Поискаха прекратяване на държавната награда за поезия "Никола Вапцаров", след като МК обяви първото й връчване

Часове след като Министерството на културата обяви, че през 2026 г. за първи път ще връчи учредената през 2023 г. награда за високи творчески поетични постижения "Никола Вапцаров", се появиха първите призиви за нейното прекратяване и отлагане на връчването ѝ заради противоречията около живота на Вапцаров.

Наградата беше учредена в началото на 2023 г., когато служебен министър на културата в кабинета на Стефан Янев беше Велислав Минеков. В началото на 2024 г. тя беше официално включена в наредбата за награждаването на културните дейци. Там е отбелязано, че наградата се връчва веднъж на всеки три години.

Така в понеделник Министерството на културата, оглавявано от Евтим Милошев, обяви, че през тази година ще връчи държавната награда за първи път. Отличието включва художествена пластика, грамота и парична награда в размер на 5112,92 евро (10 000 лева) и се дава за високи творчески резултати в областта на българската поезия.

Предложения за номинации могат да правят органи на централната и местната власт, научни организации, висши училища, културни институти, творчески съюзи и юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е в областта на културата и изкуствата. Номинации се приемат в едномесечен срок – до 24 септември.

Към всяка кандидатура трябва да бъдат представени биографични данни за предложеното лице, подробно описание на неговата дейност и мотиви, свързани с постигнати високи резултати в областта на поезията през последните три години.

Малко след като министерството съобщи новината, асоциация "Памет за утре" поиска процедурата да бъде отложена незабавно, а ведомството да представи обществена и историческа обосноква за избора на Вапцаров като патрон на националната награда.

И сега на името на поета има литературни награди, но не с национален характер. На Вапцаров са кръстени още улици, площади, театри, читалища и училища. Има паметници в различни български градове.

От асоциацията са изпратили отворено писмо до министъра на културата, правителството и парламентарната културна комисия. В него "Памет за утре" изтъкват, че не оспорват мястото на Вапцаров в историята на българската литература. 

"Не призоваваме неговите стихове да бъдат забранявани, премахвани от учебните програми или подлагани на идеологическа цензура. Литературата трябва да бъде четена, изследвана и оценявана свободно", пишат те.

Според асоциацията обаче, когато Министерството на културата поставя името и образа на определена личност върху свое официално отличие, "то не оценява само нейния талант, а я превръща в държавен символ, морален патрон и пример, с който публичната власт се отъждествява".

"Вапцаров не е единствено поет"

"Памет за утре" отбелязва, че затова изборът изисква цялата историческа истина и припомня, че Никола Вапцаров не е бил единствено поет.

И до днес неговият образ буди разнопосочни мнения. За едни е гений и герой, за други престъпник и предател. Има и хора, които разграничават творческия му талант от личността му.

Фактите обаче сочат, че през 1941 г. Вапцаров става ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП. Задачата на тази комисия е да осигурява оръжие, квартири и документи на нелегалните комунистически функционери.

През март следващата година Вапцаров е арестуван. На 23 юли 1942 г. е осъден на смърт чрез разстрел в процеса срещу ЦК на БКП и е разстрелян на гарнизонното срелбище в София заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Атанас Романов, Георги Минчев и Петър Богданов още същия ден.

В писмото си "Памет за утре" припомня именно тази официалната биографична справка на Държавна агенция "Архиви".

"Това не са политически внушения на Асоциация „Памет за утре“. Това са факти, публикувани от българските държавни архиви. Следователно не става дума само за човек с леви убеждения, за автор с абстрактни социални симпатии или за поет, изразявал несъгласие с властта. Става дума за ръководен участник във военния апарат на нелегална комунистическа партия – апарат, чиято дейност включва снабдяване с оръжие и подпомагане на конспиративна мрежа", пише асоциацията.

Според нея може да се спори дали понятието „тероризъм“ е приложимо като точна юридическа квалификация към конкретните действия на Вапцаров, но не може да се отрича документираното му участие в незаконна въоръжена политическа структура.

"Ръководител на военна комисия, осигуряваща оръжие за нелегална партийна мрежа, не може да бъде представян от държавата единствено като „поет на мира“, а останалата част от биографията му да бъде изрязана като неудобен кадър", посочват от "Памет за утре".

Според Управителния съвет на асоциацията "подобно премълчаване не е културна политика", а "държавно производство на митология".

"Ние не оправдаваме прибързания процес, жестокостта на смъртната присъда или разстрела на Вапцаров. Отхвърлянето на едно несправедливо или нечовешко наказание обаче не изисква превръщането на осъдения в безусловен морален авторитет", пишат от асоциацията и допълват, че една демократична държава не бива да подменя сложната истина с удобен и почистен портрет.

Според "Памет за утре" макар Вапцаров да е разстрелян преди извършените престъпления от комунистическия режим след 9 септември 1944 г. и не може да бъде натоварван с отговорност за тях, то заради Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен "държавните институции трябва да проявят особена историческа отговорност, когато възстановяват символи, използвани от комунистическата държава"

Нужни ли са две сходни награди?

Освен наградата "Никола Вапцаров" през 2024 г. официално е учредена и наградата "Христо Ботев", която се връчва на всеки две години за принос в областта на поезията и/или публицистиката. Тя е със същата парична стойност – 5112 евро.
Затова от асоциацията питат културното министерство каква е нуждата от съществуването на две почти припокриващи се награди. От "Памет за утре" искат да разберат критериите, по които Вапцаров е избран за държавен патрон.

"Защо не е предпочетено неутралното наименование „Национална награда за българска поезия“, което би обединявало, вместо да разделя? Кой е действителният инициатор на наградата и кои организации са настоявали за нейното създаване?", питат те.

Според асоциацията в мотивите на Съюза на българските писатели, инициативата за наградата е представена като средство за издигане на авторитета на Вапцаров сред новите поколения.

"Самият Съюз я определя като „възстановяване на държавната награда“ и я свързва с международното отличие, учредено през 1979 г. и връчвано през 1979, 1984 и 1989 г.
Следователно не става дума просто за ново професионално отличие за съвременна поезия. Става дума и за съзнателно възстановяване на символна традиция, възникнала при режима на Народна република България", се изтъква в писмото.

Според "Памет за утре" в демократична България подобно решение не може да бъде прокарано като административна подробност, без задълбочен разговор за историческата натовареност на избраното име.

Затова те настояват за отлагане на процедурата по връчване на наградите, публикуване на мотивите за избора на Вапцаров за патрон и обяснение на нуждата от две сходни държавни награди за поезия.

Асоциацията иска и организиране на обществено изслушване, в което освен литературоведи и творчески съюзи да участват и историци, представители на ДА "Архиви" и организации на жетрвите на тоталитарните режими.

"Памет за утре" призовава отличието да бъде преименувано или да бъде обединено с наградата "Христо Ботев".

"Никола Вапцаров може и трябва да бъде четен. Но трябва да бъде четен целият – с поезията, таланта и трагичната му съдба, но и с комунистическата принадлежност, военната комисия, нелегалната структура, оръжието и последвалата десетилетна държавна митологизация на неговия образ. Демокрацията не забранява неудобните автори. Демокрацията отказва да превръща половината истина в официален култ", завършва писмото, което беше споделено и в страницата на историка Александър Стоянов.