Премиерът благослови президентско вето върху военния закон

Президентът Георги Първанов се договори с премиера Бойко Борисов да наложи вето на промените в закона за отбраната и въоръжените сили и в закона за митингите и манифестациите. След среща между двамата в понеделник, към която впоследствие са се присъединили лидерите на КТ "Подкрепа" и КНСБ, Бойко Борисов се съгласи, че не трябва да бъдат отнемани правомощия на държавния глава с военния закон, тъй като "един ден ГЕРБ може да има свой президент".

Първанов връща промените в закона за отбраната с основен мотив, че орязват правомощията му като главнокомандващ, а и дават възможност да се разсрочи изплащането на обезщетенията на военнослужещите при пенсиониране.

Ревизията на закона за митингите пък ще регламентира "санитарна зона" около сградите на парламента, правителството и президентството между 5 и 20 метра, а срокът за искане и издаване на разрешение за митинги и протести ще остане 48, а не 72 часа.

Двувластието в отбраната се запазва

Първанов заяви, че се е договорил с премиера да бъде възстановен текстът във военния закон, според който началникът на отбраната освен на министъра на отбраната е подчинен и на държавния глава.

"Няма друг механизъм, чрез който върховният главнокомандващ да реализира тази своя функция", заяви Първанов.

Така на практика двувластието в ръководството на отбраната се запазва. Преминаването към т.нар. интегриран модел, както и изчистването на противоречията, свързани с подчинението на най-висшия военен веднъж на министъра, втори път на президента, отне години на българските законодатели и обрече армията на непълноценни реформи. В резултат на това днес българските въоръжени сили са в окаяно състояние, настоящото правителство отчете, че стотици милиони са пръснати за спорни проекти за модернизация и реорганизации, които не са допринесли за качественото подобряване на боеспособността на армията. Отговорни за тази ситуация обаче няма.

Дълги години интегрираният модел, който има за цел да се избегне дублиране на функции и структури между политическото и военното ръководство на армията, не можеше да бъде въведен заради съпротивата на генералитета, който се ползва с подкрепата на Първанов. Въпреки регламентирането на модела в министерството двувластието остава и най-висшият военен ще може да си "избира" заповедите на кой да изпълнява – на президента или на военния министър.

"Социалният" президент и "заетият" премиер връщат благата на военните

Борисов и Първанов освен това са се разбрали да бъде върнат 45-дневният срок за изплащането на обезщетенията на военните при пенсиониране. Промените в закона осигуриха възможност тези обезщетения да се изплащат при условия и ред, определени с акт на министъра на отбраната и да отпадне 45-дневния срок.

От думите на Първанов стана ясно, че не е доволен и от премахнатата възможност военнослужещите да могат да закупват апартаменти от жилищния фонд на МО след определен брой прослужени години.

Бойко Борисов обясни обръщането на курса така: "Аз съжалявам, че много от дебатите, които минават в парламента вследствие на интензивната работа на кабинета, не винаги успявам навреме да се включа в тях. Моето мнение е било винаги, че не трябва да се ограничават правомощията в рамките на мандата."

"Моето мнение винаги е било, че не трябва да се ограничават правомощия в рамките на мандата", заяви премиерът. Само преди две седмици тогавашният военен министър Николай Младенов заяви, че няма никакво ограничаване на правомощията на президента със законовите промени, тъй като те са ясно фиксирани в конституцията.

Промените, срещу които се обяви президентът, бяха поискани от ръководството на Министерството на отбраната заради тежкото финансово състояние на ведомството и невъзможността да се изплатят обезщетенията от по 20 заплати в предвидения от закона срок.

"Аз смятам, че срокът трябва да се запази, тъй като особено в условията на криза, да оставим тези хора на оперативната възможност на министерството да определя кога и как да изплаща тези обезщетения, означава да обречем хора, които цял живот са посветили на военната професия”, заяви Първанов.

От думите на Първанов не стана ясно защо предварително не е "сигнализирал" за намерението си да върне промените в закона. Наскоро Николай Младенов в качеството си още на военен министър заяви, че с президента са проведени много разговори по законодателните въпроси и има много добро сътрудничество. Неговият наследник на поста Аню Ангелов също каза, че очаква Първанов да пусне промените.

Бойко Борисов анонсира и друга промяна в току що приетите текстове. "Словосъчетанието "началник на отбраната" не отговаря на сложността и функциите, които изпълнява, и затова се надявам от парламента да се приеме "началник на щаба на отбраната"", посочи Борисов.

Първанов коментира и планираните от военния министър Аню Ангелов съкращения от над 20% в администрацията на МО и висшия команден състав на армията с думите, че числеността на армията се определя от Народното събрание.

Така усилията на двама министри от ГЕРБ – досегашният Николай Младенов и неговият наследник Аню Ангелов, които самият Борисов оценява като успешни, набързо бяха захвърлени в кошчето за боклук.

Синята коалиция няма да подкрепи ветото

ДСБ обявиха, че няма да подкрепят ветото на президента Георги Първанов върху военния закон, тъй като направените в него промени са необходими. Според депутата от ДСБ Иван Иванов, ако държавният глава е искал да налага вето, е трябвало да го стори миналата година при приемането на закона, вместо по това време да се занимава с кадрови назначения в българската армия.

Миналата година президентът наложи кандидатурата на ген. Симеон Симеонов за началник на отбраната, въпреки че тогавашният министър на отбраната Николай Цонев настояваше за удължаване на мандата на ген. Златан Стойков.

Зам.-председателят на парламентарната комисия по отбрана и външни работи Димо Гяуров (СДС) коментира пред Mediapool, че очаква и депутатите на СДС от ПГ на Синята коалиция да не подкрепят ветото на Първанов, тъй като промените във военния закон завършват разписването на интегрирания модел на министерството, а и не е редно държавният глава да получава повече правомощия, отколкото са му дадени от конституцията.

РЗС обявиха, че подкрепят ветото на Първанов върху закона за митингите, но все още не са излезли с позиция за военния закон. Депутатът от РЗС Димитър Чукарски, който доскоро оглавяваше парламентарната военна комисия, припомни, че депутатите от партията му не участват в пленарните заседания на парламента в знак на протест, но посочи, че не приема отпадането на възможността военните да купуват апартаменти от фонда на министерството.

От БСП и ДПС още при разглеждането на закона се обявиха за исканите от Първанов промени, а "Атака" досега демонстрира пълно съгласие с ГЕРБ по всички въпроси.

Ревизията на закона за отбраната влезе в пленарна зала само няколко месеца, след като тройната коалиция го прие "спешно" в края на мандата си. Новият екип в МО обаче обяви модела за неработещ и пренаписа текстовете, като се въвежда и нова длъжност в МО - "постоянен секретар по отбраната”.

Първоначалният вариант на закона, изготвен от екипа на министър Николай Цонев в предишното правителство, предвиждаше да бъдат редуцирани и правомощия на президента спрямо въоръжените сили. Първанов обаче заплаши с вето и проектът бе пренаписан, за да върне старото положение.