярка на това, което Русия направи с анексирането на Крим, дестабилизирането на Източна Украйна, това което прави в Грузия и Молдова", посочи той.

Планът, който се базира на решенията на срещата на върха на НАТО в Уелс миналия септември, разочарова някои източноевропейски страни, които се надяваха пактът да разположи сериозни бази в региона.

Русия повтори позицията си, че новите решения на НАТО са много обезпокоителни.

"Създаването на допълнителни оперативни способности, които биха позволили на Алианса да реагира близо до руските граници...Подобни решения естествено ще бъдат взети под внимание при нашето военно планиране", коментира пред Ройтерс говорител на руското външно министерство.

Министърът на отбраната на САЩ Чък Хейгъл заяви, че е много обезпокоен от евентуалните разногласия между съюзниците в НАТО за приоритетите на Алианса, съобщи Асошиейтед прес. По думите му страните от северната част на блока искат съсредоточаване върху заплахата от Русия, а тези от юга се опасяват повече от проникването на екстремисти от Северна Африка.

Той заяви, че сега е дошъл моментът за единство и че към всички предизвикателства трябва да се подхожда едновременно.

Страните от НАТО отдавна имат разногласия за това накъде да бъдат насочени техните ресурси. Събитията от миналата година - Русия заплашва единия фланг на НАТО, а ислямски екстремисти тероризират другия - задълбочиха този дебат, коментира АП.